Решение № 3785 от 23.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3785 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100867 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, доуточнена с молби от 19.02.2026 г. и 12.03.2026 г., депозирани от Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес ***, против „Профи Кредит България ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата, обективирана в глава VІ „Параметри по кредита по поискани и закупени допълнителни услуги“ от Договор за паричен заем № *** от 26.03.2018 г., предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 4519,80 лв. е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответното дружество са сключили договор за потребителски кредит № *** от 26.03.2018 г. за сумата от 5000 лв., при ГЛП от 41,17 % и ГПР от 49,89 %. Твърди се още, че съгласно Глава VІ от Договора - „Параметри по кредита по поискани и закупени допълнителни услуги“ била начислено възнаграждение на кредитора в размер на 4519,80 лв. за допълнителни услуги. Ищецът поддържа, че бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не се дължало плащане на такса за процесната допълнителна услуга. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на подобна такса се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като сумата по същата представлявала реално допълнителна печалба за кредитора, извън 1 възнаградителната лихва. Счита, че по аналогия относно действителността на процесната клауза следва да се приложи приетото в т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно преценката за нищожност на клаузи за неустойка, която излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Изтъква се, че размерът на таксата не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договора, а обстоятелството, че тя се заплаща и кумулира с погасителните вноски по кредите потвърждавал извода, че таксата водела до скрито оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване на кредитодателя и нарушение на изискванията за добросъвестност. Предвид изложеното в исковата молба се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България” ЕООД, който се излагат възражения за недопустимост на установителния иск, доколкото ищцата била заплатила начислените й суми по договора за кредит и понастоящем разполагала с посилен ред за защита, като следвало да предяви осъдителен иск. По същество признава иска на основание чл. 237 ГПК. Моли да не се възлагат разноски в негова тежест, доколкото не бил дал повод за завеждане на делото. При евентуално присъждане на разноски в полза на ищеца, се моли същите да са в размер под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се развиват съображения в тази насока.

За неоснователно е прието възражението на ответника за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Предявеният иск е допустим за разглеждане, доколкото съдът е сезиран с претенция за установяване нищожност на клауза от договор за кредит, по който ищецът твърди, че е страна. В конкретния случай, след като ищецът твърди, че е страна по посочения договор за кредит, то за него винаги съществува правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на договора или на клауза от него (каквато е настоящата хипотеза), независимо дали са погасени задълженията по договора.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли за присъждане на сторените разноски.

Като писмени доказателства са приети Договор за паричен заем № *** от 26.03.2018 г., и приложенията към него, както и извлечение за извършени и предстоящи плащания по кредита от страна на длъжника по сделката.

С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до 2 съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието, като се уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в нейна полза ще се присъди сумата от 92,44 евро за държавна такса. В случая съдът счита, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, предвид наличието на нищожни клаузи от договора за кредит, сключен от него като търговец и кредитодател. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на не малкия материалния интерес по делото – 4519,80 лв./2310,94 евро, ниската фактическа и правна сложност на спора, наличието на признание на исковата претенция броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищеца дейност по защита на неговите интереси, както и при отчитане на изричното възражение за прекомерност от страна на ответника, то в полза на адвокат С.

Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело в размер на 204 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. Х.

Р., ЕГН **********, с адрес ***, и „Профи Кредит България ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк.

Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че клаузата, обективирана в глава VІ „Параметри по кредита по поискани и закупени допълнителни услуги“ от Договор за паричен заем № *** от 26.03.2018 г., предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 4519,80 лв., е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк. Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 92,44 евро – държавна такса за настоящото производство.

3

ОСЪЖДА „Профи Кредит България ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк. Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат С. К. Н. от *** със служебен адрес ***, сумата от 204 евро – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4