Определение № 2236 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2236 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102909 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 19666/30.05.2025 г., подадена от Община Марица срещу решение № 404 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 20245300500661/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 7 от 02.01.2024 г. по гр. д. № 10906/2022 г. на Районен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения иск, като вместо това въззивният съд е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община Марица, че Т. З. М. е собственик на основание давностно владение на 782/12657 ид.ч. от имот с идентификатор *** по действащите КККР на [населено място], Община Марица, с площ от 12 657 кв.м, в местността „В. “, вид на територията: земеделска, заключени между точки с цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1, с площ от 753 кв.м, и между точки с цифри 6-5-13-12-11-6, с площ от 29 кв.м, на скица 1 от заключение на вещото лице Б. Й. на л. 64 от в. гр. д. № 661/2024 г. по описа на ПдОС, която скица представлява неразделна част от въззивното решение.

Окръжен съд – Пловдив е съобразил, че пред първостепенния съд ищецът Т. З. М. твърди, че през 1978 г. закупил с нот. акт № 198, том 8, дело № 4206/1978 г. дворно място с идентификатор ***, с площ от 944 кв.м, с адрес: [населено място], община М., [улица], в който имот били построени 4 сгради, както следва: с идентификатор **** – жилищна, с площ от 97 кв.м; с идентификатор **** – селскостопанска, с площ от 40 кв.м; с идентификатор **** – гараж, с площ от 35 кв.м, и с идентификатор **** – селскостопанска, с площ от 58 кв.м, която частично попадала в имот с идентификатор *** и в имот с идентификатор ***. Имот с идентификатор *** бил частично заграден от ищеца, който завладял площ от 300 кв.м, която ползвал заедно със селскостопанската постройка с 1 идентификатор ****. Този имот бил частна общинска собственост, като ищецът се позовава на Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д.

№ 16/2021 г. и поддържа, че е придобил въз основа на давностно владение собствеността върху 300/12657 ид.ч. от имот с идентификатор ***. Пред въззивния съд, на основание чл.

214, ал. 1 ГПК, във връзка с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, е допуснато изменение на предявения иск, а именно: да се признае ищецът за собственик въз основа на давностно владение върху 782/12657 ид.ч. от имот с идентификатор ***.

Владението било осъществявано повече от 10 години преди 24.02.2022 г., било явно и демонстрирано пред служители на Община Марица. От своя страна, ответникът оспорва иска, като се позовава на чл. 86 ЗС, съгласно който не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост, и твърди, че процесният имот е образуван от разделянето на имот с идентификатор ***, като имотът е актуван и вписан като частна общинска собственост с акт № * за частна общинска собственост от 30.07.2014 г., и се стопанисва и управлява от кмета на Община Марица на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато обстоятелството, че страните по делото не спорят относно границите на имот *** по действащите КККР на [населено място] както и че същият е актуван като частна общинска собственост.

Въззивният съдебен състав е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесният имот се владее от Т. М.. Според свидетеля К. Т. западната част на имота е оградена, има постройка, навес с площ от около 50-60 кв.м; навесът е изграден като свинарник, има варели и бидони; в селото всички знаели, че този двор е на ищеца.

Свидетелят Д. Т. - кмет на [населено място], си спомня, че имотът, който граничи до собствения на ищеца имот, е общински, мястото било заградено от ограда с врата, като ищецът полагал грижи за имота, защото преди било корито на река и впоследствие ищецът ползвал имота като съседен на неговия; границата била каналът, това било дере, където е поставена оградата на ищеца; виждала се сграда в западната част на общинското място, завладяна от ищеца; имало дело за незаконен строеж на постройките, изградени от Т. М. в общинското място; с просто око се виждало докъде е имотът на ищеца и къде е общинският имот; молба за закупуване на имота по законоустановен ред не била постъпвала в кметството. Въззивният съдебен състав е приел, че от свидетелските показания се установява обективната страна на владението на ищеца.

Съдът е посочил, че от заключението на изготвената пред него съдебно-техническа експертиза се установява каква част от процесния имот е заградена от ищеца и върху каква реална част от процесния имот той упражнява фактическа власт.

