Определение № 8849 от 20.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8849 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова- Хранова като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20231100503627 по описа за 2023 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на Б. Д. Д. за изменение на решение № 3176/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 3627/2023 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта за разноските.

Молителят сочи, че разноските, присъдени в негова полза, не са съобразени с уважената, съответно – отхвърлената част от исковете. Освен това, счита, че разноските на ответника по жалбата за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Ето защо, моли за присъждане на разноски в негова полза за сумата в размер на 6907,47 лв., който съответства на уважената част от въззивната жалба, както и за редуциране на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение, предвид прекомерност на същите.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Р. Д. Д., оспорва молбата, като счита, че решението в частта, касаеща разноските, е правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване на решението. Молителят е представил списък на претендираните от него разноски. Ето защо, съдът счита молбата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за 1 неоснователност са следните:

С решение № 3176/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 3627/2023 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, съдът е отменил решението по втора фаза на делбено производство, разгледано от районния съд, в частта, касаеща способа да извършване на делбата, като е потвърдил решението по исковете за сметки. С оглед посоченото, с решението са присъдени разноски в полза на въззивника в размер на 5491,29 лв. – 1500 адвокатско възнаграждение за жалбата, касаеща способа за извършване на делба, 3991,29 лв. – държавна такса за обжалване на решението в частта, касаеща способа за извършване на делба (половината от държавната такса по иска за делба, изчислена върху стойността на делбения дял). Въззивникът няма право на други разноски във въззивното производство, включително и допълнителни разноски за първата инстанция, тъй като разноските във втората фаза на делбеното производство се понасят и от двете страни, съобразно стойността на дела им, като не зависят от начина, по който е постановено извършването на делбата. В случай че съделителят Б. Д. е имал възражения по присъдените от СРС разноски, същият е следвало да инициира производство по чл. 248 ГПК пред СРС.

На следващо място, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата е присъдена сумата в размер на 1700 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от оспорването. Посочената сума касае разноски за адвокатско възнаграждение по исковете за сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС (с цена на претенцията в размер на 1970 лв.) и с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН (с цена на претенцията в размер на 11886,25 лв.). Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, съпоставена с минималното адвокатско възнаграждение, съгласно НМРАВ, което е в общ размер на 1966,76 лв. (497 лв. по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, 1469,76 лв. по претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН).

Следователно, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 58205/19.06.2023 г., подадена от Б. Д. Д., за изменение на решение № 3176/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 3627/2023 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3