Решение № 49 от 07.02.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200910 по описа за 2022 година

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия Д. Д. и частния обвинител М. Х.а срещу решение №217 от 14.07.2022 г., постановено по ВНОХД №98/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №260105 от 22.06.2021 г., постановена по НОХД №4057/2018 г. по описа на СГС подсъдимият Д. Х. Д. е признат за виновен в това, че на 09.08.2017 г. в гр. София, ж.к. „Надежда“ е направил опит умишлено да умъртви М. Л. Х.а (след деянието Б.), като чрез нанасяне на удар с тъпата метална част на брадва и е причинил открита и проникваща черепномозъчна травма с рана на кожата в лявата слепоочна област, импресионно счупване на костите на черепа в лява челно- слепоочно- теменна област, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка в лявата слепоочна област, като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили по независещи от дееца причини, предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици- смъртта на пострадалата, поради оказана й своевременна висококвалифицирана медицинска помощ, като за извършено престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК на основание чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години, което е следвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на пострадалата Б. сумата от 70 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно 1 със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 100 000 лева.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 6 193,38 лева.

С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена в частта за присъденото обезщетение по предявения иск по чл.45 ЗЗД, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск е уважен за пълния му размер от 100 000 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена.

В касационната жалба на защитника се сочат всички касационни основания.

Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения, които са засегнали правото на защита на подсъдимия Д.. Твърди се, че осъдителната присъда почива на неправилен анализ на доказателствата, като въззивният съд е основал изводите си на показанията на предубедени и заинтересовани свидетели, които са ги депозирали в опит да прикрият осъществени от тях незаконни действия.

Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че подсъдимият е бил лишен от възможност да вземе участие в разпита на най- важния свидетел в рамките на досъдебното производство.

В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че подсъдимия е осъществил престъплението от субективна страна. Оспорва се и осъществяването му от обективна страна, като се твърди, че авторството е недоказано.

С касационната жалба се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че анализа на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства налагат определянето му в минималния възможен срок, като бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване или изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или същото да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание и изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

В касационната жалба на повереника на частния обвинител М. Х.а се сочат всички касационните основания.

По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК не се правят конкретни оплаквания. Оспорват се изводите на въззивния съд за това, че наказанието е следвало да бъде определено при приложението на чл.55 НК, като се поддържа, че неправилно съдът е приложил тази законова възможност при наличието на едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство.

2

Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи липсата на мотиви по отношение на наложеното наказание, както и това, че въззивния съд не е обсъдил доводите и възраженията на частното обвинение по този въпрос.

С касационната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че то е силно занижено и прекомерно леко. Поддържа се, че определено в такъв размер то не отговаря на целите на специалната и генералната превенция.

На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на законосъобразно решение и увеличаване на размера на наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че неправилно са анализирани гласните доказателства и конкретно показанията на свидетеля Т. и неправилно е прието, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна. Моли действията на подсъдимия да бъдат преценени от обективна страна като престъпление по чл.128 НК, а от субективна страна да се приеме, че липсва умисъл за причиняване на смърт на пострадалата, което води до извод за незаконосъобразност на приетата от въззивния съд квалификация по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

Поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като моли при преценката на размера му да бъде отчетено съществуването на психично заболяване на подсъдимия, това, че той е с влошено семейно положение (починали родители), както и това, че инкриминираното деяние е инцидентно в живота му и той не е човек, издържащ се с престъпна дейност.

На тези основания и при условията на алтернативност предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решението да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното на Д. наказание под пет години „лишаване от свобода“ и бъде определен „общ“ режим за изтърпяването му.

Предлага касационната жалба на пострадалата да бъде оставена без уважение.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. поддържа касационната жалба на доверителката си и възпроизвежда оплакванията, отразени в нея. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е отговорил на доводите и възраженията на частното обвинение по отношение на съществуването на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Поддържат и оплаквания за нарушение на материалния закон с приложението на чл.55 НК и явна несправедливост на наложеното наказание, като твърди, че то е израз на неоправдано снизхождение по отношение на подсъдимия и създава чувство за безнаказаност сред членовете на обществото.

На тези основания моли въззивното решение да бъде ревизирано в частта за 3 наказанието.

Предлага касационната жалба на защитника на Д. да бъде преценена като неоснователна и да бъде оставена без уважение.

Представителят на държавното обвинение дава становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Поддържа, че въззивният съд е изяснил правилно релевантните факти, като независимо от това, че не е приобщил към доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Т. е установил съдържащите се в показанията му факти с други доказателствени източници. Твърди, че правилно са анализирани останалите гласни доказателствени средства и обосновано не са кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им, че е бил жертва на агресия, като правилно са кредитирани показанията на свидетелите- очевидци на инкриминираното деяние, които са били подкрепени и от приобщените писмени доказателства- документи, удостоверяващи освидетелстването и извършения преглед на подсъдимия.

Представителят на ВКП твърди, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като вярно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 НК. Моли да бъдат отчетени интензитета и насочеността на ударите, тяхната сила и причинените на пострадалата увреждания, които неизбежно биха довели до смъртта й , ако тя не е била получила своевременна медицинска помощ.

По отношение на наложеното наказание поддържа, че то е справедливо и съответно на извършеното престъпление. Моли да бъде преценено, че то правилно е било определено при условията на чл.55 НК, като вярно съдът е ценил като смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства установеното разстройство на личността му, продължителния период от време от извършване на престъплението и тежкото му семейно положение.

Подсъдимият Д. изразява съжаление за случилото се и моли да бъде уважена касационната жалба на защитника му.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва 4 да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като вярно е ценил показанията на свидетелите Т., О. и П., които установяват времето и мястото на инцидента, действията на подсъдимия по- рано вечерта и конкретно настъпилия конфликт между него и свидетеля Т., това че Д. и пострадалата са напуснали мястото на първоначалната им среща, след което Б., придружена от Т. и Т. се върнала там и отново е била възприета от подсъдимия, който междувременно бил взел от дома си средството за извършване на престъплението- брадва. Вярно въззивният съд е възприел изводите на първостепенния по отношение на началото на нападението, насочено срещу пострадалата и свидетелите Т. и Т., това че той е замахнал с брадвата и след като не е успял да нанесе удар на никой от тримата е нанесъл втори удар, с който е причинил и увреждането на пострадалата Б.. Вярно въззивният съд е оценил и показанията на свидетеля А. П. (незаинтересован свидетел, неучаствал в конфликта, но възприел случилото се), както и на свидетелите П., В., П. П. (полицейски служители), които макар и да са пристигнали след инцидента дават информация къде са се намирали подсъдимия и пострадалата след случилото се, какво е било тяхното състояние и как са били открити и приобщени към доказателствената съвкупност брадвата, с която е нанесено процесното увреждане и различни вещи, върху които е имало следи от кръв, свързани с инцидента.