Определение № 1798 от 14.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1798 гр. Бургас, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500992 по описа за 2025 година Производството е по чл.418, ал.5 от ГПК и е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, срещу разпореждане № 4848/25.04.2025 г. по ч.гр.д.2886/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника М. Д. Д. с ЕГН **********, за следните суми: 125,88 лв - главница по договор за потребителски кредит № 720031213953 от 06.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане;

24,57 лв - възнаградителна лихва за периода 15.06.2024 г. до 15.03.2025 г.;

28,92 лв - обезщетение за забава за периода 15.06.2024 г. до 10.04.2025 г.; и разноски в размер на 175 лв.

Твърди се, че обжалваното разпореждане на заповедния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че извлечението от счетоводните книги на банката е редовно, тъй като съдържа всички реквизити на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Излага, че в заповедното производство, съдът не следва да проверява дали вземането съществува, а се произнася по твърденията на заявителя.

Твърди се, че в случая не може да се направи преценка с какъв електронен подпис е извършено подписването на приложения към заявлението договор, защото това е експертен въпрос, който не би могъл да намери отговор в заповедното производство, поради което същият следва да се изяснява при евентуално оспорване в искова съдебна процедура. Твърди се, че проверката на приложените към заявлението документи е формална, от външна страна, доколкото конкретно физическо лице, подало заявлението, е декларирало тяхната истинност и носи отговорност за невярното им деклариране, заповедният съд следва да приеме твърдяното авторство на изявлението.

1

Уточнено е, че договорът се подписва чрез еднократно издаден на клиента електронен подпис. Електронният подпис се издава от трето лице, доставчик на удостоверителни услуги „Намириал“ (Namirial С А Firma Qualificata). КЕП се използва чрез парола (One Time Password) поставен в сигурна електронна среда - страница за подписване на документи на Намириал - eSignAnywhere. Потвърждаване на подписа от страна на клиента става чрез 6-цифрен код/парола, който е изпратен на потребителя и който потребителят въвежда в страницата за подписване на „Намириал“ eSignAnywhere. Договорът за кредит се получава на посочен от кредитополучателя имейл. Клиентът попълва формата за кандидатстване за кредит през електронния магазин на конкретния кредитен посредник.

Заявеното искане се получава от служител на Контактния център на Банката п о email или за директна обработка при интегрирани системи за работа.

Служител на контактния център на Банката провежда разговор с кредитоискателя на посочения от него мобилен номер за връзка.

Кредитоискателят заявява желанието си за получаване на кредит от Банката и потвърждава запознаването си с целите за обработка на лични данни чрез съобщаване на служителя на Банката на 4-цифрен код, изпратен посредством S M S на предоставения мобилен телефон. Договорът се подписва чрез еднократно издаден на клиента електронен подпис. Потвърждаване на подписа от страна на клиента става чрез 6-цифрен код, получен от клиента на посочен мобилен телефонен номер.

Посочва се, че процесният договор е сключен от разстояние през мобилното приложение на Банката, инсталирано от длъжника М. Д. Д..

Кредитът е сключен по инициатива на ответника-потребител - същият е определил параметрите на кредита - сума, срок, избрал е допълнителна услуга. Банката е била пасивна страна при сключването на кредита - процеса по сключването на договора за кредит е автоматизиран и на всяка стъпка приложението е предоставяло предварителна информация по кредита, възможност за връщане на предходна стъпка, промяна на първоначално избраните параметри. След уточнението на параметрите по кредита, ищецът потребител е сключил договора за кредит,

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, поради което е допустима и съдът следва да я разгледа по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Д. Д., за сумите: 125,88 лв - главница по договор за потребителски кредит № 720031213953 от 06.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 24,57 лв - възнаградителна лихва за периода 15.06.2024 г. до 15.03.2025 г.; 28,92 лв - обезщетение за забава за периода 15.06.2024 г. до 10.04.2025 г.

Със заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на банката, изготвено въз основа на сключения между страните договор за потребителски кредит № № 720031213953 от 06.04.2022 г., както и самият договор; стандартен ивропейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД; и заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

Твърди се, че договорът не е сключен при общи условия; в него е 2 инкорпорирано предвиденото чл.11 от ЗПК съдържание; както и че всяка от страниците му е разписана от длъжника.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че представеният от заявителя Договор не съдържа саморъчен подпис на длъжника, нито негов квалифициран електронен подпис, т.е.не е подписан от потребителя, поради което следва да се приеме, че е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Прието е, че след като Договорът е недействителен, съгласно чл.23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита (в случая – 300 лв), но тъй като, видно от представеното извлечение от счетоводни книги към 10.04.2025 г., налице е признание от кредитора заявител, че длъжникът М. Д. Д. е заплатила по Договора 24 вноски от по 15,06 лв, т.е.заплатила е общо сумата от 361,44 лв, която надхвърля размера на главницата по кредита, заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на заповедния съд.

От твърденията на заявителя и от приложения договор за потребителски кредит съдът приема, че той има характер на договор за финансови услуги кредитиране по чл.6 ЗПФУР, но от представените по делото доказателства не може да се направи извод за неговото съществуване.

Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е по своята същност договор за заем, сключен между потребител и доставчик по смисъла на чл.7 ЗПФУР, като основната му характеристика е свързана използването на средства за комуникация от разстояние. С оглед на тази особеност в чл.18 от ЗПФУР се предвижда какви доказателства следва да представи доставчикът, за да се установи наличие на валидно сключен договор, а именно доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл.12 от ЗПФУР и е получил съгласие от потребителя за сключване на договора.

В случая заявителят е приложил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от "ТИ БИ АЙ БАНК", и заявление-декларация за установяване на договорни отношения, но нито един от тези документи, както и самият договор, не е електронно подписан с подпис, чийто валидност може да бъде проверена. Ето защо следва да се приеме, че в договора липсва изискуем реквизит по чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК и съответно не може да се приеме, че е постигнато съгласие между страните за сключване на този договор. Съдържащото се в графата подпис съдържание "Потвърден от М. Д. Д. на 06/04/2022 г. в 17,39 Устройство "Apple iPhone14,2" и цифрова парола след това не може да бъде квалифициран като нито един от предвидените три вида електронни подписи в действащото ни право, а именно: електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. по чл.13, ал.2 ЗЕДЕУУ-усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3, т.11 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. или такъв по чл.13, ал.2 от ЗЕДЕУУ-квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.3, т.12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г, тъй като въз основа на него не може да се идентифицира авторството на изявлението на посоченото като клиент лице.

В самия договор не се съдържат данни, че той е сключен по реда на ЗПФУР, нито дори твърдения за това.

След като доставчикът-заявител не е представил надлежни писмени доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора, заявлението правилно е отхвърлено само на това основание.

3

Съдът намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, че поради характера на заповедното производство, заповедният съд следва да се довери на само твърденията на заявителя относно съществуването на претендираното вземане. Разпоредбите на чл.411, ал.2 ГПК, вр.чл.410, ал.3 ГПК, възлагат на заповедния съд да извърши съответната проверка преди да издаде поисканата заповед за изпълнение, още повече, че в случая става въпрос за вземане, което се основава на договор, сключен с потребител.

Поради съвпадането изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на заповедния съд.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4848/25.04.2025 ч.гр.д.2886/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Определението не подлежи на касационно обжалване. г. по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4