Определение № 87 от 11.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Кюстендил, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.

Делото има за предмет разглеждане на частна жалба с вх.№213/12.11.2025г., депозирана от Д. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница ***, подадена чрез пълномощника адв.Н. Н. от АК-Кюстендил, насочена против определение №24/2025г. от 29.10.2025г., постановено от Съдия по вписванията Василена Гиздова към Служба по вписванията при РС - Дупница.

С обжалваното определение е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл.569 т.5 от ГПК, а именно – вписване на искова молба, предоставена в Службата по вписванията – Дупница с молба с вх.№4198/29.10.2025г.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и се претендира отмяната му, с доводи, че аргументите за постановяването му са в противоречие с общоприетата практика в РБългария. Изтъква се, че съдията по вписванията не е имал основание да сочи, че липсват индивидуализиращи данни за ответника, тъй като с допълнителна молба, в изпълнение на дадено разпореждане, е бил посочен ЕГН на ответницата, по чиято партида да се извърши вписването, като се поддържа, че липсата на първоначално посочване на ЕГН на лицето е произтекла от потребността за защита на личните данни. Също така се твърди, че заплащането на държавна такса за исковото производство, а и за самото вписване е било надлежно удостоверено; имотът е бил описан подробно с идентификатор и съседи и са били представени всички необходими документи, като се изразява предположение, че съдията по вписванията не се е запознал със същите, поради което и е постановил неправилен акт, относно който се прави искане да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на исковата молба в съответния регистър. Към жалбата е приложен препис от определение №24/2005г. от 29.10.2025г. на Съдия по вписванията към Службата по вписванията – гр.Дупница.

Жалбата е изпратена на ОС-Кюстендил за разглеждане, ведно с цялата преписка по молба с вх.№4198/29.10.2025г.

1

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С молба с вх.№4198/29.10.2025г. до Службата по вписванията – гр.Дупница Д.

Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Дупница, ***, чрез пълномощника си адв.Н. Н., е поискала да бъде разпоредено извършване на вписване на искова молба с правно основание чл.109а от Закона за собствеността (ЗС).

Към молбата до СВ са били приложени: 1 бр. искова молба в оригинал, с поставен върху нея печат за входиране в Районен съд-Дупница и такъв за номер на образуваното по същата гражданско дело; 1 бр. искова молба в препис без поставени печати за входящ номер и номер на дело; 1 бр. копие от скица №15-60666113.06.2024г.; 2 бр. идентични копия на удостоверение за данъчна оценка, издадено на 14.07.2025г.; по 1 бр. копия на две различни писма, изходящи от Община Дупница; 1 бр. копие на нотариален акт; 1 бр. копие на пълномощно/договор за правна защита и съдействие; 1 бр. копие на платежно нареждане за образуване на гражданско дело и 1 бр. платежно нареждане за платена държавна такса за вписване.

В деня на постъпване на заявлението, с определение №24/2025г. от 29.10.2025г. съдията по вписванията при СВ-Дупница е отказал, на основание чл.32а ал.1 от ПВ, извършване на вписването, като е мотивирал отказа си със следните доводи: 1/ представената за вписване искова молба няма необходимото съдържание , тъй като липсват данните на ответника, съгласно чл.6 ал.1 б.„а“ от ПВ, по чиято персонална партида следва да се извърши вписването, както и описанието на имота не е съгласно чл.6 ал.1 б.„в“ от ПВ; 2/ единият от екземплярите на исковата молба не съдържа отбелязване на номера на образуваното гражданско дело; 3/ не е представен заверен от съда препис или препис – извлечение от исковата молба, а съгласно чл.12 ал.2 изр.2 от ПВ преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото.

Препис от определението е връчен на пълномощника на Д. Бачева адв.Н.Н. на 11.11.2025г.

Частната жалба срещу отказа да се извърши поисканото вписване е подадена, чрез СВ на 12.11.2025г.

В изисканата от съда пълна преписка, образувана в СВ във връзка с твърдението на жалбоподателката, че по указание на съдията по вписванията е бил посочен ЕГН на ответницата по иска, не се съдържат документи, от които да се заключи, че подобно указание е било отправено към молителката, респ. в допълнителна молба ЕГН на ответницата по иска да е бил уточнен.

От приложените към жалбата документи се констатира, че пред Районен съд – Дупница е била подадена искова молба с вх.№8121/16.07.2025г. от Д. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница ***, срещу Копринка Райчова Величкова с адрес в гр.Дупница ***, с петитум – да бъде поставено решение, „с което на правно основание чл.109 а от ЗС да бъде определена границата между двата имота“. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на 3/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, а ответницата на съседен имот с идентификатор ***, както и, че в имота на ищцата ответницата е изградила сграда с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, относно която претендира, че се намира в собствения й имот, поради което отказва да я премахне от имота на ищцата.

В деня на подаване на исковата молба ищцата е заплатила по сметка на РС2 Дупница държавна такса за образуване на дело, както и по сметка на Агенция по вписванията – държавна такса за вписване на исковата молба.

По подадената искова молба е било образувано гр.д.№1315/2025г. по описа на РС-Дупница. Липсват данни на ищцата да са били давани указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, свързани с обосноваване на правния интерес от предявяване на иск по чл.109а от ЗС; за привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. Към същата е била приложена скица на поземлен имот с №15-606661/13.06.2024г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Дупница, видно от която по предходен план имотът е имот пл.№607, парцел VIII в кв.37, т.е. имотът е урегулиран.

