Решение № 4324 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4324 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110148923 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

С искова молба ищците Г. Н. Г., А. Т. Б. и Н. Т. Г. са предявили отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ************ за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сума в размер на 4337,76 лева - лева главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1545,55 лева - мораторна лихва от 03.03.2005г. до 31.10.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.03.2012 г. в полза на ************ по гр.д. № 17451/2011 г., по описа на СРС, 91 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20128580400552 по описа на ЧСИ *************, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищците твърдят, че въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.11.2011 г. по гр.д. № 17451/2011 г., по описа на СРС, 91 състав, срещу наследодателя им – *******, е издаден изпълнителен лист на 29.03.2012 г. в полза на ************ за сумата от 4337,76 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия в размер за сумата в размер на 4337,76 лева, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1545,55 лева - мораторна лихва от 03.03.2005г. до 31.10.2011 г. Сочат, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ответното дружество от 08.06.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128580400552 по описа на ЧСИ *************, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № *****, за събиране на посочените вземания. Твърдят, че през 2017 г. са наложени 1 няколко запора по сметки на длъжниците, след което в хода на изпълнителното производство не са извършвани валидни изпълнителни действия. Посочват, че на 28.02.2019г. от взискателя е депозирано искане за извършване на изпълнителни действия по делото, като от посочената дата с изтичането на двугодишен срок на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Поддържат, че процесните суми са недължими, тъй като към датата на подаване на исковата молба претендираните по отношение на ищците суми са погасни с изтичането на петгодишен давностен срок, който е изтекъл към датата на сезиране на съда, но въпреки това ответникът претендира същите в посоченото изпълнително производство.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения иск за недопустим при твърдения, че ищците са били конституирани в хода на изпълнителното производството като длъжници, като въпреки дадените указания за това с поканата за доброволно изпълнение, не са направили съответно волеизявление относно оставеното от наследодателя имущество, поради което и са изгубили правото да приемат наследството на починалия длъжник. Поддържа, че давността по отношение на процесните вземания не е изтекла, като същата е прекъсната с образувано на изпълнителното дело и с предприетите в хода на същото действия по изпълнение в срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Посочва, че от датата на настъпване на смъртта на длъжника - 08.04.2014г., до конституиране на неговите наследници като страни в изпълнителното производство чрез връчване на покани за доброволно изпълнение на 31.05.2015г. течението на давността е било спряно, така и за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение в страната на 20.05.2020г. давност не е текла. Твърди, че на 23.01.2017г. е депозирал молба с искане за извършване на изпълнителни действия, във връзка с което са наложени последващи обезпечителни мерки на 01.03.2017г. и 17.05.2017г., както и с молба от 28.02.2019г. отново отправил искане за извършване на изпълнителни действия. Поддържа, че процесното вземането е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което по отношение на същото е приложима петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Поддържа, че по отношение на прекъсването на давностния срок не е въведено законово разграничение между последиците от изпълнителните действията, извършени от съдебния изпълнител и тези, възложени му от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното по делото гр.д. № 17451/2011г. по описа на СРС, 91 състав, се установява, че на 22.11.2011г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ******* да заплати на ************ сумите: 4337.76лв.

2 главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1545.55лв. за периода от 03.03.2005г. до 31.10.2011г., както и разноски в размер на 434.17лв. Заповедта е била връчена на 08.03.2012г., поради което същата е влязла в сила на 23.03.2012г., като на 28.03.2012г. е разпоредено да се издаде ИЛ, издаден на 29.03.2012г. за сумите по влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК.

От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20128580400552 по описа на ЧСИ *********, рег. № ***** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано на 08.06.2012г. по молба на ответника, в която е приложен изпълнителен лист от 29.03.2012г. издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 17451/2011г. по описа на СРС, 91 състав. С молбата е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението. Съгласно удостоверение за наследници се установява, че ******* е починал на 08.04.2014г., като е оставил за наследници ********** (съпруга, починала впоследствие на 30.04.2023г.), Г. Н. Г. (дъщеря) и Н. Т. Г. и А. Т. Б. (внуци), конституирани на мястото на длъжника с Протокол от 30.03.2015г. След образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия, като в периода 01.03.2017. до 17.05.2017г. са изпращани запорни съобщения за запор върху банкови сметки на длъжниците. С молба от 28.02.2019г. взискателят ************ е поискало налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, съответно налагане на запор върху трудовото възнаграждение или запор на пенсия на длъжниците. Последващи изпълнителни действия няма, след което изпълнителното дело е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление от 23.11.2023г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който настоящият състав намира за допустим (с оглед Решение № 60282/19.01.2022г.гр.д. № 903/2021г. на Трето г.о., съгласно което длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес).

Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след издаване на изпълнителния лист срещу наследодател на ищеците е изтекла предвидената в закона погасителна давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на давността.

Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

3

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.)

В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, вкл. искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ (така и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК).

От приобщеното изп.д. № 20128580400552 по описа на ЧСИ *********, рег. № ***** на КЧСИ, се установява, че последното действие, което според ТР2/15 прекъсва давността е искането за прилагане на изпълнителен способ, а именно с молбата от 28.02.2019г., с която ответникът е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, съответно налагане на запор върху трудовото възнаграждение или запор на пенсия на длъжниците. В периода след 01.03.2019г. няма данни за извършвани действия по принудително изпълнение, поради което съдът приема, че перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпила още към 09.05.2021г., т.е. изпълнителното дело се е прекратило по право, но перемпцията е без правно значение за давността (в който смисъл са изрично Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. И Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.).

Съдът приема, че давността не е изтекла, защото считано от 28.02.2019г. (вкл. съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. в който смисъл е и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) не е изтекла необходимата 5г. давност., която би изтекла на 07.05.2024г.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът, който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер на 100лв., която се дължи разделно от ищците.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН: **********, ***********, А. Т. Б., ЕГН:

4

**********, ***********, и Н. Т. Г., ЕГН: **********, **************, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължат като наследници на *******, ЕГН: **********, починал на 08.04.2014г., разделно (при квоти ½ за Г. Н. Г. и по ¼ за А. Т. Б. и Н. Т. Г.) на ************, ЕИК: *************, сумите от: 4337.76лв. главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1545.55лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2005г. до 31.10.2011г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.03.2012г. по гр.д. № 17451/2011г. по описа на СРС, 91 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК Г. Н. Г., ЕГН: **********, ***********, А. Т. Б., ЕГН: **********, ***********, и Н. Т. Г., ЕГН: **********, **************, да заплатят на ************, ЕИК: *************, разноски по делото в размер на сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.