Определение № 3294 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3294 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503011 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на М. А. Б. против Определение № 9258/30.07.2024г., по гр.д.№ 11944/2023, ПдРС, с което е върната исковата молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена заповедта за изпълнение.

Жалбоподателят М. Б. поддържа, че така постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е неправилен извода на съда за липса на идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, както и че може да премине към осъдителен иск.

Ответната страна Н. А. С. е подала отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, сочи че същата е бланкетна и липсват конкретни оплаквания. Претендира разноски.

Съдът като разгледа подадената частна жалба, констатира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо право на жалба, процесуално допустима е, а по същество е неоснователна:

Производството по гр.д.№ 11944/2023, ПдРС е образувано по искова молба на М. Б. против Н. С. в производство по реда на чл.422 от ГПК.

Исковата молба е подадена в изпълнение на указанията , дадени с в заповедно производство по ч.гр.д.№ 4165/2023, ПРС, в което на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

1

При предявяване на иск в производство по реда на чл.422 от ГПК съдът следи за допустимостта на същия, като е необходимо да съществува пълно съответствие в предмета на исковото производство с издадената заповед за изпълнение. Това е така, поради факта, че установителният иск по чл.422 от ГПК има за цел да установи единствено вземането по вече издадената заповед за изпълнение, при което идентичността на претенцията в заповедното производство и исковото такова следва да е пълна, т.е. необходимо е предявения иск да е на същото основание и до същия размер.

В настоящия случай е издадена заповед за изпълнение на парично задължение между същите страни за сумата от 6000лв., остатък от главница, дължима по договор за продажба на вземане от 14.09.2015г., ведно със законната лихва, както и разноски в заповедното производство.

Исковата претенция в производството по реда на чл.422 от ГПК, уточнена след неколкократно оставяне на производството без движение и даване на указания, е за установяване дължимостта на сумата от 6000лв., частично от претенция от 15 000лв., съставляваща недължимо получена от ответницата сума по силата на договор за цесия.

С обжалваното определение съдът е констатирал липса на идентичност в претенцията, уважена в заповедното производство и заявената в исковото и е върнал исковата молба и като е прекратил производството.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, като намира, че макар и формално да е посочена една и съща сума е налице съществена в основанието , което се заявява за дължимостта й. В заповедното производство същата се претендира като неплатен остатък от по-голямо вземане, останалата част от което е удовлетворена, а в исковото производство – като част от по-голямо неудовлетворено вземане. Налице е и различие в основанията на които се претендира вземането – едното е в изпълнение на договор за цесия, а в исковото – като недължимо получено от цесионера.

Очевидно е, че е налице въвеждането на нов предмет на делото и нови основания за претендираните суми, като е без значение формалното съответствие между претендираната в исковото производство сума и претендираната сума в заповедното производство. Идентичността на иска със заповедта за изпълнение следва да я ясна и недвусмислена както за съда, така и за ответника. В случая това не е налице. Давани са многократно указания за 2 отстраняване на нередовности, при които обаче тези несъответствия не са отстранени. Ето защо е правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове по реда на чл.422 от ГПК поради факта, че не кореспондират с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

11944/2023, ПдРС.

Определение

№

9258/30.07.2024г., по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3