С разпореждане с №2555/21.10.2025г. съдът е указал на ищеца в 1-месечен срок от съобщаването да представи доказателства за вписване на исковата молба.

Като взе предвид изложеното, съставът на съда, намери следното от правна страна:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба (поискалото извършване на вписването лице) и срещу подлежащ на атакуване акт на съдията по вписванията, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.577 ал.1 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:

На първо място, следва да се посочи, че според задължителната съдебна практика, съдържаща се в т.1 на Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.127 ал.2 от ГПК не намира приложение в производството по вписване на актове относно недвижими имоти и в конкретния случай съдията по вписванията не е имал задължение да дава на молителя указания за отстраняване на нередовности, а при констатация на такива е бил длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от ПВ.

На следващо място, потребно е да се има предвид, че според т.6 на същото ТР, съдията по вписванията може да откаже вписване на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл.12 от ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса.

В конкретния случай, пред съдията по вписванията е удостоверено обстоятелството, че по представената му за вписване искова молба е било образувано съдебно производство, както и, че дължимата държавна такса е била заплатена. По тези факти няма спор.

От съществено значение е да се прецени дали са били налице основания исковата молба да бъде вписана или постановеният отказ е правилен, като не съществува съмнение, че по въпросите за обхвата на преценката, която прави съдията по вписванията, и тези за задълженията на окръжния съд в производството по частна жалба срещу отказ за вписване, окръжният съд следва да прецени дали са били налице всички необходими предпоставки за извършване на вписването, вкл. подаване на исковата молба в съда, внасяне на дължимата по нея държавна такса, отстраняване нередовностите на исковата молба преди вписването й, прилагане на пълномощно към искането за вписване като вид охранително производство, като тази преценката на въззивния съд се извършва независимо от оплакванията в частната жалба и независимо от мотивите за отказ на съдията по вписванията. Това е така, доколкото 3 производството по вписване е регламентирано като вид нотариално удостоверяване по смисъла на чл.569 т.5 от ГПК, т.е. по същността си е охранително производство и спрямо него приложение намират съответно общите правила на ГПК, доколкото липсват особени правила, на основание чл.530 от ГПК. Следователно, съгласно чл.533 от ГПК във вр. с чл.32а ал.1 от ПВ, сезираният с частна жалба съд на основание чл.577 ал.1 от ГПК, е длъжен да провери служебно налице ли са всички необходими предпоставки за извършване на вписването. В този смисъл е задължителната съдебна практика, както и определение с №50211 от 06.10.2022г. на ВКС по ч.гр.д.

№3046/2022г., II г.о., ГК, определение № 284 от 03.05.2019г. на ВКС по ч.т.д.

№2120/2017г., II т.о., ТК и др.).

Целта на вписването на исковите молби е да се оповести по отношение на трети лица наличието на висящ правен спор относно определен недвижим имот, а в посочените в закона случаи – и да осигури противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписването. Както се посочи, съгласно разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията, сезиран с искане за вписване на искова молба, проверява дали същата е от категорията на исковите молби, подлежащи на вписване съгласно ЗС и ПВ, дали е подадена в съда и дали отговаря на изискванията на чл.6 от ПВ относно индивидуализацията на страните и имота.

При съобразяване обхвата на дължимата проверка и след като се вземе предвид, че вписването като фактическо действие се извършва чрез нанасяне на петитума на исковата молба по персоналната партида на ответника, то несъмнено потребно е последният да бъде индивидуализиран в достатъчна степен по посочените в чл.6 ал.1 б.„а“ от ПВ признаци, в това число и посредством посочване на ЕГН.

Затова, както се приема в решение №12 от 11.03.2021г. на ВКС по гр.д.№1403/2020г., II г.о., ГК, относно исковите молби, с които се търси защита на вещно право, освен общите изисквания за редовност, установени с чл.127 и чл.128 от ГПК, приложимо е и изискването за вписване с произтичащата от това необходимост исковата молба да удовлетворява изискванията и на чл.12 във вр. с чл.6 от ПВ. Следователно, с оглед предмета на спора, по делата за защита на вещни права се изисква в титулната част на исковата молба да бъдат посочени освен имената и адреса на ответника, и неговия единен граждански номер – ЕГН. Посоченото в случая не е изпълнено, както правилно е приел и съдията по вписванията, и при липсата на достатъчна индивидуализация на страната, исканото вписване следва да бъде отказано. Не се доказа тезата на жалбоподателката, че след депозиране на молбата за вписване, допълнително е посочила ЕГН на ответницата. Позоваването на Закона за защита на личните данни е неуместно, с оглед императивните изисквания относно редовността на исковите молби.

В тази връзка, в разглеждания казус е потребно да се посочи, че исковата молба, която е била представена за вписване, не отговаря на множество изисквания за редовност, при все, че е несъмнено, че, за да се изпълнят оповестителните и охранителни функции на вписването, вписаната искова молба трябва да е редовна и да представлява исковата молба, по която ще се развие спорното исково производство. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6, с оглед чл.12 ал.1 изр.2 от ПВ, като с оглед Тълкувателното решение, изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В конкретния случай обаче, трудно може да се 4 аргументира разбиране, че представената за вписване искова молба е била обект на преценка за редовността й от страна на съда, пред който е подадена. До този извод се достига, с оглед явното противоречие между обстоятелствена част, която обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.109 от ЗС, исковата молба по какъвто иск, според т.2 от Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017г. на ВКС по т.д.