Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 809 от 20.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1240/2024
Вид
Решение № 809
Подписан
20.06.2024
В сила
19.06.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501240 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба от З. Е. В. с ЕГН-********** от с.С., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р. против действията на ЧСИ ********, с район на действие ПОС по изп.д.№20117580401079, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, а именно запор върху трудово възнаграждение на длъжника, изплащано от работодателя „*******. Навеждат доводи за незаконосъобразност на наложения запор, като се твърди че работодателят удържа всеки месец секвестируема сума, съобразно разпоредбата на чл.446 ГПК, а остатъкът от несеквестируемо трудово възнаграждение се превежда по банкова сметка открита в банка ******** която несеквестируемост следва на основание чл.446 а да се запазва и след постъпванети им по банкова сметка. Иска се отмяна на действията на ЧСИ *******, доколкото изпълнението е насочено върху имущество, което е несеквестируемо.

Взискателят в изпълнителното производство – ответник по жалбата „**********не взима становище по жалбата.

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ ***********с район на действие ПОС на основание чл.436, ал.3 ГПК, в които е изразено становище за допустимост на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

1

Изпълнително дело №20117580401079 по описа на по описа на ЧСИ **********, с рег.№758 с район на действие ПОС, е образувано на 29.06.2011г. по молба на взискателя „********** въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист, с който двама длъжници, единият от които е жалбоподателят, са осъдени солидарно да заплатят на кредитора парични суми.

По допустимостта на жалбата:

Доколкото жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на вземането, към което е насочено изпълнението, то настоящият съдебен състав приема, че жалбата против действията на съдебния изпълнител, насочени към налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника се явява допустима./ В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно Решение №2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г./.

По основателността на жалбата:

Обжалва се действие на ЧСИ, с което изпълнението е насочено към налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Твърди се, че незаконосъобразно изпълнението е насочено върху несеквестируемо вземане. Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК - трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

/така и т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. С оглед така цитираната законова разпоредба, налице е определен несеквестируем минимум от определени по вид доходи на длъжника- трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, от които, съобразено техния размер, не може да се удържа определената в закона част. От данните по делото се установява, че в изпратеното запорно съобщение до работодателя и до ********* банката в която работодателя превежда трудовото възнаграждение на длъжника , съдебният изпълнител изрично е посочил, че удръжки следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 а ла.3 ГПК. По този начин се вменява на работодателя и на банката задължение да не се насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника и запорът да се счита наложен не върху цялото трудово възнаграждение, а само върху онази част, която надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително изпълнение. В този смисъл , следва да се има предвид, че след налагане на запора, именно работодателят и съответната банка, а не съдебният изпълнител, следва да съобразява правилата на чл.446 а ал.3 ГПК при превеждане на секвестируемата част от дохода. В случай, че от постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждение за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

2

В конкретният случай, с оглед представените по делото доказателства за получаване от длъжника по делото трудови възнаграждение следва извода, че над несеквестируемата част от получаваното от длъжника трудово възнаграждение, може да бъде наложен запор, при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.446 а ал.3 ГПК. На практика, налагането на запор върху вземане ще породи действие, само ако вземането или част от него е секвестируемо, затова работодателят или банката е длъжна да преведе на съдебния – изпълнител само секвестируемата част от вземането. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че съдебният изпълнител реално няма как са знае точния размер на възнаграждението, което длъжникът получава, имайки предвид, че запорът обхваща и всяко друго възнаграждение, получено срещу същата или друга работа.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав приема жалбата за неоснователна по изложените съображения относно съдържащото се в запорното съобщение задължение на банката за спазване на правилата на чл.446 а ал.3 ГПК и удържане единствено на секвестируемата част от трудовото възнаграждение, ако такава е налице, Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от З. Е. В. с ЕГН-********** от с.*********, чрез процесуалния му представител адв. Р. Р. против действията на ЧСИ ***********, с район на действие ПОС по изп.д.№20117580401079, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, а именно запор върху трудово възнаграждение на страната, изплащано от работодател „*********“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3