Решение № 88 от 04.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Перник, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Т.а при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Т.а Гражданско дело № 20251720100784 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, район Младост, БенчМарк Бизнес Център чрез ю.к. Т., срещу И. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: *****, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК са предявени обективно съединени искове, с искане да бъде признато за установено, че ответника, дължи на ищеца сумата от 2676,76 лева, представляваща главница за консумирана, но неизмерена електрическа енергия за периода от 12.12.2023 г. до 11.03.2024 г., преизчислена по реда на чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ, за електроснабден обект, представляващ къща, находяща се на адрес ***** по фактура № 3527667 от 14.03.2024 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, сумата от 91,26 лева – лихва за забава за периода от 27.03.2024 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва: от датата на подаване на ЗИПЗ – 10.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 3510 от 11.09.2024 г. по ч.гр.д. № 05407/2024 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени 1 сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от валидно облигационно правоотношение, регламентирано от публично известни Общи условия, като ответникът потребявал предоставените от ищеца услуги при условията, предвидени в Общите условия за обект „къща“, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се на адрес *****. Твърди, че на 11.03.2024 г., служители от отдел „Нетехнически загуби” към „ЕРМ Запад” ЕАД извършили проверка на обекта, на абонат с абонатен номер № 2104912019, при която установили, че липсва пломба на щита па ел. таблото;. абонатът е със статус „прекъснат“ за неплатени задължения и електромерът е демонтиран; на обекта е направено директно присъединение без електромер, чрез проводник тип ИУП 1x16 кв.мм. (фаза); присъединението е направено високо на стълба, като изходящият към къщата фазов проводник чрез изолирана клема е свързан към една от фазите па линията, захранващи ел. таблото. За така установеното бил съставен констативен протокол № 2003051 от 11.03.2024 г., в който констатациите по извършената проверка били обективирани.

Излагат доводи, че и при проверката била спазена предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура, като абонатът бил уведомяван своевременно чрез изпращане на писмо, след което неизмереното количество ел. енергия била преизчислена по реда на чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ, за което била издадена и съответна фактура, в която бил посочен периодът, за който е извършено преизчислението. Твърдят, че ответникът не е заплатил дължимите се суми, поради което подали заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, за което било образувано пред ПРС ч.гр.д. № 05407/2024 г., по което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В срока за отговор ответника И. Т. Ж. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Т., която поддържа иска. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Т., ищецът заявява, че след възобновяване на производството по делото ответникът е заплатил дължимите суми, но не е заплатил сторените от тях разноски. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения 2 иск поради плащане, но да се осъди ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът лично заявява, че не оспорва иска.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, тъй като процесното задължение е платено от него в хода на процеса. Моли съда да не бъде осъден да заплаща разноски по делото, тъй като същите са заплатени от него. Представя разписка от 11.12.2025 г. за платена по сметка на ищеца сума в размер на 157.07 лева.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1122 от 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 01836/2024 г. на ПРС, срещу която ответникът в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът е подал възражение. Исковете са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е допустими и следва да бъдат разгледани от съда.

По основателността:

Няма спор между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия, за обект „къща“, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се на адрес *****. Твърди. Не се спори и, че на 11.03.2024 г., служители от отдел „Нетехнически загуби” към „ЕРМ Запад” ЕАД са извършили проверка на обекта, която било установено, че липсва пломба на щита па ел. таблото;. абонатът е със статус „прекъснат“ за неплатени задължения и електромерът е демонтиран; на обекта е направено директно присъединение без електромер, чрез проводник тип ИУП 1x16 кв.мм. (фаза); присъединението е направено високо на стълба, като изходящият към къщата фазов проводник чрез изолирана клема е свързан към една от фазите па линията, захранващи ел. таблото, които резултати са обективирани в констативен протокол № 2003051 от 11.03.2024 г., въз основа на който била издадена процесната фактура.

В депозирана по делото писмена молба ищецът твърди, че ответникът е 3 заплатил процесните суми след възобновяване на производството.

Съдът като взе предвид, че дължимите от ответника суми са платени в хода на делото, което е станало след депозиране на заявлението от ищеца, с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, и след предявяване на иска, то това обстоятелство следва да се цени от съда при условията на чл.235, ал.3 ГПК, и обосновава извод, че предявения от ищеца установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК.

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените в заповедното и исковото производства разноски, но не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Тъй като ответника е заплатил процесните суми по предявените искове – главница и лихва, за което няма спор между страните, но е сторил това след депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение, то и дължи сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Видно от съдържащите се в заповедното и исковото производство материали за направени от ищеца разноски, в заповедното производство ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 55,36 лева. В исковото производство е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 101,71 лева. Няма данни по делото за други направени разноски от ищеца в хода на исковото производство. Заплатените от ищеца разноски за допуснат по тяхно искане свидетел в режим на призоваване, в размер на 50,00 лева, са му възстановени от ПРС по посочената сметка, поради което и съдът не ги коментира при постановяване на настоящото решение.

Ответникът в съдебно заседание е представил разписка от 11.12.2025 г., за платена по сметка на ищеца сума в размер на 157,07 лева, като твърди, че с тази сума е заплатил разноските по делото. В разписката като основание за плащането е посочено „съдебни задължения“. Ищецът не е оспорил, че 4 платената от ответника сума се отнася за разноски по настоящото производство. Няма и твърдения между страните да има други дела, за да възникне съмнение, че тази сума е платена от ответника по друго дело. От тук и следва извода, че заплатената от ответника на 11.12.2025 г. сума в размер на 157,07 лева, е заплатена по сметка на ищеца и се отнася за сторените от него в настоящото производство разноски. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че сбора от заплатените от ищеца държавни такси в заповедното и исковото производство е на стойност от 157,07 лева, каквато сума е заплатил ответника по сметка на ищеца, съгласно представената от него разписка, за което няма спор между страните. От тук и следва извода, че заплатените от ищеца държавни такси в исковото и заповедното производство са заплатени извънсъдебно от ответника, което обстоятелство следва да се цени от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК, поради което и тези сторени от ищеца разноски не следва да му бъдат присъждани.

Ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ (в редакцията и преди 01.10.2025 г.), съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева общо за заповедното и исковото производства, от които:

100,00 лева – за исковото производство и 50,00 лева – за заповедното производство. За тези сторени от ищеца разноски няма данни и твърдения по делото да са заплатени. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 150,00 лева, която съгласно ЗВЕРБ се равнява на сумата от 76,69 евро, представляваща сторени от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

Ответникът не е поискал от съда присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по същите.

Воден от горното Пернишкият районен съд

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.50, ал.3, вр. чл.56 от ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе” № 28, сграда Изток Плаза за признаване за установено, че И. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: *****, му ДЪЛЖИ сумата от 2676,76 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1368,61 евро, представляваща главница за консумирана, но неизмерена електрическа енергия за периода от 12.12.2023 г. до 11.03.2024 г., преизчислена по реда на чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ, за електроснабден обект, представляващ къща, находяща се на адрес ***** по фактура № 3527667 от 14.03.2024 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, сумата от 91,26 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 46,66 евро – лихва за забава за периода от 27.03.2024 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва: от датата на подаване на ЗИПЗ – 10.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 3510 от 11.09.2024 г. по ч.гр.д. № 05407/2024 г. на ПРС, ПОРАДИ плащане, извършено от ответника И. Т. Ж. в хода на процеса.

ОСЪЖДА И. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 28, сграда Изток Плаза сумата в размер на 76,69 евро, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.