Определение № 25589 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25589 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504049 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 42770 от 07.02.2025 г. по описа на СРС, подадена от “А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощник – адвокат Л.Р., против Разпореждане № 14208 от 22.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 62866/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35 -ти състав, с което, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, е отхвърлено заявление на “А1 България“, ЕАД, ЕИК 131468980, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу “Елит Транс Консулт“ ЕООД за следните суми: 825.60 лева – неустойка, съизмеряваща се с оставащите вноски до края на договора за номер ******** и за номер ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; за сумата от 53.21 лева – мораторна лихва върху неустойката от 825.60 лева за периода 02.03.2024 г. – 20.10.2024 г., както и в частта за разноските за разликата над 48.22 лева за държавна такса и за разликата над 370.28 лева за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като по същество се оспорват изводите на заповедния съд за нищожност на процесните неустойки. Искането е да се отмени Разпореждането и да се постанови издаване на заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК за исканите суми, както и да се присъдят разноските в пълен размер.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в съответния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 413, ал. 2 ГПК съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По въпроса за нищожността на клаузите от договорите на мобилните оператори, установяващи задължение на потребителя при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга по негова вина да заплаща на дружеството доставчик неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора месечни стандартни абонаментни такси, е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика.

Така уговорената неустойка при предсрочно прекратяване създава предпоставки за обогатяване на едната страна - мобилния оператор, без правно основание, доколкото под формата на неустоечно вземане същият би получил сума в размера, който би получил и в хипотезата, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя насрещната престация, а дори и в по-висок размер предвид определянето на неустойката на базата на стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по време на договорната обвързаност между страните. Такава неустоечна клауза не съответства на функциите на неустойката по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави - арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ето защо и процесната сума от 825.60 лева е недължима на това основание, до който извод законосъобразно е достигнал и заповедният съд.

От обстоятелствената част на подаденото зявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, вх. № 336610 от 23.10.2024 г. на СРС, и постъпилата уточнителна молба, вх. № 392224 от 04.12.2024 г., е видно, че заявителят “А1 България“ ЕАД основава процесното вземане за неустойка на клаузата на т. 54.12 от Общите Условия за взаимоотношенията между “А1“ България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на “А1 България“ ЕАД 2 и/или т.83.1 от Общите Условия за взаимоотношенията между “А1“ България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, които предвиждат автоматично прекратяване на договора от страна на мобилния оператор при неплащане на уговорените месечни абонаментни вноски в продължение на 124 дни. При прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, която неустойка е уговорена за всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

Следва да се обоснове, че договорът за мобилни и фиксирани услуги е за периодично изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации (насрещните задължения на оператора): услугите се заплащат от ползвателя след като са предоставени от оператора. Ето защо, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя услуги, т.е. същият би се обогатил неоснователно, както правилно е приел и заповедният съд.

По съществото им, такива клаузи за неустойка заместват дължимото от потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (което настъпва занапред). Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (арг. от Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014г. ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. ВКС, I т.о.).

Предвид неоснователността на претенцията за издаване на заповед за изпълнение относно главното вземане за неустойка, то неоснователни са и 3 акцесорните претенции за законна и мораторна лихва.

По изложените съображения обжалваното Разпореждане, като правилно, следва да бъде потвърдено, а частната жалба – се оставя без уважение.

Искането за присъждане на разноски в пълен размер за заповедното производство е неоснователно при този изход на спора, а настоящият състав не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по този въпрос, доколкото за отхвърлените суми от заповедния съд на заявителя са дадени указания да предяви осъдителен иск за тези вземания след влизане в сила на Разпореждането от 22.01.2025 г., като отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя от исковия съд съобразно с изхода на исковото производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14208 от 22.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 62866/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав, с което е отхвърлено заявление на “А1 България“, ЕАД, ЕИК 131468980, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу „Елит Транс Консулт“ ЕООД за следните суми:

825.60 лева – неустойка, съизмеряваща се с оставащите вноски до края на договора за номер ******** и за номер ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; за сумата от 53.21 лева – мораторна лихва върху неустойката от 825.60 лева за периода 02.03.2024 г. – 20.10.2024 г., както и в частта за разноските за разликата над 48.22 лева за държавна такса и за разликата над 370.28 лева за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4