Решение № 155 от 23.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000046 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260278, постановено на 24.06.2021 г. по т.д.

691/2019 г. на Окръжен съд-П., с което са отхвърлени предявените от К. Г. Д. искове да бъде осъдено Н.б.б.а.з. - гр.С. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 18.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, претърпени от него от смъртта на неговата сестра М.Г. Д., настъпила при претърпяно от нея пътнотранспортно произшествие на 18.08.2014 г. в Р.Г., причинено от водача С.Т.М., също починал, при управление на мотоциклет с гръцки рег.

№*********, като неоснователни, и е осъден К. Г. Д. да заплати на Н.б.б.а.з.

— гр.С. сумата 5176 лв. за съдебни разноски.

Обжалвано е и определение № 261689/12.11.2021 г., постановено по т.д.

№ 691/2019 г. на ОС-П., с което е оставено без уважение искането на ищеца К.

Г. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 260278/24.06.2021 г. в частта за присъдените на ответника съдебни разноски.

Жалбоподателят К. Г. Д. моли решението и определението да бъдат 1 отменени като неправилни по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 29.07.2021 г., и в частната жалба, подадена на 6.12.2021 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 8.08.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

284,ал.3,т.2 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Н.б.б.а.з.-гр.С. да му заплати сумата 110 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговата сестра М.Г. Д., настъпила в Р.Г., остров К. при и в резултат на ПТП на 18.08.2014 г. по вина на водача С.Т.М. при управлението от него на мотоциклет с рег. № *********, за който към момента на ПТП не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което виновният водач е отговорен, от ответника НББАП-гр.С. в качеството му на Компенсационен орган, ведно със законната лихва върху сумата 18.08.2014 г.

Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение по чл.

78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбите Н.б.б.а.з. -гр.С. моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, изложени в отговори от 5.10.2021 г. и 21.01.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 18.08.2014 г. в Р.Г. е настъпило ПТП, при което е загинала сестрата на ищеца М. Д.. Не се спори, че вина за настъпилото ПТП има водачът на мотоциклет с рег. № ********* С.Т.М. , като починалата Д. е била пътник на задната седалка на мотоциклета.

Безспорно е и че за водача на този мотоциклет не е имало към момента на 2

ПТП валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“.

Безспорно е, че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ответника и че като Компенсационен орган НББАП-гр.С. му е изплатило преди подаването на исковата молба сумата 4 000 евро в левовата й равностойност 7 823,32 лв. Твърдението на ищецът е, че в резултат на смъртта на своята сестра е търпял душевни болки и страдания, поради което претендира от ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди още в размер на 110 000 лв. Ищецът твърди с исковата молба, че пострадалата негова сестра е била на 52 години, работещ човек, смъртта й е настъпила неочаквано и е била огромен шок за семейството, между двамата са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали са постоянна връзка, били са много близки и взаимно са си помагали, поради което моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са огромни и за цял живот, загубата на сестрата се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното състояние, търпи много болки и страдания във връзка с нейната смърт. Затова претендира за присъждане на обезщетение в размер на още 110 000 лв., като счита вече изплатеното такова от Компенсационния орган НББАЗ-гр.С. в размер на 4 000 евро (в левова равностойност 7 823,32 лв.) за недостатъчно. Твърди, че обезщетението е изплатено с оглед приет от Компенсационния орган за приложим в случая лимит на отговорност на Г. „Помощен фонд“ от 4 000 евро. Твърди, че за решаването на спора е приложимо гръцкото законодателство съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 та ЕП и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни отношения („Рим II“) и решение на СЕС по дело С-350/14, т.26, както и съдебната практика на гръцките съдилища, съгласно която при подобни вреди се определя обезщетение в размер на около 60 000 евро. Твърди, че правата на увредените лица не могат да бъдат ограничавани до лимити относно размера на дължимите от „Помощния фонд“ на Р.Г. обезщетения, установени специално за определени лица, като подобна правна норма, както е прието от Върховния съд на Р.Г. в решения № 4/2017 г. и №5/2017 г., противоречи на Конституцията, на международните договори и конвенции, по които Г. е страна, на чл.1,§4 от Втора Директива 84/5/ЕИО и на чл.1 от Допълнителния протокол на ЕКПЧОС, ратифицирана от Г. през 1974 г.

