Определение № 606 от 24.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 24.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000464 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. С. Й. Д. от САК – пълномощник на ответницата Д. И. Д. от гр. Шумен, срещу определение № 92/02.08.2024 г., постановено по т. д. № 108/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката, подадена по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по същото дело решение № 17/27.03.2024 г. в частта му за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата от 647.95 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно в обжалваната част, като са изложени подробни съображение за неправилността на правното съждение на въззивния съд, че той не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г., а те притежават единствено инструктивен характер. Твърди се също, че следва да се приложат всички правила, уредени в чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл. и това, че при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, 1 ал. 2 ЗА, се взема предвид не сборът на материалния интерес по делото, а цената на всеки един от кумулативно обективно съединените искове, предмет на делото.

Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок.

Варненският окръжен съд, Търговско отделение, III- ти състав, като провери данните по делото и обсъди съображенията и доводите на жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, намира следното:

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване, от активно легитимиран правен субект, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част на молба по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установява се от преписката по делото, че с решение № 17/27.03.2024 г. постановено по т. д. № 108/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд, е признато за установено по отношение на „Деси Д.“ ЕООД и Д. И. Д. от гр.

Шумен, че в условия на солидарност дължат на „Банка ДСК” ЕАД- гр. София, сумата 25 057.73лв.– главница по Договор за кредит Експерт № 2016167 от 29.02.2016г., сумата 3919.61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.04.2019 г. до 07.04.2022г., сумата 881.73 лв.– наказателна лихва за период от 07.04.2019г. до 07.04.2022г., и сумата 315.56 лв., представляваща неплатени заемни такси и разноски по договора, както и законна лихва върху главницата, считано от 07.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 371/12.04.2022 г. по ч. гр. д. 755/2022г. по описа на Шуменски районен съд (общият сбор на паричните задължения, за които установителните искове са уважени, възлиза на сумата 30 174.63 лв., а не както е посочено в диспозитива на решението- 29 681.41 лв.) Съответно, исковете, предявени от банката, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са отхвърлени в частта за признаване за установено, че ответниците дължат в условия на солидарност следните суми: сумата 3 773.47 лв. - натрупана договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 07.04.2019 г., както и сумата 534.65лв., представляваща обезщетение за забава (надбавка) за период от 25.04.2017г. до 07.04.2019г., поради погасяването на паричните вземания по давност, на основание чл.111, б. „в“, предл. 2 от ЗЗД.

2

Ответницата Д. И. Д. от гр. Шумен е представлявана в производството пред ОС- Шумен от адв. С. Й. Д. от САК, която е осъществявала от нейно име безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата (безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице). В този случай, за адвоката, срещу насрещната страна в исковия процес, се поражда субективно право на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата. Тъй като с решение № 17/27.03.2024 г. определеното от съда адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете неправилно е присъдено на ответницата, като част от съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а не на адвоката- пълномощник, съгласил се да поеме ангажимент за безплатна правна помощ, молбата по чл. 248 ГПК е частично уважена с определение № 92/02.08.2024 г. в необжалваната му част, и сумата от 69.63 лв. е присъдена на адв. С. Д. от САК, осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА .

За да отхвърли в останалата част молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, решаващия съдия е съобразил, че с оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от установените с подзаконов нормативен акт минималния размери на дължимото адвокатско възнаграждение, поради което е счел, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага, определените в нея минимални размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, а за тяхното присъждане от значение са следните обстоятелства: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и, преди всичко, фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на посочените критерии за конкретния казус, окръжният съд е приел, че няма основание за увеличаване на определеното с решение № 17/27.03.2024 г. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в размер на сумата 500 лв., от която е присъдена част съразмерно с отхвърлената част от исковетете, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Съставът на въззивния съд споделя правните съждения на първоинстанционния съд, въз основа на които молбата по чл. 248 ГПК е частично оставена без уважение, по следните съображения:

3

Исковото производство е образувано по предявени о т Банка ДСК” ЕАД- гр. София срещу двама обикновени другари- „Деси Д.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, и Д. И. Д.- съдлъжник, пасивно субективно съединени установителни искове, с общ материален интерес от 34 483.75 лв., от които 25 057.73 лв. - главница, 7 693.08 лв. - неплатена договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до 04.03.2022г., 1207.58 лв.- лихвена надбавка за забава за период от 25.04.2017г. до 04.03.2022г., 208.80 лв. - лихва за забава след настъпването на изискуемостта за периода от 05.03.2022г. до 07.04.2022г., такси и разноски – 315.56 лв. Тъй като исковете са предявени от банката по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в нейна тежест е да установени възникването и съществуването на паричните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Пълномощникът на ответницата Д. И. Д. представил писмен отговор, в който е мотивирано подробно само правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност за част от акцесорните парични вземания, като не са направени доказателствени искания, свързани с доказването на правнорелевантните факти, обосноваващи основателността на това възражение. При подготовката на писмения отговор на исковата молба процесуалният представител на ответницата- физическо лице, обективно не е бил затруднен да обоснове становището и възраженията си, тъй като е представлявал съдръжника – физическо лице, в заповедното производство.

Всички факти и обстоятелства, формиращи фактическото основание на исковете, са били вече заявени от ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което същият адвокат е изготвил възражение по чл. 414 ГПК, а писмените доказателства са били представени по ч. гр. д. 755/2022г. по описа на Районен съд- Шумен. В представения допълнителния писмен отговор се поддържат вече направени възражения. Делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са явили страните, респ. техните процесуални представители. Преди съдебното заседание адв. Св. Д. от САК е подала молба, в която заявява съгласие делото да се гледа в нейно отсъствие.

Следователно, делото е било изяснено от фактическа страна в едно заседание, без участие на страните, като правният спор не се е отличавал нито с фактическа, нито с правна сложност.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правното 4 съждение, че определеното от окръжния съд адвокатското възнаграждение за осъщественото от пълномощника на ответницата безплатно процесуално представителство – в размер на сумата от 500 лв., съответства на видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и, преди всичко, на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Присъдената сума от 69.63 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която е със 7.17 лв. по- висока от дължимата съразмерно с отхвърлената част от исковете (задължението възлиза на сумата от 62.48 лв., съставляваща 12.497% от определения размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв.), не възмездява адекватно положения адвокатски труд, но това е резултат от обстоятелството, че пълномощникът е приел да осъществи безплатна правна помощ на свой риск, тъй като правото му да получи възнаграждение от насрещната страна е в зависимост от това дали резултатът от спора е благоприятен за представляваната от него страна.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции относно частичната неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, определение на ШОС следва да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 92/02.08.2024 г., постановено по т. д.

№ 108/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. С. Й. Д. от САК – пълномощник на ответницата Д. И. Д. от гр. Шумен, подадена по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по същото дело решение № 17/27.03.2024 г. в частта му за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата от 647.95 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В останалата част определението по чл. 248 ГПК не е обжалвано.

Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6