Решение № 605 от 08.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-164 8.06.2020г. Град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, II гражданско и въззивно отделение, пети въззивен състав

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1741 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№36386/21.08.2019г. по описа на БРС, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, чрез юрисконсулт Наталия Бахчеванова, срещу Решение №1935/25.07.2019г., постановено по гр.д.№3422/2018г. по описа на Районен съд- Бургас, с което са отхвърлени предявените против Б.С.К., ЕГН **********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от8 406,08 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до изплащане на вземането, както и евентуално предявения за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца: сумата от 1780,03 лв., представляваща падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по договора за кредит, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за периода 22.01.2015 г. -

15.04.2018 г., сумата от 6719,97 лв., представляваща предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025 г., и сумата от 2741,56 лв., представляваща непогасена по давност част от възнаградителната лихва по падежиралата към датата на подаване на исковата молба част от главницата, начислена за периода 15.05.2015 г. – 15.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.

С жалбата се изразява недоволство от решението в неговата цялост и се иска отмяната му. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и недопустимо.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че ответникът Б.К. не е бил надлежно уведомен за цесията. Твърди се, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, от името на цедента е изпратено уведомително писмо до длъжника на посочения от него адрес за прехвърлянето на вземането. От обратната разписка е отразено, че адресатът е преместен на друг адрес, което е и причина да не бъде получено писмото. Съгласно чл.22 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, изпратените уведомления до кредитополучателя на посочения от него адрес се считат за връчени, освен ако не е предвиден друг ред за уведомяване. Няма данни за друг адрес на длъжника, а и същият не е уведомил кредитора за промяна в адреса си. Неполучаването на уведомителното писмо за цесията е изцяло във вина на длъжника. Няма изпълнение от страна на длъжника нито към стария, нито към новия кредитор. По отношение на особения представител, назначен на ответника, изразява становище, че действително той притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но следва да се има предвид, че същият е назначен от съда след прилагане на нормата на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. съобщенията и книжата до ответника се считат за редовно връчени. Заявява, че уведомлението, представено с исковата молба и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.47 ГПК връчване на съдебни книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Сочи съдебна практика, според която уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи и чрез назначения по делото особен представител – решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. на I т.о. на ВКС. Счита, че е законово задължение на всяко лице да заяви промяната на настоящия си адрес и след като ответникът съзнателно не е изпълнил това свое задължение, след като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не може да черпи ползи от това свое поведение. Чрез фигурата на особения представител, ГПК компенсира личното участие на ответника в процеса, поради и което особения представител следва да се счита за надлежен адресат на уведомяването за извършената цесия.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявената главна осъдителна претенция за сумата от 8406,08 лв.-дължима главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, да бъде уважена. В случай, че главният иск бъде счетен за неоснователен, да бъде уважен евентуалния осъдителен иск за сумата от 1780,03 лв., представляваща подозирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по договора за кредит, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за периода 22.01.2015 г.

- 15.04.2018 г., сумата от 6719,97 лв., представляваща предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025 г., и сумата от 2741,56 лв., представляваща непогасена по давност част от възнаградителната лихва по подозиралата към датата на подаване на исковата молба част от главницата, начислена за периода 15.05.2015 г. – 15.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.

Претендират се направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия– Б.С.К., чрез адв. Евдокия Делибалтова в качеството ѝ на особен представител, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“№ 27а, ет.1, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Сочи, че ненамирането на ответника на посочения от него адрес не може да се приравни на редовно връчване на уведомлението за цесия. Известието за доставяне не е връчено съгласно изискванията на чл.5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, издадени на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги. В тежест на ищеца е да докаже фактът на извършено уведомление за цесията на длъжника, което не е сторено по делото, поради и което исковете правилно са отхвърлени като неоснователни.

Споделя разрешението в трайната съдебна практика, че принципно уведомяване за извършена цесия може да се извърши с връчването на преписа от исковата молба, но същото не е приложимо в процесния случай, тъй като ответникът не е получил лично съдебните книжа, а от особен представител. Той не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява и в тази връзка не може да засяга материално правната сфера на лицето, което представлява. Посочва в този смисъл т.7 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ВКС, ОСГТК, според което особения представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до ответника материално правни изявления на трети лица. Действително нормата на чл.47, ал.5 ГПК въвежда една фикция за получаване на книжата от ответника, но действието на тази фикция е изцяло от процесуално естество.

Заявява, че договорът за цесия няма действие по отношение на ответника К., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения в закона ред, поради и което ищцовото дружество не може да се легитимира като кредитор на ответника.

Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на въззивника. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Ето защо жалбата следва да се разгледа по същество.

С исковата молба ищецът- „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, представляван от юрисконсулт Кръстева, е предявил няколко евентуално съединени иска против ответника Б.С.К..

Главният иск при завеждането на делото е бил с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК- за установяване вземанията си срещу ответника по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК под № 2759 от 10.11.2015г. по изп.д.№4201/2015г. по описа на РС- Сливен. Тъй като в хода на делото е констатирано, че заповедта за изпълнение е обезсилена, поради което производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение.

Така първият предявен при условията на евентуалност иск се явява главен иск в настоящото производство. Същият е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8406,08 лв.- представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност /в случай, че предходният иск бъде отхвърлен/ се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1780,03 лв., представляваща падежирала главница към датата на подаването на исковата молба, включена в анюитетни вноски, дължими от 22.01.2015г. до 15.04.2018г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит; както и 6719,97 лв.- предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетни вноски, дължими от 15.05.2015г. до 22.01.2025г., съгласно погасителния план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането на задължението; 2741,56 лв.- непогасена по давност възнаградителна лихва по падежирала към датата на подаването на исковата молба част от главницата, която лихва е включена в анюитетни вноски, дължими от 15.05.2015г. до 22.01.2025г., съгласно погасителния план.

Твърди се, че на 22.01.2015г. ответникът е сключил договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК” ЕАД, съгласно който на ответника била отпусната сумата от 8500 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването. Ответникът следвало да погасява задължението по кредита на месечни вноски с падеж 15-то число , съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. За предоставения кредит ответникът следвало да заплаща и лихва , която към датата на сключването на договора била 12 % годишно, или 0,03 % на ден. Договорът бил сключен при Общи условия, представляващи неразделна част от него. Поради преустановяване на погасяването на задължението по договора и не плащане на вноски по погасителен план с падежни дати 15.04.2015г., 15.05.2015г., 15.06.2015г. 15.07.2015г. 15.08.2015г. и 15.09.2015г., т.е. поради забава в плащанията над 90 дни, банката приложила санкциите, предвидени в чл.19.2 от Общите условия и обявила кредита за предсрочно изискуем.

Нотариалната покана, съдържаща изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост била връчена чрез нотариус на 5.10.2015г. От 15.10.2015г. настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане. Банката предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.д.№4201/2015г. на РС-Сливен.

На 16.05.2016г. ищцовото дружество придобило тези вземания срещу ответника по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, ведно с всичките им привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително изтекли лихви. Съгласно приложеното потвърждение, договорът за цесия влязъл в сила и произвел действие. Цедентът предоставил изрично пълномощно на цесионера за уведомяването на ответника за цесията. Цесионерът изпратил нарочно уведомително писмо до ответника, което достигнало до последния. Затова счита, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията от досегашния кредитор, чрез неговия пълномощник- цесионера. При условията на евентуалност моли да се приеме, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането с връчването на преписа от отговора на исковата молба и доказателствата към него, сред които договора за цесия, потвърждението от цедента към цесионера, както и писмото- уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 37 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41d33e3b-c238-40fa-a0b6-861a31a1fb9a