Разпореждане № 109188 от 01.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 109188 гр. София, 01.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110141345 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 43015/19.04.2024 г., по описа на РС – Пловдив, подадена по пощата, от В. С. С. с ЕГН:

********** с постоянен адрес ж.к. "С--, л.к. № -, валидна до 17.09.2031 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № -, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.

Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С---, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „-“ ООД, EИК: ----, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н ---, -, като представляващ, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл. 19, ал.5 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр., с който да се провъзгласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между В. С. С. с ЕГН: ********** и „-" ЕООД, с ЕИК: ----, със седалище и адрес на управление: гр. С---, представлявано от -, като нищожна, поради противоречие със закона, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

2. осъдителен иск с по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „-" ЕООД, с ЕИК:

----, със седалище и адрес на управление: гр. С---, представлявано от -, да бъде осъден да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер па 5 лв. /частична претенция от общо 65,65 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (16.04.2024 г.) до 1 окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.11.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № -.

Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 350 лева, срокът за погасяване е 15 дни. В посочения договор -рът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,05%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 5,69 лв.). В договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 65,65 лв. Твърди се, че на ищеца е предоставен погасителен план, съгласно който дължи сумата в размер на 350 лв. главница, като е начислена сумата в размер на 65,65 лева такса експресно разглеждане, като по този начин общото задължение е в размер на 421,34 лв. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло процесната сума.

Излага правни твърдения, че клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна, на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за потребителски кредит ведно с погасителен план; 2. Платежни нареждания.

Моли бъде допуснато изслушването на Съдебно - икономическа експертиза, по която вещото лице — икономист, след като се запознае с материалите по делото, както и допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на ответника, да отговори на следния въпрос: a. Какъв е действителния размер на годишния лихвен процент по Договор за потребителски кредит № OL00Q86871, като се включи в пето и предвидената такси за експресно разглеждане. b. Каква е цялостната сума, изплатена от потребителя по процесния договор, както и как е осчетоводена сумата.

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ с адрес: гр. С-, на база па което да му бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредити между В. С. С. с ЕГН: ********** и „-" ЕООД, с ЕИК: ----, със седалище и адрес па управление: гр. С---, представлявано от -, както и движението но тях.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат Д. М. М. със съдебен адрес: гр. С---, с представителна власт, която важи за всички инстанции (л.4 от делото по описа на РС - Плевен)

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.

2 чл.32, т.3 ГПК., на този етап.

По държавната такса

Цената на исковете е под 1250 лева и същите защитават различен материален интерес. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима, т.е. събира се една минимална такса върху всички интереси. Общият размер такса е 50.00 лева. С молба с вх. № 267645/30.07.2024 г. ищецът представя доказателства за документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

3

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги 4 направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М- на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.