Определение № 17900 от 24.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17900 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507662 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от "Банка ДСК" АД, срещу определение № 19690/27.05.2026 г., постановено по гр. д. № 51987/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6511/06.04.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил фактическите обстоятелства по делото, както и процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответното дружество. Излага съображения, че предпоставките на чл. 78 ал. 2 ГПК са налице, доколкото искът е признат в срока за отговор на исковата молба, а ответникът не е дал повод за предявяването му. Сочи, че обстоятелството, че разполага с изпълнителен лист и във всеки момент може да го използва за образуване на изпълнително дело е неправилно възприето от първоинстанционния съд.

Посочва, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по силата на закона преди датата на предявяване на иска, като след прекратяването му не са предприемани действия по принудителното му събиране. Твърди, че не е засягал имуществената сфера на длъжника-ищец и не е застрашавал имущественото му състояние, с оглед на което поддържа че не е давал повод за образуване на делото. Едновременно с това твърди, че е признал своевременно предявения иск, поради което и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.78,ал.2 ГПК са налице. С оглед на изложеното частният жалбоподател моли съда да отмени определение № 19690/27.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 51987/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, и да измени решение № 6511/06.04.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като отмени осъждането на "Банка ДСК" ЕАД да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 205 евро.

Насрещната страна – А.Р.А. дава становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните мотиви:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба, с която А.Р.А. е предявил срещу "Банка ДСК" ЕАД отрицателен установителен иск с правно 1 основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 3850,93 лв. (1 968,95 евро), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно погасяване на задължението, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 071/2014 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20157810400454/2015 г. по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 поради погасяването на вземането по давност.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че признава иска по основание и размер, като моли съда направените по делото разноски да останат в тежест на ищеца.

Съдът е постановил решение с което е признал за установено по предявения от А.Р.А. срещу "Банка ДСК " ЕАД по реда на чл. 439 от ГПК, че А.А. не дължи на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 3850,93 лв. (1 968,95 евро), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно погасяване на задължението, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 071/2014 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20157810400454/2015 г. по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 поради погасяването на вземането по давност.

С така постановеното решение "Банка ДСК" ЕАД е осъдено да заплати на А.А. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 205евро., представляваща разноски в исковото производство, представляващи платена държавна такса, като съдът е приел за неоснователно възражението на ответното дружество, че не е дало повод за завеждане на делото, като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на "Банка ДСК" ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК предвижда освобождаване на ответника от гражданската отговорност да заплати направените от ищеца разноски в хода на съдебното производство, при установена основателност на исковата претенция към датата на депозиране на исковата молба, като предвижда две кумулативни предпоставки: 1. ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и 2. да извърши признание на иска.

С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, но е спорно дали е налице втората предвидена в законовата разпоредба предпоставка, а именно - дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Съгласно трайната съдебна практика, ответникът дава повод за завеждане на отрицателен установителен иск, когато е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да предприеме такива действия.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Целта на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иск, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случаите, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноски поради отсъствие от първата от кумулативните предпоставки чл. 78 ГПК. При предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес.

2

Когато в полза на кредитора има издаден изпълнителен лист, той винаги овластява това лице да поиска образуване на ново изпълнително производство срещу длъжника и да насочи принудително изпълнение по отношение на негови имуществени права, дори и когато образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (поради настъпила перемпция). Ето защо за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда след изтичане на срока на погасителната давност, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора. За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Докато оригиналът на този изпълнителен лист не бъде предаден на длъжника ответникът винаги може въз основа на него да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на паричните вземания, удостоверени с него. Това е така дори и когато се установи, че изпълнителното дело, което е започнало въз основа на този изпълнителен лист, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Фактът на прекратяване на това производство по принудително изпълнение не е пречка за кредитора да получи обратно оригинала на изпълнителния лист и да образува ново изпълнително производство, по което да бъдат предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника. В този смисъл са и Определение № 3006/27.10.2025 г., постановено по ч.т.д. № 2266/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 2807/08.10.2025 г., постановено по ч.т д. № 1477/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Определение № 1220/05.12.2023 г., постановено по ч.т.д. № 1809/2023 г.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно е присъдил разноските в тежест на ответника с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, срещу определение №19690/27.05.2026 г. постановено по гр. д. №51987/2025 г. по описа на СРС, 157- ти състав за изменение на постановеното по делото Решение № 6511/06.04.2024 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3