Протоколно определение № 1296 от 12.03.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1296 гр. София, 12.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Съдебни

Елмина Кр. Юркина заседатели: Снежанка В. Киркова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА и прокурора Т. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело от общ характер № 20241100200384 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ М. С. Ц. – редовно призован, явява се лично и с адв.

Ж. Ж. – редовно упълномощен защитник по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия:

М. С. Ц. – на 39 години, роден на **** г. в град София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, управител на „М. 10 ТРЕЙД“ ЕООД, постоянен адрес в град София, ж.к. ****, и настоящ адрес село Кривина, ул. ****, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия Ц..

ПОДСЪДИМИЯТ Ц.: Разбирам правата си, предвидени по НПК, бяха ми разяснени от съда. Нямам искане за отвод 1 на

Председателя на съдебния секретар. съдебния състав, прокурора и

АДВ. Ж.: Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ

/поотделно/: доказателствата.

Нямаме искания по

СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите по чл. 248 НПК ще изложа позицията си и считам, че настоящето дело е подсъдно на настоящия съд, а именно СГС.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателно производство.

Считам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на ощетеното юридическо лице.

Считам, че не се налага разглеждане на делото по реда на особените правила към настоящия момент. Няма необходимост делото да се гледа при закрити врати, липсва нужда от назначаване на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на друг защитник, вещо лице, преводач, тълковник.

По отношение на мярката за неотклонение считам, че същата следва да бъде потвърдена, доколкото е изменена в „Подписка.“

На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства и моля да насрочите съдебното заседание по общия ред, чрез призоваване на посочените към приложението на обвинителния акт свидетели.

2

АДВ. Ж.: Делото е подсъдно на Софийски градски съд.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Обвинението повдигнато спрямо моя подзащитен е за извършено престъпление с правна квалификация чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като при формулиране на обвинителната теза, прокуратурата приема, че всяко от отделните изпълнителни деяния, влизащо в състава на продължаваното престъпление, е извършено чрез опосредено извършителство, а именно посредством счетоводителя С.Ц.Т., която е наказателно неотговорно лице по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче се посочва, че дружеството, управлявано от моя подзащитен, било обслужвано не от С.Т., като физическо лице, а от дружество управлявано от нея. На страница 2 от обвинителния акт, втори абзац е посочено, че С.Т. осъществява счетоводното обслужване на дружеството с помощта и на други оперативни счетоводители, без да е посочено името на нито един от тези други счетоводители. Отново на страница 2 е посочено, че обвиняемият осъществявал дейността по подаване на документи, в това число и Справките-декларации по ЗДДС, и съставянето и представянето на дневниците за покупките и продажбите, чрез счетоводителя, без да се уточнява кой е този счетоводител, дружеството, посочената С.Т., или някой от другите счетоводители, които са работили за нейното дружеството.

На страница 5 е посочено, че обвиняемият Ц. декларирал получаване на доставки на каучукови изделия, като този път не е посочено, че това деклариране е извършено посредством което и да е било лице.

После на страница 6 и следващи от обстоятелствената част на обвинителния акт навсякъде е посочено следното:

3

„Обвиняемият е подал по електронен път

Справкадекларация по

ЗДДС“, по всеки един пункт от обвиненията, „Обвиняемият отново по електронен път представил отчетен регистър“. В останалата част на обвинителния акт, както в обстоятелствената, така и в заключителната, а именно от страница 19 до края, вече се говори само и единствено за изпълнително деяние, осъществено при опосредено извършителство, конкретно посредством от счетоводителя Т..

Считам, че е налице неяснота по отношение на твърденията на обвинителната теза относно механизма на изпълнение на деянията от страна на подзащитния ми и в крайна сметка прокуратурата какво приема като вярно? Че той е подавал чрез трето лице, или както се посочва в заключителната част, като извършител лично е декларирал невярна информация, използвайки документи с невярно съдържание.

Считам, че тук се открива и следващото несъвършенство при формулиране на обвинителната теза, като при изложените в обстоятелствената част твърдения относно това, кои според прокуратурата са неистинските документи по смисъла на ал. 1 на чл. 255 НК, се посочва, че подзащитният ми като управител на дружеството се снабдявал неправомерно със съответни документи с невярно съдържание – фактури. Впоследствие, както в обстоятелствената, така и в заключителната част се говори, че документите с невярно съдържание всъщност били дневниците за покупките на управляваното дружество. На нито едно друго място в обвинителния акт не се говори, че фактурите представляват документи с невярно съдържание.

