Решение № 205 от 19.10.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 749/2026
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1, т. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 290, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. Свиленград, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200749 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Наказателно постановление (НП) № 26-4536-000026 от 26.08.2026 година на Полицейски инспектор (оперативен дежурен) в група „Оперативен дежурен център” (ОДЦ) в ГПУ – Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП), МВР – Живко Николаев Димитров, е издадено срещу A. K.(А.К.), роден на ********** година в град Б., Република Турция от град Б., Република Турция, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат А. Г., като за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 3 месеца.
Посоченото НП е обжалвано само в частта на наложеното административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. В останалата си част - в тази за Глобата, е влязло в сила, поради плащането й.
1
Жалбоподателят A. K. чрез процесуалния си представител – адвокат А. Г., моли за отмяна на НП в обжалваната част, тъй като било незаконосъобразно – издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон (деянието не било извършено от жалбоподателя и липсвали обективният и субективният елементи от състава на нарушението).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят A. K., не се явява.
За него се явява процесуален представител – адвокат А. Г., който пледира за отмяна на НП в обжалваната част поради допуснати процесуални нарушения (имената на жалбоподателя в НП на кирилица не съответствали на тези на латиница и имената на латиница в НП и в Акта били различни, в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не били посочени адрес и дата на раждане на свидетеля по Акта, както и в какво качество участва в административнонаказателното производство и не бил посочен служителя, подал сигнала със стоп-палка) и тъй като не било доказано извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. С Писмена защита процесуалният му представител - адвокат А. Г., допълва доводите си за отмяна на НП в обжалваната част – не бил подаден сигнал за спиране от полицейските служители. Няма направено искане за присъждане на разноски по делото, но е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Полицейски инспектор (оперативен дежурен) в ОДЦ в ГПУ – Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП, МВР, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното 2 от фактическа страна:
На 26.08.2026 година в 15.56 часа ГКПП „Капитан Андреево” напуска автобус марка „Мерцедес BENZ” с турски регистрационен номер ***********8, бял на цвят, и потегля по автомагистрала (АМ) „Марица” (А4).
В района на бензиностанция „Лукойл”, при км. 110+300, което е на територията на община Свиленград, област Хасково и е на 7-8 км. от ГКПП „Капитан Андреево”, около 15.00 - 16.00 часа служител на ГДГП и по–точно на РДГП - Русе подава сигнал със стоп – палка към автобуса да спре, но водачът не спира и продължава движението си по АМ „Марица” в посока град Свиленград.
Около 17.00 часа на км. 62 от АМ „Марица”, т.е. в близост до град Харманли, е установен автобуса от служители на Магистрална полиция при ОДМВР – Хасково. На место пристигат екипи на ГПУ – Свиленград и на командированата група от ГДГП. Пред полицейските служители жалбоподателят дава обяснения в два варианта - че не е видял подадения му сигнал да спре и че е видял подадения сигнал, но не е спрял, тъй като автобусът вече го били проверили на границата, като на свидетеля Й. й прави впечатление, че ситуацията се струва на жалбоподателя забавна.
За посоченото е съставено Съобщение от Полицейски инспектор Живко Димитров от дата 26.08.2026 година с № 4536р-29610.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И. П. И. – Командир на отделение в 04 група „Охрана на държавната граница” от ГПУ - Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП, МВР”, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт” (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН със серия AД и с бланков № 917827. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Ц.
К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неспиране при подаден сигнал за това от контролен орган, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която вписва за нарушена. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от страна на свидетеля Т. А. Й. и е връчен лично, като с 3 подписа си жалбоподателят удостоверява получаването на екземпляр от него, като не сочи възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа.
Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Полицейски инспектор (оперативен дежурен) в група ОДЦ в ГПУ – Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП, МВР Живко Николаев Димитров, издава процесното НП № 26-4536-000026 на същата дата - 26.08.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 102,26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. НП е редовно връчено лично на жалбоподателя на 26.08.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от Справка на ГПУ - Свиленград УРИ 453600-2084 от 28.09.2026 година, ведно със Справка от АИС „БДС”, става ясно, че нарушителят няма постоянен адрес в Република България.
Материалната компетентност на актосъставителя д а съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 година, двете н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че И. П. И. заема длъжността „Командир на отделение в 04 група „Охрана на държавната граница” от ГПУ - Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП, МВР ”, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт”. Видно от Протокол с рег.№ 4536р-37877/11.11.2024 година актосъставителят Иван П. И. е преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП . Видно от Протокол за встъпване и Кадрова справка, както и от График на дежурствата на Оперативен дежурен в група ОДЧ при ГПУ – Свиленград за месец Август 2026 година, Живко Николаев Димитров е назначен на длъжността „Полицейски инспектор (оперативен дежурен) в г р у п а ОДЦ в ГПУ – 4
Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП, МВР” , т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 05.10.2026 година свидетели – И. П. И., Д. Ц. К. и Т. А. Й.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И. И., Д. К. и Т. А. Й., които са логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на тримата свидетели не се намериха. От друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на неспиране в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място при подаден сигнал за това от контролен орган. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, 5 вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и допълнително представените писмени документи, както и приложеното към Жалбата надлежно заверено копие на страница от Паспорта на жалбоподателя, тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител - аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр.чл. 84 от ЗАНН.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено чрез право на Жалба, за да може да си гарантира правото да о с п о р и административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – 6 аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.