Определение № 2283 от 19.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47346/2025
- Вид
- Определение № 2283
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 48, т. 2, б. "в" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2283 гр. С., 19.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110147346 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се допусне изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.
Искането по чл. 190 ГПК на ответника за задължаване на ищеца да представи снимков материал на препятствието и такива от произшествието следва да се остави без уважение, доколкото по делото няма данни да са направени снимки на препятствието и произшествието, нито такива да са в държане на ищеца.
В срока по чл. 219 ГПК с отговора на исковата молба, ответникът – А. „П.
И.”, е направил искане за привличане на трето лице-помагач – С. О., и е предявил обратен иск срещу него, обективиран в отговора на исковата молба.
С оглед изложените твърдения от страна на ответника, искането за привличане на С. О. като трето лице-помагач е основателно и следва да се уважи. По обратния иск не е заплатена държавна такса, също така са налице и противоречия в обстоятелствената част на обратната искова молба, обективирана в отговора, и петитума й, поради което е необходимо провеждане на процедура по чл. 129 ГПК, което от своя страна би забавило процеса. Доколкото предявяването на обратен иск е форма на последващо обективно съединяване на иск, по който би могло да се образува отделно производство, искането за съвместно разглеждане следва да бъде оставено без уважение, с оглед нередовностите на исковата молба, отстраняването на които би забавило и затруднило процеса. Съединяването на искове по реда на чл.
219, ал. 3 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен 1 процесуален ред, поради което правоимащият може да предяви неприетия обратен иск в отделно производство. Следва да се посочи, че в закона не е предвидена възможност за обжалване на определението, с което не се приема за разглеждане обратен иск, поради което и доколкото по своята същност то не е преграждащо, не подлежи на обжалване (така ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС).
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 25.02.2026 г. от 14.20 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника ведно с приложенията.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, С. О. като трето лицепомагач на ответника А. „П. И.”, на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения по реда на чл. 219, ал.
2 ГПК обратен иск от А. „П. И.” срещу С. О..
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на заключение на САТЕ по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер 300 лева (153,39 евро), вносим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Д. С., който ДА СЕ УВЕДОМИ за поставената задача и ДА СЕ ПРИЗОВЕ с указание да работи след представен по делото документ за внесен депозит.
Д О П У С К А събирането на гласни доказателствени средства за установяване механизма на ПТП, настъпило на 13.04.2021 г., чрез разпит на свидетеля С. М. Х..
Да се изготви справка за адреси и работодатели на свидетеля и да се призове и на посочените в справките адреси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер 100 лв. (51,13 евро), вносим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят на посочения в исковата молба адрес и на адресите от изготвените справки, след представяне на доказателства за внесен депозит, като в призовките да се отрази изрично, че при неявяването на свидетеля без уважителна причина, на същия ще бъде наложена глоба и съдът ще постанови принудителното му довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи по реда на чл. 190 ГПК снимков материал на препятствието на пътя и на произшествието.
2
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът „Д.-О. З.“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка „К.”, клауза „П. К.“ е заплатил на застрахования сума в размер 448,36 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Б.”, с рег. № ********* – увреждане на предна дясна лята джанта и предна дясна гума, настъпили в резултат от ПТП на 13.04.2021 г. в гр. С., ул. „О. п.“, преди „К. А.“ – път част от Републиканската пътна мрежа. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е несигнализирана е необезопасена дупка на пътното платно за движение.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в размер от 448,36 лв., в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 463,36 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, поради което моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 463,36 лв., (236,91 евро). Претендира разноски.
Ответникът – А. „П. И.”, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че отговорен за ремонта и поддържането на пътя в процесния пътен участък е С. О., а не ответникът, доколкото се касае за републикански път в границите на урбанизираната територия на гр. С. – населено място с население над 100 000 души – чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП вр. чл. 30, ал. 3 ЗП. Излага съображения, че не е доказан настъпил застрахователен риск поради непредставяне на ОУ на ищеца към исковата молба. Излага съображения, че са нарушени ОУ на ищеца, доколкото не е съставен протокол за ПТП и не са уведомени органите на полицията за ПТП. Излага, че представената полица не покрива изискванията на закона. Оспорва да е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, както и да е настъпил покрит застрахователен риск. Счита, че плащането на застрахователно обезщетение е без основание. Счита, че няма данни дали не е налице някое от изключенията, предвидени в ОУ, в които случаи застрахователят не дължал обезщетение.
Излага, че в доклада по щетата липсвали задължителни реквизити. Оспорва механизма на настъпване на събитието, наличието на препятствие на пътя, твърдените вреди и причинно-следствената връзка. Твърди, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е без основание, доколкото не е бил налице покрит застрахователен риск. При условията на евентуалност прави 3 възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите. Излага, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена скорост, която не му е позволила да възприеме препятствието и да спре – чл.
20, ал. 2 ЗДвП. Позовава се на Споразумителен протокол от 2021 г. със С. О., като твърди, че по силата на същия, процесният участък следвало да се поддържа от СО. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е да установи при условията на П. и главно доказване твърденията си относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението в това число обстоятелства, водещи до определянето му по цени над средните към датата на ПТП.
УКАЗВА на ищеца, ч е не сочи доказателства за приложимите към процесния договор за застраховка „К.” общи условия, както и че за ремонта и поддържането на процесния пътен участък отговаря ответникът.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора в това число, ч е процесният пътен участък представлява републикански път в границите на урбанизирана територия за населено място с население над 100 000 души, както и твърдяното от него съпричиняване, за което съпричиняване не сочи доказателства, да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.
Обявява на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 448,36 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад по делото и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4