Визирал е, че с решение № А02А/14.05.1995 г. на ПК при Община Марица е възстановено правото на собственост в полза на община Марица по отношение на недвижим имот - дере от 14.363 дка, четвърта категория, местност „В.“, съставляващ имот № * по плана за земеразделяне. Въз основа на това решение е издаден акт № 110 за частна общинска собственост от 15.12.2003 г., вписан в СП на 22.02.2006 г. Съдът е посочил, че решението на ПК представлява индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се 2 разпростира както по отношение на обекта - земеделската земя, така и по отношение на субекта, и легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.

Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на ТР № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

Преди да се разгледа въпросът дали ищецът е упражнявал фактическа власт с белезите на владение, най-напред следва да се изследва въпросът дали фактическата власт върху реални части от имот от вида на процесния, дори и да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе до придобиване на собственост върху идеални части, съответни на завладените реални части. Отрицателният отговор на този въпрос прави безпредметно да се изследва дали ищецът е упражнявал владение върху реални части от имота с продължителност повече от 10 години и дали може да се придобива по давност имот, който е общинска частна собственост. Като е взел предвид разпоредбите на Закона за собствеността, решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на КС на РБ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съдът е заключил, че давностен срок за придобиване на имоти частна общинска собственост е могъл да тече от 01.06.1996 г.; за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата е започнала да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд по конст. д. № 16/2021 г. на 08.03.2022 г.; за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок също следва да бъде зачетен. Ищецът в първоинстанционното производство е осъществявал непрекъснато, явно и спокойно владение в периода от изменението на чл. 86 ЗС през 1996 г.

(ДВ, бр. 33/1996 г.) и понастоящем, поради което следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска на 27.07.2022 г. (както и до 19.01.2018 г.) десетгодишният срок по чл.

79, ал. 1 ЗС е изтекъл и същият е придобил съответните идеални части от имота по давност.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и свръх петитум. Евентуално твърди и че решението е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава, на първо място, на недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, тъй като в обстоятелствената й част се сочи владение на реална част от спорния имот, докато с петитума се иска признаване право на собственост върху идеална част от същия, т.е. налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум. Същевременно с въззивното решение недопустимо е признато за установено, че Т. М. е собственик на 782/12657 ид.ч. от поземления имот, които идеални части са заключени между точки с цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-93 10-1 с площ от 753 кв.м, и между точки с цифри 6-5-13-12-11-6 с площ от 29 кв.м, на скица 1 от заключението на вещото лице. Въззивното решение е недопустимо и защото ищецът не е заявил искане за установяване, че претендираните от него 782/12657 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** са заключени между точки с цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1, с площ от 753 кв.м, и между точки с цифри 6-5-13-12-11-6, с площ от 29 кв.м, на скица 1 от заключението на вещото лице. Ищецът единствено заявява петитум за установяване. че е собственик на 782/12657 ид.ч. от процесния поземлен имот.

На второ място, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателят формулира въпроса: Допустимо ли е при действието на ЗТСУ (отм.) и при действието на ЗУТ придобиването на идеална част от поземлен имот чрез владение върху реално определена част от него, като се позовава на противоречие на въззивното решение по този въпрос с приетото в: решение № 185/01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 3/20.04.2012 г. по гр. д. № № 724/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 60129/14.12.2021 г. по гр. д. № 798/2021 г. на ВКС, ІІ г. о.

На трето място, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика, е формулиран въпросът: В хипотезата на владение на имот общинска собственост, започнало в период, в който нормативно е било забранено придобиването му по давност до 1996 г. (а след това течението на придобивната давност е било спряно до обнародването в ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г. на решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/2021 г.), необходимо ли е фактът на владението да е достигнал до знанието на собственика – общината, чрез нейния законен представител, или е достатъчно владелецът да е демонстрирал владението си само по отношение на трети лица, които не са собственици, чрез конклудентни действия, като например: ограждане на имота, обработване и други. В тези случаи ще се счита ли за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС по аналогия на разрешението, дадено с ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

На четвърто място, в случай че съдът счете, че горният въпрос не попада в селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и че за неговото разрешаване е налице съдебна практика, жалбоподателят поставя същия въпрос за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на приетото в: решение № 1300/09.12.2008 г. по гр. д. № 5861/2007 г. на ВКС, решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, II г. о., решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д.

№ 4951/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 9/10.03.2020 г. по гр. д. № 1440/2019 г. на ВКС, II г. о., както и на общите принципни постановки на ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

На последно място, отново при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните (визирано противоречие по него с решение № 60215/09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 86/06.07.2020 г. по т. д. № 761/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.).