Решение № 295 от 26.04.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Плевен , 26.04.***21 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № ******4430104080 по описа за ****** година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния директор ***, против С. Н. К. и И. Н. И., с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост РАЗДЕЛНО, както следва:

С. Н. К. на сумите: сумата *** – главница за периода от *** *** - лихва от *** и законна лихва от *** до изплащане на вземането, И. Н. И. на сумите: сумата *** – главница, за периода от *** *** лихва от *** и законна лихва от *** до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д. ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от двамата длъжника. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са ползватели на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и 1 незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата.

Претендират се разноски. В изрично изявление по повод плащане от страна на ответницата И. Н. И., преди насрочване на делото ищецът е заявил, че действително сумите за главница, лихва и разноски в заповедното производство са заплатени, но не е заплатена сумата от *** разноски за ДТ в исковото производство. В последното съдебно заседание по делото, след представяне на вносна бележка за сумата от *** ищецът заявява, че тази ответница е погасила дължимото спрямо него и поддържа иска само спрямо отв. К..

Ответникът И. Н. И., в хода на делото заявява, че е заплатила всички суми, представя писмени доказателства в тази насока - както в отговора, така и в последното съдебно заседание, счита, че по отношение на нея делото следва да бъде прекратено.

Ответникът С. Н. К., в хода на цялото производство твърди, че претенциите са неоснователни, заявила е, че няма доходи, че единственото което може да заплати са *** но когато продаде със *** си апартамента, за който се претендират сумите. Твърди, че жилището не е топлофицирано, не е топлоснабдено, нейно лично е, и не желае да се приема за етажна собственост. Заявява, че е заставена да плаща за място, което не се отоплява, защото всичко е демонтирано. Твърди, че е установила на *** че тръбите в банята са студени. Заявява, че не са имали желание в имота им да има отопление, но въпреки това, при първа възможност, ще заплати сумите, които *** й е заплатила.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. *** по описа на ***, се установява, че ищецът е депозирал на *** пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответниците С. Н. К. и И. Н. И. за заплащане при условията на разделност на сумите общо от: ***– главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода *** и *** - лихва върху главницата за периода от *** Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение *** възразена в срок от длъжниците. С Разпореждане на съда, получено на *** е 2 указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилите възражения. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на *** поради което съдът го приема за допустим.

От изявленията на ответниците и от приложените съобщения за дължими *** – л. 24 за отв. К. и л. 25 – за отв. И., се установява, че те притежават равни части от правото на собственост върху жилище в ***. По делото е приложен *** между етажната собственост на адрес ***, и топлоснабдителна агенция - ***, за монтиране на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата, етажна собственост, съгласно Закона за енергетиката, и за индивидуално отчитане на разходите за отопление и разходите за топла вода /лист 26-27 от делото/, както и споразумителен протокол между доставчика *** и изпълнител на топлинно счетоводство ***, от които е видно, че до сградата - етажна собственост на ***, се доставя топлоенергия от ищеца и същата се отчита от определен от самата етажна собственост изпълнител. Жилището, собственост на ответниците, е с абонатен № при ищеца ***, и всички доказателства –преписизвлечение от сметка, подробна справка за периода *** фактури, издавани от ищеца за имота за процесния период/л. 10-23/, сочат безпротиворечиво, че жилището е топлоснабдено. Представената подробна справка сочи, че общата претендирана сума за топлоенергия от *** се състои от сума за отопление в баня – *** сума за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация – *** и сума за дялово разпределение – *** Въпреки оспорването на отв. К., че жилището е топлоснабдено, тя не оспорва обстоятелството, че в сградата има жилища, които ползват парно, и че в банята на процесното жилище има тънка тръба.

