Решение № 13458 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13458 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110119770 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5515,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на трудова злополука от 04.08.2022г., /формирана от сумата 1823,69 лева, представляваща разходи за лечение и възстановяване и сумата 4441,97 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение по държавното обществено осигуряване и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение за периода от 05.08.2022г. до 24.03.2023г., след приспаднати 750 лева, получено застрахователно обезщетение/, както и сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука от 04.08.2022г.

Ищецът Р. А. Л. твърди, че страните са обвързани от валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 2127/07.01.2021г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ответника при уговорено трудово възнаграждение в размер на минималния осигурителен праг за длъжността, командировъчни пари и допълнително възнаграждение за продължителна работа в зависимост от трудовия стаж и професионалния опит. Излага, че със Заповед № 9673/09.06.2021г. ответникът е командировал ищеца да извършва превози на товари в рамките на държави-членки на ЕС и други европейски държави, като срокът на командировката приключва при изпълнение на последния курс и след предаване на автомобила на ответника. Поддържа, че на 04.08.2022г. след приключване на командировката и предаване на товарния автомобил в базата на ответното дружество, 1 претърпял трудова злополука, изразяваща се в падане от шофьорската кабина на автомобила при освобождаването от лични вещи, в резултат на което получава следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, като процесното събитие е изрично прието за трудова злополука с влязло в сила Разпореждане № 32133/26.10.2022г. на НОИ. Заявява, че същия ден е преминал лекарски преглед, за което е издаден Амбулаторен лист № 001313/04.08.2022г., като му е приложена гипсова имобилизация и е насочен за оперативно лечение. В тази връзка ищецът постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.

Пантелеймон – Плевен“, където му е извършено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация със заключваща плака с винтове, като е изписан на 12.08.2022г. Допълва, че след операцията му е издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода 09.08.2022г. – 11.09.2022г., през който период се е възстановявал в домашни условия със смяна на превръзки, а на четиринадесетия ден след операцията са премахнати поставените конци и е направена нова рентгенова снимка. Изяснява, че след преминаване на съответните контролни прегледи периодът на временната неработоспособност е продължен неколкократно – до 24.01.2023г., тъй като оплакванията на ищеца, изразяващи се в болки, ограничени движения в лява гривнена става и оток, продължавали. В този период ищецът провел и лечебно-рехабилитационни процедури. Твърди, че на 20.02.2023г. постъпил в болница и преминал през операция по премахване на медицинския имплант, положен по време на проведеното през м. август 2022г. оперативно лечение, като е изписан от болницата на 22.02.2023г. В тази връзка му е издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода 20.02.2023г. – 24.03.2023г. и са му предписани медикаменти. Посочва, че на 15.03.2023г. отново е провел лечебно-рехабилитационни процедури, като въпреки това продължил да изпитва лека болка в лявата гривнена става и движенията му били ограничени. Изяснява, че за проведеното лечение и в изпълнение на лекарските предписания ищецът е закупил медикаменти, медицински изделия, заплатил е потребителски такси и такси за медицински услуги в общ размер на 1823,69 лв. Заявява, че непосредствено преди трудовата злополука получаваното от него месечно трудово възнаграждение възлизало на 1710,20 лв. Предвид това, след приспадане получаваното от него в процесния периода обезщетение по държавно обществено осигуряване, претендира сумата от 4441,97 лв., представляваща разликата между дължимото трудово възнаграждение за процесния период и полученото обезщетение. Допълва, че във връзка с трудовата злополука е получил и застрахователно обезщетение в размер на 750 лв. С оглед на изложеното намира, че работодателят му дължи сумата от общо 5 515,66 лева, представляваща обезщетение за претърпените от трудовата злополука имуществени вреди. Допълва, че в резултат на същата е преживял значителни болки и страдания, като възстановителният период е продължил над 7 месеца. Вследствие на обездвижването се е наложило да търпи 2 социален и битов дискомфорт, като за известен период от време е трябвало да се придвижва с помощник. Твърди, че неудобството от несамостоятелното справяне с ежедневните задължения и потребности е довело до усещания за непълноценност, социална изолация и тревожност, засилена и от невъзможността да предвиди момента на възстановяване, дали ще може да упражнява отново професията си, както и от несигурност относно получаваните доходи. Ето защо, претендира сумата от 30 000 лв., на която оценява така описаните претърпени от него неимуществени вреди. Поддържа, че работодателят отказва да му заплати дължимото обезщетение. Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните вземания, както и сторените в производството разноски.

Ответникът „Дриймс Транс“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между него и ищеца, настъпването на процесното събитие на 04.08.2022г. по описания в исковата молба механизъм, както и че същото представлява трудова злополука. Не оспорва и че във връзка със същата на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 750 лв. Навежда възражение за съпричиняване на твърдените от ищеца вреди в резултат на проявена от него груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения. Оспорва наличието на настъпили усложнения и свързаните с тях болки и неудобства, като поддържа, че не всички се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното събитие. Счита, че в периода 25.01.2023г. – 19.02.2023г., когато ищецът е бил в платен годишен отпуск и през който период не е бил във временна неработоспособност, същият се е възстановил напълно от претърпените травматични увреждания, поради което намира за недоказани твърдените от работника болки и страдания. Счита, че полученото от ищеца обезщетение от държавното обществено осигуряване е компенсирало напълно загубения трудов доход. Намира размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишен. По изложените съображения моли предявените искове да бъда отхвърлени като неоснователни.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД не изразява становище по основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната 3 злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и причинната връзка между трудовата злополука и вредите.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. трудов договор № 2127/07.01.2021г., и като безспорно между страните, че към 04.08.2022г. пострадалият ищец Р. А. Л. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника „Дриймс Транс“ ЕООД, в рамките на което заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“.

С разпореждане № 32133/26.10.2022г. на ТП на НОИ - София град /лист 33/, на основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл.

55, ал.1 КСО – при слизане от шофьорската кабина на камиона, пострадалият се подхлъзва и пада на земята, вследствие на което получава счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение. Ответникът не твърди и съответно не представя доказателства да е обжалвал разпореждане 32133/26.10.2022г. на ТП на НОИ – София-град по реда и в сроковете по чл.117 КСО. Изводите са направени от компетентните длъжностни лица въз основа вписванията в Протокол № 1042/12.10.2022г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. По делото няма данни и ответникът да е направил възражения в хода на производството пред НОИ.

Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 К Т , поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на процеса не доказа обратното.

4

Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – неработоспособност или смърт, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че претърпените от пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от злополуката. Доказателства за обратното също не са представени. С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт.

По делото е приложена епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св.Панталеймон – Плевен” ООД от дата 12.08.2022г., от която се установява, че пострадалият е бил приет в клиниката на 09.08.2022г. с оплаквания от силна болка в лява ръка в областта на китката, ограничени движения и поява на оток. При прегледа е установено-лява гривнена става е видимо деформирана, оточна и движенията в нея са силно ограничени и болезнени, в резултат на което е проведена спешна оперативна интервенция – щателно почистване на оперативното поле. Есмарх Воларен достъп по Хенри до дистален радиус на лява ръка, послойно достигане на фрактурата. Репозиция на същата с една К-игла по динамичен рентгенов контрол. Фиксира се със заключваща плака с винтове и отделно се фиксира радиалния стилоид с обикновен АО винт. Лаваж.