Акт № 40511 от 02.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40511 гр. София, 02.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110123527 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба на ***** срещу Е. Ю. Л., родена на ****** година, гражданин на Република Полша. В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 на Закона за енергетиката.

Съдът намира, че спорът между страните не му е международно подсъден и следва да прекрати производството по делото, поради следното:

Ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е физическо лице, на което е доставяна топлинна енергия за жилище, като доставката на топлинна енергия не е осъществявана за извършване от ответника на търговска или професионална дейност, като и не се твърди, доставката на топлинна енергия да е във връзка и в рамките на търговска или професионална дейност на ответницата.

От извършена служебна справка ГРАО се установява, че Е. Ю. Л. не фигурира в регистрите на населението на Република България. Същата не е български гражданин, като е гражданин на държава – член на Европейския съюз – Република Полша.

По аргумент от чл.19, ал.1 от ГПК в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящия случай не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

По смисъла на чл.113 от ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Съгласно чл.117, ал.1 от ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, като по аргумент от чл.117, ал.3 от ГПК – договорът за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора, какъвто договор в казуса не е представен.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

Като се съобрази приложението чл. 28 КМЧП и чл. 15 ГПК, сезираният съд следва служебно да се произнесе по международната си компетентност при дела с международен елемент.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, вр. чл. 18 § 2 от Регламент № 1215/2012 г., компетентен да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на държавата членка, където потребителят има обичайно местоживеене. Тази компетентност може да се пророгира 1 само със изрично споразумение, сключено след възникването на спора или при явяване на ответника пред съда сезиран с иска - арг. от чл. 19 и 25 и чл. 26 от Регламент № 1215/2012 г.

Съгласно чл. 26, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът.

Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 - относно потребителски договори и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26 § 1. Ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото с отговора на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. Българският съд следва да прекрати производството, ако ответникът се яви и оспори компетентността му или ако не се яви пред съда – в този смисъл и Определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015 на III г. о. на ВКС.

Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така с определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело C-98/20. В казуса съдът приема, че ответницата няма местоживеене в страната ни.

С оглед на горното се налага извода, че българският съд не е компетентен да разгледа исковете, тъй като ответникът към момента на предявяване на иска няма местоживеене на територията на Република България. Ответникът съдът приема, че живее Република Полша и съгласно чл. 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по слабата страна в правоотношението, произтичащо от потребителски договор.

На следващо място като се съобрази разписаното в чл.16 и чл.95 от КМЧП се следва, че в случай като настоящия-когато ищецът е българско юридическо лице, ответникът-потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на приложимо право след възникване на спора, спорът не е подведомствен на български съд. В този смисъл и съдебната практика - Определение № 349 от 29.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 449/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна БаЕ., Определение № 263051 от 4.05.2022 г. на СГС по гр. д. № 6699/2017 г.

Мотивиран от горното и на основание чл.15 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 258115/18.08.2026 г. от *****, ЕИК *******, против Е. Ю.

Л., родена на ****** година, гражданин на Република Полша, с която са заявени обективно съединени осъдителни искови претенции, с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Е. Ю. Л. да заплати на ******** сумата от 1874,08 евро. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 214,93 евро - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024г. до 17.03.2026г.; сумата от 30,27 евро – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2023г. м.04.2025г.; както и сумата от 7,16 евро – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 17.03.2026 г., въз основа на която е образувано гр.дело № 23527/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 23527/2026 г. по описа на Софийски 2 районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3