Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1035 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1359/2024
Вид
Решение № 1035
Подписан
16.10.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Мария Кирилова Терзийска, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Варна, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20243100501359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 26979/02.04.2024г., подадена от „Инвест Тайм“ ЕООД, ЕИК 103005142, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“, жк.“Трошево“, бл.79, ет.3, ап.13 срещу Решение № 8563/15.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1957/2023 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на С. Д. Д. да заплати на „Инвест Тайм" ЕООД сумата от 12321,73 лева, представляваща левовата равностойност на сумата от 6300 евро - неизплатено комисионно възнаграждение по договор за ексклузивно посредничество при продажба на недвижим имот от 28.01.2022 г., дължимо на основание чл. 3 от раздел VI от договора.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузата в чл.3 Раздел VI от договора е нищожна на осн.чл.146 ЗЗП. Изразява становище, че сключеният между Инвест Тайм" ЕООД и ответника договор, е ексклузивен по своя характер, което го отличава от обикновените договори за посредничество. Твърди, че мотивирайки наличието на хипотезата на чл.143, ал.2, т. 15 ЗКП първоинстанционният съд е допуснал противоречие в мотивите на обжалваното Решение. Приема изводите на съда за противоречиви и по отношение на установените по делото 1 факти. Обоснова извода си с това ,че събраните по делото писмени и гласни доказателства, водят до заключение за активно и коректно изпълняван договор. Изразява становище, че ответникът по иска – С. Д. следва да понесе последици, тъй като е прекратила договора спрямо изправен съконтрахент, а не бездействащ такъв. Посочва, че съдебно- графологичната експертиза изготвена и изслушаната пред първоинстанционния съд опровергава твърденията на ответницата досежно положения подпис в Договор за съвместна дейност от 24.06.2022г. Твърди, че нито една от предпоставките, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз не са налице, за да бъде определена договорната клауза, като неравноправна. Моли, за цялостна отмяна на така атакуваното първоинстанционно Решение и постановяване на друго по съществото на предявената искова претенция, с което същата да бъде уважена изцяло. Претендира съдебни разноски за двете ангажирани съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна С. Д. Д., чрез процесуалния си представител- адв. Н. И. депозира отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените от въззивника твърдения. Счита, че така подадената въззивна жалба е неоснователна, а съдебното решение законосъобразно и обосновано. Твърди, че наведените от въззивника твърдения са несъстоятелни по повод изложените във въззивната жалба възражения за неправилност на приетата за нищожна, клауза в чл.3 от Раздел VI. Намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел направеното пред него възражението за нищожност на чл.3 от Раздел VI от страна на ответника.

Изразява съгласие, като споделя и извода на ВРС, че ищецът не е доказал визираното в чл.3 от Раздел VI на договора за посредничество да е уговорено индивидуално. Отбеляза, че в конкретния случай уговорената клауза води до ограничаване правата на потребителя и вреди на неговите интереси, което е несъвместимо с получаване на възнаграждение при неизпълнение на договорно задължение, като санкция за прекратяване с едномесечно предизвестие. Счита, че не е налице соченото от жалбоподателя противоречие мeжду установените фактически твърдения на страните при постановяване на съдебното решение. Оспорват се наведени във въззивната жалба твърдения, че следва С. Д. да понесе негативни последици за себе си, анализирайки събитията, довели до прекратяване на договорните отношение между страните. Сочи, че възраженията наведени във въззивната жалба, относно изслушаната СГЕ, не сочат на активност от страна на ищеца. Изразява и несъгласие с възражението на жалбоподателя, относно липсата на предпоставки изводими от разпоредбата на 143 ЗЗП, за определяне на посочената клаузата като неравноправна. Счита, че реално, до прекратяване на договора, търговецът не е осъществил посредничество, както и че доказателства в обратна насока не са събрани. Моли, да бъде постановено Решение, с което да бъде оставена въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното Решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебно2 деловодни разноски.

В проведено открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа изцяло доводите във въззивната жалба, моли за отмяна на решението и претендира разноски съгласно представен списък. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. И., оспорва въззивната жалба, моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като моли и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба от „Инвест Тайм" ЕООД с ЕИК 103005142 срещу С. Д. Д. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 12321,73 лева, представляваща левовата равностойност на сумата от 6300 евро - неизплатено комисионно възнаграждение по договор за ексклузивно посредничество при продажба на недвижим имот от 28.01.2022 г., дължимо на основание чл. 3 от раздел VI от договора- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.01.2022 г. между него, в качеството му на посредник, и С. Д. Д. - възложител, е сключен договор за срок от една година, по силата на който ответницата му е предоставила изключителното право да предлага за продажба собствените й недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район „Приморски", местност „Сотира", за сумата от 175 000 евро, срещу насрещното нейно задължение за заплащане на комисионно възнаграждение в размер на 3% без вкл. ДДС от цената на имотите. Сочи, че според раздел III, чл. 3 от договора възложителят се задължава да заплати на посредника пълния размер на комисионното възнаграждение, в случай че продаде имотите сам или чрез друго лице преди изтичане срока на договора. Излага, че след сключване на договора е започнал да предлага къщата и поземления имот за продажба чрез своите брокери и в частност чрез брокера М. К.. Твърди, че на 24.06.2022 г. последната е извършила оглед заедно с А. Б. и В. Ц., които на 22.07.2022 г. са направили оферта за закупуване на имотите и внесли депозит в размер на 1000 евро.

Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора е предлагал имотите и на други потенциални купувачи. Твърди, че въпреки предоставянето в пълен обем на уговорените посреднически услуги, с писмено предизвестие от 11.07.2022 г. ответницата е заявила, че желае да бъде прекратено ексклузивното предлагане на притежаваните от нея имоти. С покана, връчена му на 22.07.2022 г. чрез ЧСИ Л. СТ., С. Д. го е уведомила, че сключеният между тях договор е развален поради неизпълнение от негова страна, евентуално е направила изявление за разваляне на договора с едномесечно предизвестие. Сочи, че липсва неизпълнение на договора от негова страна, поради което намира, че с въпросната покана ответницата е упражнила правото си по раздел VI, чл. 3 от договора да го прекрати 3 едностранно и предсрочно, като в този случай според същата клауза тя му дължи пълния размер на комисионното възнаграждение. Твърди, че въпреки отправеното му предизвестие за прекратяване на договора той е продължил да изпълнява задълженията си в срока на това предизвестие и на 26.07.2022 г. е отправил до ответницата покана, с която я е уведомил за получения депозит от потенциални купувачи и я поканил на 29.07.2022 г. в 15:00 ч. в офиса на дружеството за сключване на предварителен договор за продажба с тях, като я предупредил, че ще търси дължимото му се възнаграждение по съдебен ред.

Поканата е връчена на ответницата на 01.08.2022 г., т.е. след датата на срещата, което наложило изпращането на 08.08.2022 г. на нова покана за последваща среща с купувачите, но същата е останала невръчена. Твърди, че на 30.08.2022 г. ответницата е продала процесните имоти, поради което на 09.12.2022 г. той й е отправил поредна, трета покана да му заплати дължимото комисионно възнаграждение, като това не е сторено въпреки получаването на поканата на 20.01.2023 г. Сочи, че възнаграждението възлиза на 6300 евро, получено като 3,6% с вкл. ДДС от посочената в договора за посредничество цена в размер на 175 000 евро. По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че е сключила два договора за посредничество с ищцовото дружество, като излага, че първият, сключен на 07.09.2021 г. с брокера К. Щ., й е бил представен на стандартизирана бланка, изготвена предварително от ищеца, върху съдържанието на която не е могла да влияе.

Твърди, че от момента на сключването на договора до януари 2022 г. не е получавала обаждане от фирмата, като друг представител на ищцовото дружество - брокерът А. Б. я е уведомил, че това се дължи на обстоятелството, че между страните не е подписан договор за ексклузивно посредничество, което щяло да доведе до по-бърза продажба. Излага, че към този момент е изплащала ипотечен кредит, месечните вноски по който са я затруднявали, поради което е държала да продаде къщата в най-кратки срокове и това я е подтикнало на 28.01.2022 г. да подпише ексклузивен договор с агенцията, като разчитала, че това ще доведе до по-активното рекламиране и предлагане на имотите от страна на посредника. Твърди, че през следващите 4 месеца ищецът не е предприел никакви действия в изпълнение на задълженията си по договора, като през юни 2022 г. с ответницата се свързал брокер от фирма „Ремакс", който я уведомил, че замества брокерките А. Б. и К. Щ., които били напуснали фирмата на ищеца, и с когото били извършени 1-2 огледа на къщата, но без резултат. Не оспорва, че на 24.06.2022 г. е бил извършен оглед с участието на брокера М. К. и клиент А. Б., но посочва, че последният категорично е заявил, че не разполага със сумата за закупуването на имотите.

Във връзка с това оспорва представената към исковата молба оферта от последния и твърди, че не е била уведомявана за продажна цена в размер на 4

155 000 евро. Изрично оспорва изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор и неговата активност за намиране на купувач. Сочи, че през месец юли 2022 г. се е наложило да замине за чужбина, поради което на 11.07.2022 г. е изпратила предизвестие до ищеца за разваляне на сключения между тях договор без даване на срок за изпълнението му, тъй като забавата му го е направила безполезно, съобразно чл. 87, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД. Твърди, че след завръщането си от чужбина с нея се е свързал друг посредник и в рамките на седмица е извършена покупко-продажбата на имотите на дата 30.08.2022 г. Поддържа, че поръчката е била оттеглена с предизвестието от 11.07.2022 г., респ. договорът е прекратен, считано от 11.08.2022 г. Изтъква, че до момента на оттеглянето от страна на ищцовото дружество не е бил намерен купувач и не е имало сключен предварителен договор, поради което счита, че не му дължи възнаграждение. В подкрепа на последния извод сочи още, че е продала имотите на 30.08.2022 г., тоест след прекратяването на процесния договор, и без посредничеството на ищеца. Оспорва ищецът да е извършвал активни действия по изпълнение на договора, както и да е била канена да се яви в офиса му за подписване на предварителен договор на 29.07.2022 г.