3

Ответникът НББАЗ-гр.С. с отговора на исковата молба, подаден на 28.05.2020 г., оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Заявява, че в случая за решаването на спора приложимо е материалното право на Р.Г. и с оглед на него оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявява, че преди завеждането на иска пред съда ищецът е получил обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от смъртта на сестра му, чийто размер е определен съгласно приложимия гръцки закон. Твърди, че тъй като към датата на ПТП за водача на мотоциклета не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то Г.т Спомагателен (Г.) фонд поема изплащането на обезщетения по претенции на увредени лица, като основанията за ангажиране на неговата отговорност и размера й се уреждат от Закон № 489/1976 г. за задължителното застраховане при ПТП на гражданска отговорност, допълнен и изменен от Закон № 1569/1985 г. и Президентски укази № 1019/1981 г. и № 118/1985 г., кодифицирани с Президентски указ № 237/10.06./18.07.1986 г. Твърди, че съгласно чл. 19,ал.1 от Президентски указ № 237/1986 г. Г.т Спомагателен (Г.) фонд изплаща обезщетение за неимуществени вреди при смърт в резултат от ПТП, когато по отношение на увреждащото МПС не е налице сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите, но съгласно чл. 19,ал.2 от него обезщетението не може да надхвърля сумата от 6 000 евро за всеки бенефициент, именно въз основа на която разпоредба е определен размерът на обезщетението, платено на ищеца в рамките на извънсъдебното уреждане на претенцията му. Твърди, че в случая българският Компенсационен орган не може да прави преценка по същество, а следва инструкциите на чуждестранния Спомагателен (Г.) фонд, като съгласно чл.3.4. и чл. 7.2. на Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните фондове относно платимите от Компенсационния орган обезщетения той е длъжен да спазва приложимото право на държавата, където е настъпило произшествието, съответно, само тези суми подлежат на реимбулсиране на българския Компенсационен орган от насрещната чуждестранна институция.

Твърди, че ищецът е приел определения му размер на обезщетение от 4 000 евро като окончателен, което съгласно приложимия гръцки закон (чл. 454 „Отпадане/опрощаване на дълг/задължение“ и чл. 424 „Право на разписка“ от Гражданския кодекс на Г.) препятства предявяването на последващи съдебни искове от него срещу Спомагателния (Гаранционния) фонд на Г., а затова и 4 срещу Компенсационния орган, чиято отговорност възниква при предпоставките и в обема, при които възниква отговорността на чуждестранния Спомагателен или Г.ф.. Твърди, че съгласно приложимия гръцки закон когато кредиторът се съгласи с длъжника относно уреждането на дълга/задължението или изрично признае, че няма дълг, тогава отговорността/задължението на длъжника отпада/не възниква. Твърди, че в случая с представената пред Компенсационния орган декларация ищецът е приел определеното му обезщетение от 4 000 евро като окончателно и е заявил, че няма други претенции към Г. Спомагателен (Г.) фонд във връзка със същото събитие и последица от подписването на декларацията с това съдържание е невъзможността за предявяване на съдебен иск за същите вреди от същото събитие. Прави възражение за изтекла давност и/или преклузия по приложимия гръцки закон относно претендираното вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Заявява и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Д., тъй като е пътувала без предпазна каска, качила се е на мотоциклет, управляван от водач в тежка степен на алкохолно опиянение (3 промила) и неправоспособен към датата на настъпване на събитието, който принос съгласно приложимото гръцко законодателство следва да бъде отчетен при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на нейните близки. Оспорва претърпяването и обема на твърдените неимуществени вреди съгласно гръцкото законодателство.

Оспорва иска и по размер съгласно приложимия гръцки закон и съдебна практика. Оспорва дължимостта и периода на претенцията за лихва към Компенсационния орган. Възразява и за частично погасяване на иска за лихви по давност - за период, превишаващ 3 години преди завеждане на иска.

С допълнителната искова молба от 11.06.2020 г. ищецът счита, че оспорването на исковете като недопустими и неоснователни съгласно приложимото гръцкото законодателство касае съществото на спора. Заявява, че определеното и изплатено обезщетение в размер на 4 000 евро не е съобразено с принципа за справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Р.Г. с оглед действително претърпените болки и страдания от загубата на сестра му, както и с лимита на отговорност на „Помощния фонд“ съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Позовава се на решението на СЕС по дело С-277/12 година от 24.10.2013 г. Заявява, че платеното доброволно 5 обезщетение е в размер само на 4 000 евро при практика за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около 60 000 евро, като ответникът твърди, че в случая е приложим специален лимит на отговорност на Г. „Помощен фонд“ до тази сума, обаче законовата норма (чл. 19 от Президентски указ № 237/1986 г.), която въвежда лимит на отговорност за помощния фонд до 4 000 евро за братя и сестри на починалия, не се прилага от гръцките съдилища.

Заявява, че в този смисъл сумата, която е изплатена доброволно, е и в противоречие с чл. 45 от КМЧП, макар случаят да не е съдебен към датата на доброволно уреждане на претенцията. Заявява, че не е имал друга възможност освен да подпише декларацията, защото иначе НББАЗ е щяло да постанови отказ, а той имал спешна нужда от средства поради крайно тежкото му финансово състояние. Заявява, че се касае за декларация за приемане на обезщетение, което е определено по доброволен ред, а не за подписано споразумение или отказ от право да се търси репариране на вредата в пълен размер. Твърди, че няма формирана правно значима воля, с която деклараторът да се отказва от законовото си право да получи справедливо обезщетение. Заявява, че декларацията според трайната практика на българския ВКС няма правопогасяващо действие за вреди в по-голям размер от декларирания. Заявява, че декларацията е подписана и при условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия, тъй като той е в много тежко финансово състояние, а ответникът не би изплатил доброволно определеното обезщетение, ако не се подпише декларацията. Заявява, че сумата е явно неизгодна предвид стойностите на обезщетенията, които се определят от гръцките съдилища за този ред наследници за неимуществени вреди при загуба на близък при ПТП. Заявява, че давността е петгодишна по Г. закон и тя не е изтекла към момента на подаването на исковата молба в съда. Оспорва като неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Д..