Решение № 113 от 06.06.2019, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 06.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ

ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ при секретаря Н. Реджебова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 107 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение I

/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1989/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е допусната делба между В.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Н.

Русева, ЕГН **********, с адрес ***, при равни права на следните движими вещи – лек автомобил марка и модел Рено Лагуна 1,9 ДТИ с № РР 9752 АТ, номер на двигателя: С194263, № на рама: VF1BG0G***; велосипед; компютър „LG“; компютърен усилвател; моторен трион „STIL“, които се намират у ответника Р.Н. Русева и товарен автомобил Тойота модел РАВ4 с рег. № РР 7779 ВА, рама № JTEHG20V806063734, рама № 1CDFTV0412945, цвят черен, който се намира у ищеца В.С.И..

С решението е отхвърлен предявеният от В.С.И., против Р.Н. Русева, иск за делба на телевизор „PHILIPS“; ATV-мотор, саморъчно направен; сглобяем басейн с диаметър 4,5м.; микровълнова фурна „SAMSUNG“; хладилник „INDEZIT“; АВТ пералня; секция с легло; фотоапарат „PANASONIC“; камера за външно наблюдение; външно тяло-сирена на СОТ-система; генератор за ток; компресор за въздух; поцинкована ламарина; таблет; зарядно устройство за акумулатори; бюро за компютър, като неоснователен. В тежест на В.С.И. са съдебни разноски в размер на 30 лева.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от В.С.И., чрез процесуалните му представители – адвокат Александър Маринов и адвокат Гюлтян Ахмедова, АК гр. Разград, с която решението се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен, както и в частта, с която е допуснат до делба – товарен автомобил Тойота модел РАВ4 с рег. № РР 7779 ВА. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се допуснат до делба всички движими вещи предмет на иска при равни права между страните, а по отношение на товарен автомобил Тойота модел РАВ4 с рег. № РР 7779 ВА, искът да бъде отхвърлен, приемайки, че същият е индивидуална собственост по силата на трансформацията на лични средства.

В съдебно заседание, въззивната страна се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Ахмедова. Поддържат изложеното във въззивната жалба.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат С. счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която са допуснати до делба лек автомобил марка и модел Рено Лагуна 1,9 ДТИ с № РР 9752 АТ, велосипед; компютър „LG“; компютърен усилвател; моторен трион „STIL“, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.

Безспорно е установено по делото, че с Решение № 420/06.01.2015 г., по описа на Районен съд Разград бракът между страните е прекратен.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че на 08.04.2014 г. е регистрирано МПС – товарен автомобил марка и модел „Тойота Рав4“ с регистрационен номер РР 7779 ВА, като собственик в него е посочен въззивникът В.С.И..

Не е спорно между страните, че въз основа на решение № 199/29.06.2012 г., по гр.д. № 786/2011 по описа на Районен съд Разград, влязло в законна сила на 27.07.2012 г., въззивникът е станал собственик на подробно изброени в него поземлени имоти, които на 10.02.2014 г. е продал на Х.Й.П., действаща чрез пълномощника си Даниела Петрова за сумата от 5000 лева. Сделката е обективирана в нотариален акт № 104, том I, рег. № 754, дело

№ 94 от 2014 г..

Не е спорно между страните, че от делбената маса следва да бъде изключен таблет, посочен в исковата молба под № 19, тъй като същият е подарък на общото им дете.

Едно от възраженията във въззивната жалба е, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като по този начин е достигнал до неправилни правни изводи.

Във връзка с това възражение, въззивния съд намира, че следва да извърши собствен анализ на събраните гласни доказателствени средства в резултат, на което да даде отговор на посоченото оплакване.

В хода на първоинстанционното производство за изясняване на фактическата обстановка и за доказване на твърденията на страните са допуснати следните свидетели – Д.К.П., И.В.А., М.П.С.– майка на ищеца и Н.Р.Н., който е баща на ответната страна.

От показанията на свидетелката Петкова се изяснява, че познава ищеца, както и че работи в „Агрохимконсулт“. Дружеството закупило земеделска земя от страните по спора, като пред нея заявили, че искат да си купят кола с тези пари, но свидетелката споделя, че не знае дали след продажбата са закупили. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Същите се потвърждават и от приложения по делото нотариален акт № 104, том I, рег. № 754, дело № 94 от 2014 г..

От показанията на свидетеля И.А.се установява, че познава страните и е посещавал семейното им жилище в с. Осенец, което е на родителите на въззиваемата. Посочва, че са имали пералня, телевизор, маси, домакинска техника, печка, микровълнова, компютър.

