Определение № 166 от 14.03.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. София, 10.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500041 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В. Б. Л., подадена чез пълномощник адв. П. А., срещу постановление на ДСИ при РС- Сливница от 19.10.2021 г., с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20131890400034 на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и по жалба срещу разпореждане на ДСИ от 23.11.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за изменение на горното постановление досежно основанието за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата срещу постановлението за прекратяване се излага довод, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона поради настъпила на 27.11.2015 г. перемпция, като се отправя искане обжалваното постановление на ДСИ, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, да бъде отменено и да се постанови прекратяване на същото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

В жалбата срещу разпореждането на ДСИ, с което е оставане без уважение молбата на длъжника за изменение на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, се излага възражение срещу изложеното от съдебния изпълнител, че за длъжника е без значение прекратителното основание с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК, установяваща преустановяване на изпълнителните действия и служебно вдигане на наложените запори и възбрани при всяко едно от прекратителните основания, посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК. Поддържа се в жалбата, че за длъжника е важно кога настъпват последиците на чл. 433, ал. 3 от ГПК – в случая от 27.11.2025 г. или от влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от 19.10.2021 г. на 1 основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК.

Взискателят по изпълнителното дело не е изразил становище по жалбите.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител счита жалбите за неоснователни.

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените в жалбите доводи и данните по делото, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20131890400034 на ДСИ при РССливница е образувано по молба на взискателя „Ю.Б.” АД срещу В. Б. Л. въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 26/2013 г. на РС-Сливница, като предмет на изпълнението е парично задължение за неплатени суми по договор за потребителски кредит.

На 24.06.2016 г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано „Е.М.” ЕООД на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК поради прехвърляне на вземанията на първоначалния взискател срещу длъжника, които са предмет на изпълнението.

С молба от 15.10.2021 г. взискатеят е сезирал съдебния изпълнител с искане изпълнителното производство да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист, въз основа на който то е образувано. Това искане е уважено като с постановление на ДСИ от 19.10.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК.

След получаване на препис от разпореждането длъжникът, чрез пълномощника му адв.

П. А., е подал писмена молба вх. № 169/22.11.2021 г., с която е изразил становище, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено поради настъпила на 27.11.2015 г. перемпция поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години – след наложения запор от 27.11.2013 г., като е поискал съдебния изпълнител да измени постановлението си за прекратяване, като посочи, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. С разпореждане на съдебния изпълнител от 23.11.2021 г. тази молба е оставена без уважение.

При така установеното въззивният съд намира подадените жалби за недопустими по следните съображения:

В чл. 435, ал. 2 от ГПК лимитативно са посочени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, а обжалваните актове не обективират такъв отказ.

Недопустимо е длъжникът да обжалва основанието, на което е прекратено изпълнителното производство, тъй като съгласно чл. 433, ал. 3 от ГПК, независимо на кое от визираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания е прекратено производството, ефектът на прекратяването на принудителното изпълнение е един и същ – преустановяване на изпълнителните действия и вдигане служебно на наложените запори и възбрани. При това 2 положение за длъжника е без значение дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 или на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това той няма правен интерес от обжалване на основанието за прекратяване, като такова негово право не е изрично предвидено в закона, нито следва от уредбата на обжалването на изпълнителните действия.

С оглед на горното подадената от длъжника жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което е прекратено изпълнителното производство, респективно и жалбата срещу разпореждането, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на същото прекратителното постановление досежно основанието за прекратяване, следва да бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника В. Б. Л. срещу постановление на ДСИ при РС- Сливница от 19.10.2021 г., с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20131890400034 на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и по жалбата срещу разпореждане на ДСИ от 23.11.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за изменение на горното постановление досежно основанието за прекратяване на изпълнителното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41/2022 г. на Софийски окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3