По отношение на самото съставяне, също на много места има несъответствие относно твърденията на прокуратурата, от кого са съставени тези документи – 4 дали от счетоводител, и ако е от счетоводител, кой конкретно, т.к. се твърди, че деянието е опосредено, при което не е ясно дали извършител е моят подзащитен, съставител на тези документи, или същите само са представени пред органите на данъчната администрация, опосредено чрез някои от счетоводители и в този случай от кого?

В този смисъл считам, че е налице неяснота на обвинението, което ограничава правата на моя подзащитен да разбере именно в какво е обвинен, какъв е механизмът на изпълнителното деяние дотолкова, доколкото данъчните престъпления винаги се осъществяват с изключително усложен способ на изпълнителното деяние и формулирането на конкретните отделни признаци е съществен елемент от самото обвинение.

Считам, че при част от тези деяния е посочен неясен период на извършване. Като цяло държавното обвинение е избрало да посочи за всяко едно отделно изпълнително деяние по две дати – датата на подаване на декларацията пред данъчната администрация, като счита, че деянието е довършено не на тази, а на друга дата, на която вземането е станало изискуемо. Винаги втората дата чисто логически е последваща първата, именно датата на деклариране или най-много да съвпада с нея.

В пунктове на страница 10 и 11 са посочени дати, които са различни от датите възприети в останалата част на обвинителния акт, като датите, на които прокуратурата твърди, че е довършено изпълнителното деяние, предхождат датата на подаване на данъчната декларация и то с по един месец. Считам, че това не може да се счита за очевидна фактическа грешка, доколкото индивидуализацията на всяко едно изпълнително деяние по всяко едно обвинение по дата, място и начин на извършване са съществени елементи от самото

5 изпълнителното деяние и противоречията по отношение на тези деяния съставляват съществени процесуални нарушения и трудно бихме могли да ги квалифицираме като фактически грешки. С оглед на това считам, че са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на представителя на държавното обвинение за отстраняване на констатираните нередности.

По отношение на останалите пунктове на чл. 248, ал.

1 НПК не правим искания и не считаме, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не считаме, че е налице която и да е от хипотезите по пункт 5.

По отношение на взетата мярка за неотклонение, същата бе изменена и като непротестирана влезе в сила, като към настоящия момент същата е „Подписка“ и не считам, че са налице основания за нейното изменение.

На този етап доказателства. нямам искания за събиране на нови

В случай, че не прекратите съдебното производство и насрочите съдебно заседание за гледане на делото по общия ред, моля да съобразите обстоятелството, че свидетелите са голям брой и следва да се извърши преценка дали е удачно същите да бъдат призовани в едно съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ:

Считам посочените от защитата възражения за неоснователни.

В обвинителният акт подробно и безпротиворечиво е посочен механизмът и начинът на извършване на всяко едно от изпълнителните деяния. Като негов автор е посочен именно подсъдимият, като посоченият от защитата счетоводител е ползван от същия като оръдие за извършване на престъплението. Факт е също така, че в съответната счетоводна къща са 6 работили други оперативни счетоводители, но считам, че това е въпрос по същество, който ще бъде изяснен в хода на съдебното следствие – дали тя лично, или чрез други хора е подпомогнала подсъдимия, без да осъзнава инкриминираното престъпление.

Единствено ще се съглася с изложеното по отношение на безспорно допусната според мен техническа грешка в обвинителния акт на страници 10 и 11, където има объркани две цифри, но считам, че, ако приемете, че това е някаква формална грешка, то безспорно би се явила явна фактическа грешка, доколкото на две други места в акта са посочени коректните такива цифри, а именно на страница 23 – 24 и на страница 43 от обвинителния акт е посочена действителната дата на довършване на престъплението, а именно 15.06.2017 г., вместо посочената на страница 10 дата 15.04.2017 г.

Същото важи за обвинението по пункт 6 на страница 11, където съм посочил по погрешка дата 15.04.2017 г., вместо действително установената дата 15.08.2017 г., която правилно е отразена на две други места – на страница 24 – 25 и страница 44 от обвинителния акт.