Имали и моторен трион, с който ищецът му рязал дърва. Надуваем басейн, генератор за ток, компресор за въздух, имало изградена алармена система вързана със СОТ, не знае дали е работила, както и АТВ, но не е виждал някой от семейството да го кара. Не е виждал ламарини, както и не знае какво е имало в спалнята им и дали са имали фотоапарат. Твърди, че знае за двата автомобила, които имали семейството, но не знае кога е закупена „Тойотата“, както и с какви пари. Ходил им на гости, когато живели заедно, преди 6-8 години. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, свидетелят е без родство със страните, поради което може да се приеме, че показанията му са незаинтересовани, логични и не противоречат на показанията на останалите разпитани хода на делото свидетели.

По делото е разпитана майката на ищеца – М.С.. От нейните показания се изяснява, че един път посетила жилището им в с. Осенец преди повече от 5-6 години. Свидетелката и страните по делото били във влошени отношения, като до 2009г. живеели при нея, след това в с. Осенец. Посочва, какво са купували бившето семейство - мебели, хладилник, пералня, дигитален фотоапарат марка „Панасоник“, в който вложила лично нейни 200 лева, 10 бр. поцинковани ламарини, които били дадени от съпруг й преди 5-6 години. Имали два триона Щил, единият на съпруга й. Вторият автомобил Тойота РАВ 4 с рег. № РР 7779 ВА, с лични средства го закупил ищецът от продажба на земя, наследство от съпругът й. Като работел като инкасатор ползвал АТВ и колело. Споделя, че от 2010 г. не е ходила в къщата, когато влизала на първия етаж, където била кухнята. От м. август 2014 г. страните били фактически разделени. Посочва, че съпругът й починал през 2009 г.. Съдът при анализа на доказателства следва да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е роднина по права линия на ищеца – негова майка. Съдът намира, че в самите показания относно 10 бр. поцинковани ламарини е налице вътрешно противоречие. Първоначално заявява, че същите са дадени от покойния й съпруг преди 5-6 години, а по-късно заявява, че съпругът й починал през 2009 г., т.е. от датата на съдебното заседание, което е през 2018 г., са изминали около 9, а не както е посочила 5-6. Поради тази причина в тази част показанията не следва да бъдат кредитирани. В останалата част, в която посочва, че страните по делото за закупували определени вещи, с изключение на товарния автомобил „Тойота Рав 4“, съдът намира, че същите се подкрепят и от показанията на другите свидетели. По отношение на товарния автомобил „Тойота Рав 4“, съдът ги кредитира само в частта, че такъв автомобил е закупен, тъй като това кореспондира и с представеното по делото свидетелство за регистрация, а не се спори и от страните, но в частта, за произхода на средствата, тъй като не се подкрепят от другите събрани доказателства, съдът намира че не следва да ги кредитира.

Във връзка с придобиването на МПС-Тойота РАВ 4 рег. № РР 7779 АВ и произхода на средствата, предвид направеното възражение от ищеца за пълна трансформация на лично имущество, са разпитани свидетелите Х.Д, съответно Н.Н.– баща на ответницата. От показанията на първия свидетел – Х.Д се установява, че познава страните по делото, тъй като е гледала детето им. Разбрала от майката на ищеца, че последният продал нивите си, които са наследствени. Видяла го на Кауфланд след известно време, той предложил да я закара, тъй като била натоварена. Бил с нова кола джип с № РР 7779 ВА, той казал, че продал нивите и купил колата. Вторият път, когато се возила в колата, било когато ходили в с. Осенец до къщата, където живеела ищцата, за да вземат покъщнина, правили опис на покъщнината, която взели. Съдът кредитира показанията й в частта, в която заявява, че е разбрала за продажбата на наследствените земи, тъй като това не противоречи на събраните по делото доказателства – нотариален акт, както и в частта, че е ищецът „бил с нова кола джип“, тъй като се подкрепят от свидетелските показания. В останалата част, доколкото тя преразказва това, което е споделено от ищеца относно произхода на паричните средства, за закупуването на процесното МПС, съдът намира че не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не са непосредствено възприети, а преразказват това, което й е споделено от ищеца и не на последното място не се подкрепят от другите събрани доказателства.

По отношение показанията на свидетеля Н.Н.– баща на ответницата, съдът при анализа им съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК. От тях се установява, че първоначално страните по спора живеели при майката на ищеца, някъде до 2009 г., когато баща му починал, след което майка му ги изгонила от там. Тогава се преместили да живеят в неговата къща в с. Осенец, никакви вещи и покъщнина не са носели там. Дошли само с два чувала дрехи. Един компютър, микровълнова печка, телевизор втора употреба донесли. Преди 3-4 години се разделили. За закупуването на автомобила теглили заем, купили Рено, както и джипа. Ищецът продавал някакви земи, като ходил на почивка, без жена си и децата си. Съдът кредитира показанията на свидетеля само в частта, в която споделя, че страните са заживели в неговата къща, след като се преместили в с.