Определение № 5714 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5714 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Гергана Ив. Кратункова

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от от "Кредито" ООД с вх.

№406815/11.12.2025г. срещу определение от 25.11.2025 г., постановено по гр. дело № 22780/2025 г., СРС, 173 състав, с което е спряно производството по делото поради наличието на преюдициален спор между страните, във връзка с който е образувано гр. дело № 43081/2025 г. на СРС, 182 състав.

Жалбоподателят твърди, че не е налице преюдициланост, доколкото действителността на договора за кредит следва да бъде разрешена в от съда, спрял производството по делото. Посочва, че в производството по чл. 422 ГПК съдът е длъжен служебно да провсри всичк и предпоставки за съществуването на вземането, включително дали договорът е валиден, съдържа неравноправни клаузи, заобикаляне на закона и противоречие със ЗПК. Установена съдебна практика приема, че недействителноста на договора с инцидентен въпрос, който се разрешава в рамките на производството по чл. 422 ГПК и не обуславя спиране но чл. 229. ал. 1. т. 4 ГПК.

В срока за отговор ответникът по жалбата М.А.М. оспорва жалбата. Посочва, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид становището на ответника и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Гражданско дело № 22780/2025 г. на СРС е образувано по искова молба на „Кредито“ ООД срещу М.А.М. с вх. № 139739/22.04.2025г., с която са предявени искове искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца, както следва: 800,00 лева главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00096103/17.04.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.09.2024г./ до окончателното ú изплащане; 26,73 лева възнаградителна лихва за периода 17.04.2024г.-17.05.2024г.; 37,41 лева лихва за забава за периода 18.05.2024г.-17.09.2024г. Твърди се, че между страните е сключен Индивидуален 1 договор за потребителски кредит № ОL00096103/17.04.2024г. по реда на ЗПФУР. На заемателя М. била отпусната в заем сумата от 800,00 лева при годишна възнаградителна лихва от 40,10% и ГПР 49,16%. Дължала се и такса за експресно разглеждане от 159,28 лева.

Срокът за връщане кредита бил 30 дни с една вноска, като общо дължимата за връщане сума по него била 986,01 лева. Ответникът не извършил никакви плащания по задължението си след падежа на 17.05.2024г., поради което му била начислена и лихва за забава.

На 08.08.2025г. е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват исковете като предявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Посочва се, че исковете са недопустими, тъй като договорът за кредит бил сключен с „Кредито“ ЕООД, а ищец по делото бил „Кредито“ ООД, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете. По отношение на основателността, ответникът оспорва наличието на дадено съгласие за сключване на договора за кредит, който не бил подписван нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис. Липсвало валидно изявление от страна на ответника за сключване на договора. Сочи се че договорът, съответно отделни негови клаузи, са нищожни. Сочи, че не е спазена изискуемата от закона форма. Договорът не бил изготвен по ясен и разбираем начин на шрифт с размер не по-малък от 12. Таксата за експресно разглеждане трябвало, но не била включена, в ГПР, поради което и посоченият такъв не бил верен. Не било посочена каква е договорната лихва, която трябва да се заплати.

Оспорва се действителността на клаузите за осигуряване на обезпечение и дължима за това неустойка. Обосновава се наличие на извършено заобикаляне на закона. Клаузата за договорна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обосновава се неравноправност на клаузите на договора.

С определение от 19.08.2025г. съдът е насрочил елото в открито съдебно заседание.

По делото са постъпили становища както от ищцовата страна, така и от ответника за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като и в двете становище е посочено, че в същият съд между същите страни е налице висящо производство, по което е предявен иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит.

В проведеното на 07.11.2025г. съдебно заседание съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество на спора.

С обжалваното определение съдът е отменил на основание чл.252 ГПК протоколното определение с което е приключил съдебното дирене и е спрял производството по делото до приключване на гр. дело № 43081/2025 г. на СРС, 182 състав с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Хипотезата е налице, когато решението по преюдициалното дело ще обвърже съда по обусловеното по факт, включен във фактическия състав на претенцията, предмет на обусловеното производство.

Съгласно задължителните указания по приложението на закона в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС връзката между делата, която има предвид чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения, поради което решението по едното дело ще има значение за правилното разрешаване на спряното. В конкретния случай между двете 2 висящи производства не е налице преюдициалност, а съществува идентитет по отношение на страни, основание и вземане. Това е така, тъй като заповедното производство и отрицателният установителен иск са средства за защита на двете насрещни страни по правоотношението. Отрицателният у становителен иск е средство за защита на длъжника по вземането в случаите, когато той твърди, че не дължи, докато заповедното производство е средство за защита на кредитора по вземането и чрез него се дава възможност на същия да се снабди с изпълнителен титул за принудително реализиране на това вземане. Съобразно нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителният установителен иск се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В конкретния случай това означава, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК на „Кредито“ ООД срещу М.А.М. е предявен на 17.10.2024 г. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че в това производство ответникът освен, че е навел всички възражения за недължимост на претендираната сума, преповторени впоследствие в исковата молба по гр.д. № 43081/2025 г. на СРС, 182 състав, се ползва и от гарантираната защита дължима от съда на основание чл.7,ал.3 ГПК, предвиждаща служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител. При тези констатации съдът счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 48848/25.11.2025 г., постановено по гр. дело № 22780/2025 г., СРС, 173 състав

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3