Решение № 231 от 22.05.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Търговище, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря С. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101529 по описа за 2024 година

Производството е по предявен иск с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Т. С. Б. с ЕГН-********** от гр.Т., със съдебен адрес гр.С., ул.И. № 8, ет.5, против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК:131134023 гр.С. с предявен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПС и чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №7053189974 от 05.08.2021г.

Ищцата твърди, че на 05.08.2021г. сключила с ответника „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД Договор за потребителски кредит № 7053189974 с общ размер на кредита 2 786,89 лв., от който главница в размер на 2 000 лв., общ размер на застрахователната премия от786,89лв., размер на Застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА- 467.20 лв., размерът на Застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА- 319.69 лв. с уговорката сумите да бъдат погасени на 30 вноски. В чл. 10 от Договора посоченият размер на общата сума, дължима от потребителя, е 4 816.54 лв. при размер на кредита от 2 000 лв., т.е. над 2 пъти повече от реално посочената сума. Сума, която счита, че е в разрез с добрите нрави, което само по себе си представлява основание за недействителност по 1 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

На първо място, счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 30 %, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на осн.чл.146, ал.1 от ЗПП нищожни.

В чл. 10 от Договора е посочен процент на ГПР 49.76 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - такса за оценка на риска застраховка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Релевира доводи, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.76 %, но от съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

На второ място, счита че е нарушена императивната норма на чл. 33, ал.

1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива. Излага и твърдения, че договора е написан с размер на шрифта, който не може да се чете. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договора за потребителски кредит № 7053189974 от 05.08.2021г. за нищожен, поради противоречие на същия с императивните норми на ЗПП и ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява, депозирана е молба делото да се гледа в нейно отсъствие.

2

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, действащ чрез процесуален представител, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Излагат се подробни съображения по всяко от въведените твърдения на ищцовата страна за противоречие на клаузи от договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Не се оспорва сключването на процесния договор между страните №7053189974/05.08.2021г., но се твърди, че вземанията по него са цедирани на третото лице-помагач „АСВ“ ЕАД НА 31.10.2023г. Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а това е изцяло по негово желание, като преди подписване на договора му бил предоставен СЕФ. Ищецът е имал право да не сключва застраховка съгласно чл.19 от договора, но не се възползвал от това. Отрича клаузата на чл. 7 да е неравноправна, както и поемането на задължение за сключване на застраховка да е условие за сключване на договора, поради което и не следва да е част от ГПР. В съдебно заседание не се явяват. С писмена молба молят съда да разгледа делото в тяхно отсъствие.

Претендират разноски.

Третото лице помагач – „АСВ“ ЕАД счита иска за неоснователен, като излага мотиви във връзка с наведените възражения от ищцата. В съдебно заседание не се явяват. С писмена молба молят съда да разгледа делото в тяхно отсъствие.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 05.08.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7053189974, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищцата кредит в размер на 2000лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 786.89лв. и общият размер на кредита става 2786.89лв. със срок за погасяване до 05.04.2024г. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 47,62%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,76%, а общата дължима сума от потребителя на 4815.54лв. В чл.

11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

3

По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Ти би ай банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International. Представен е сертификат № 170531899742021 за застраховане на ищеца по застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга

„Второ медицинско мнение“. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит.

Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 786.89лв.

Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Ти би ай банк“ ЕАД. Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 05.08.2021г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи: Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на посочените изисквания не е допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Следва да се посочи, че в закона няма 4 изискване за подписването на договора на всяка страница, но в случая и това е сторено, видно от представения от ответника екземпляр /л. 39-66/.

Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.

Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна 5 премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 2000лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 786,89лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита, което значително надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал.

4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 49,76%. Следва да се има предвид и че посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй като при прибавяне на застрахователната премия към главницата би бил над посочения, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.