Отв. И. не е оспорила фактическите твърдения на ищеца, същата е представила доказателства за заплащане на исковите суми след предявяване на исковете по чл. 415 от ГПК, като на *** е заплатила сумите от *** и *** а на *** – *** Пълното заплащане на претенциите от този ответник се признава от ищеца в съдебното заседание на ***

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

От събраните доказателства по делото следва извод, че ответниците през процесния период са били клиенти на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***, с ***, в качеството им на собственици на имота. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

По делото не е спорно, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответниците, като физически лица, собственици на топлоснабден имот, са лица, ползващи ТЕ за битови нужди в процесното жилище и имат качеството на клиенти на ТЕ. Същевременно по делото се доказа, че в жилището има уред, който топлоотдава – има щранг-лира в банята на жилището, което бе признато и от отв. К.. Именно наличието на този уред дава на жилището качеството топлоснабдено, независимо, че няма други уреди, които да отдават топлоенергия и да са снабдени с индивидуални разпределители. Установи се по делото и обстоятелството, че сградата има топлинен счетоводител за процесния период, и това е *** въз основа на които данни за разпределение е изчислен делът на съответното жилище от отоплението на банята и на сградната инсталация. Жилището е лична собственост на двете ответници и това не е спорно по делото, напротив – именно на това основание съдът приема, че те са клиенти на ищеца, но въпреки несъгласието на отв. К. относно израза „етажна собственост“, то независимо от нейното желание, сградата, в която се намира процесния апартамент, се намира в режим на етажна собственост и за всички задължения на общите части, отговарят собствениците на самостоятелните обекти на собственост, които се намират в тази сграда, съобразно идеалните си части. Именно по тази причина, дължими се явяват и сумите за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация на сградата, както и за услугата дялово разпределение. Следва да се посочи по отношение на 4 претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.***10 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.

Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.

Поради изложеното, съдът приема за доказано, че за ответниците, в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължение да заплатят месечните дължими суми от *** Началната дата *** от периода на главницата е посочен от ищеца в качеството му на заявител в производството по ч.гр.д. *** по описа на ***, за периода ***-*** е издадена възразената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, и при предявена искова претенция за периода *** съдът намира, че предмет на делото на предявеното основание чл. 415 ГПК, може да бъде само периода *** /по заявление и заповед за изпълнение/ - *** /по искова претенция/. От представеното по делото доказателство – препис-извлечение от сметка, съдът прави изводи, че за периода ***, дължима е сума за главница в размер на *** и именно в такъв размер искът за главница е основателен, като ответниците дължат при условията на разделност равни суми от посочената - по *** За периода *** претенция на осн. чл. 415 от ГПК е недопустима, като необхваната от заповедното производство, и производството по делото в тази част следва да се прекрати, а за претенцията за остатъка от общо *** до претендираните общо *** /разлика *** а за всяка от ответниците – ***./, претенцията за главница следва да бъде отхвърлена.

Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.***, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения - едномесечен, мотивира съда да приеме за безспорно доказано, че ответниците дължат и суми за лихви, които с оглед приетата за доказана дължима сума за главница и нейния период, се явяват дължими само в размер на *** за периода *** – ***, или по *** за всяка от ответниците. Поради изложеното, предявените искове за лихви са основателни само в този размер, а за остатъка до *** общо и за периода *** – 5

***, претнециите следва да бъдат отхвърлени.

Налице е самостоятелно основание за отхвърляне на двата иска изцяло спрямо ответницата И. Н. И., и това е наличието на плащане в хода на исковото производство на сумите за главница, лихви и разноски в производствата, което обстоятелство е признато от ищеца. По отношение на ответницата С.К., следва да бъде призната дължимостта на половината от посочените общо задължения за главница - *** за периода *** и лихви - *** за периода *** – ***

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса за разноските и в двете производства, като съобрази отхвърлените/прекратени части от исковете и уважената част от претенциите на ищеца /съгласно т.12 от ТР №4/***13г. по т.д. №4/***13г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на исковото производство, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 100.00 лв., а в заповедното той е бил определен в минимален размер – 50.00лв. При това положение, разноските на ищеца в исковото производство възлизат на 175.00лв. /100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. държавна такса/, от които дължима от ответниците е сумата от 162.19лв. или по ***лв. за всяка от тях, като само ответницата К. следва да бъде осъдена да заплати припадащата й се част от тези разноски.