Решение № 7442 от 11.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7442 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110152905 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по искова молба вх.№ 203792/28.09.2022 г. на А. И. Т., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. Хаджи Димитър № 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, адвокат М. М., срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя .в, със съдебен адрес: гр. София, ул. Раковска № 145, ет. 2, чрез адвокат В. Ж., с която следните обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за проглА.ване нищожност на клауза на чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между страните, поради противоречие на добрите нрави и сключена при неспазване чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПП, както и чл. 33 от ЗПК, както и иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата 300 лв., недължимо платена неустойка по недействителна клауза (чл.11.3 от Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между страните), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

Исковата претенция е увеличена по реда на чл. 214 от ГПК, съгласно направеното искане с Молба от 31.03.2023 г. на 500.25 лв., с Протоколно определение от 11.04.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника за сумата от 331.08 лв., представляваща дължима сума по чл. 35 от Договор за заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното плащане, с правно основание на предявения иск по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит на 18.01.2019 г. за сума от 700 лв., като съгласно същия е следвало да върне сумата в общ размер на 791.25 лв. Твърди, че ГПР по договора възлиза на 41.26 %, а ГЛП е 39.54 %, като вземането се погА.ва на 15 вноски. Сочи, че съгласно чл. 11.3 от Договора, ако кредитополучателят не предостави едно от изброените в чл. 11.1. от същия договор обезпечения в седемдневен срок, то тя дължи неустойка в размер на 500.25 лв. Твърди, че е заплатила 700 лв. главница, 91.25 лв. лихви и 300 лв. неустойка. Счита, че клаузата на чл. 11.3. от Договора за потребителски кредит, сключен между страните на 18.01.2019 г. се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и на закона – чл. 143, ал. 1, чл. 146 от ЗПП. Счита, че е нарушен основен принцип, а именно принципът на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, при което се е достигнало до значителна нееквивалетност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне 1 на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Сочи, че цитираната клауза от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 500.25 лв. е в размер на 80 % от сумата на отпуснатия кредит, като по този начин се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Сочи също така, че цитираната клауза е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на неустойка, която е необосновано висока. Навежда доводи за нищожност на клаузата и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално с кредитополучателя.

Счита, че заплатената от нея сума от 300 лв. за неустойка по нищожната клауза е платена без правно основание и подлежи на връщане. Претендира и разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит с № F9005327 от 17.08.2021 г. за сумата от 800 лв., като кредитът е усвоен на същата дата в пълен размер и длъжникът се е задължил да го погаси изцяло, съгласно условията по договора. Твърди, че плащанията по погА.ване на вземането е следвало да започнат от 17.08.2021 г., но от самото начало кредитополучателят е бавел плащанията и с течение на времето забавата се е увеличила пропорционално. Сочи, че поради това, че кредитополучателят не е предявил вземанията си по съдебен ред, поради настъпила предсрочна изискуемост, забавата била 442 дни. Сочи, че към момента на подаване на отговора на исковата молба ищцата е погасила главница в размер на 800 лв., лихви в размер на 96.70 лв., глоба за закъснение от 70 лв., глоби за предсрочна изискуемост от 52.92 лв., като неустойка по Договора не е била заплащана. Счита, че е налице липса на правен интерес от водене на съдебно производство по така предявените искове, тъй като по процесния договор нямало заплащане на неустойка, а само плащане по главницата.

Счита и двата предявени искове за неоснователни. Навежда подробни доводи в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди направените по делото разноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран такъв от насрещния ответник, като същият оспорва насрещната искова претенция. Оспорва твърдението на насрещния ищец за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като такава не била обявена на длъжника. Оспорва наличието на разпоредба чл. 32.1. в договора между страните, както и просрочие на която и да е вноска повече от 90 дни. Оспорва твърденията, че кредитополучателят е заплащал суми за глоба закъснение и глоба за предсрочна изискуемост, като сочи, че тези суми са заплатени за неустойката, за чието неоснователно плащане е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Счита, че сочената от насрещния ищец клауза на чл. 32.1. от Договора, създаваща право на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем и това да не бъде доведено до знанието на потребителя се явява нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че претендираната от насрещния ищец неустойка от 331.08 лв. е недължима, тъй като цитираната клауза противоречи на добрите нрави и води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, респективно до злепоставяне на интересите на кредитополучателя. Счита цитираната клауза за нищожна и като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира е в огромен размер и по този начин се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост.

Позовава се и на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като счита, че процесната клауза на чл.

35 от Договора между страните заобикаля тези законови разпоредби. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск и да му присъди разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № F9000944 от 18.01.2019 г., сключен между страните по делото за сумата от 700 лв. и срок на договора 30 седмици. Годишният лихвен процент възлиза на 39.54 %, а Годишният процент на разходите възлиза на 41.26 %.

Крайният падеж е 20.08.2019 г. В чл. 5 от Договора е уговорена неустойка в размер на 15 лв., дължими за всеки 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни дни, но не повече от 70 лв. за целия период на договора за кредит.

В чл. 11 от Договора е уговорено предоставяне на гаранция за изпълнение на задълженията си по договора, конкретно изброени в членове 11.1.-11.2, като в чл. 11.3. от Договора е уговорена неустойка в размер на 500.25 лв. при непредоставяне на някоя от посочените в предходните клаузи гаранция за изпълнение по договора. Исканата гаранция е следвало да бъде предоставена в 2 седмодневен срок от подписване на договора, като изрично е посочено, че банковата гаранция следва да е в размер на 791.25 лв. със срок на валидност до 30 дни след крайния срок на договора.

Вторият вид гаранция, която кредитополучателят е могъл да предостави на кредитора, е застрахователна полица в полза на кредитора с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от кредитополучателя по договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора.

Ищецът е представил Справка за кредитна задлъжнялост от Централен кредитен регистър към БНБ към 17.01.2023 г., както и 9 броя бележки за заплатени суми по договор за кредит в размер на 1291.50 лв., внесени в периода 08.02.2019 г. до 02.08.2019 г., включително.

Ответникът е бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи най-късно в първото по делото открито съдебно заседание справка за извършените от ищцата плащания по Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., но такава не е представена в дадения срок, поради което съдът прилага разпоредбата на чл.161 от ГПК.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит на 18.01.2019 г. за сума от 700 лв. Установява се също така и наличието на твърдяната неустоечна клауза в размер на 500.25 лв. Съгласно представените вносни бележки, които са приети по делото и не са оспорени от насрещната страна, ищцата е погасила главницата, дължимите лихви по кредита и неустойката в посочените по-горе размери, поради което възражението на ответника, че неустойка не е била заплатена по Договора от 18.01.2019 г. е неоснователно.

Видно от Договора от 18.01.2019 г., в който е включен погасителен план, в същия са включени разходи за погА.ване на неустойката по договора, но няма данни как е формиран размера на годишния процент на разходи, определен на 41.26 %, тъй като липсва посочване на компонентите на последния. Към договора не са представени изискуемите Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, а самият във вида, в който е представен, не отговаря на изискванията за големина на шрифта не по-малък от 12.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на неустойка по чл. 11.3. от Договора представлява разход, свързан с усвояването и обслужването на задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на кредитора към момента на 3 сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да бъде посочена като сума, която се дължи.