Определение № 2365 от 13.10.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2524/2022
- Вид
- Определение № 2365
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Величка Запрянова Запрянова, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2365 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502524 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба вх.№ 74818/23.09.2022 г. от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“№ 37, чрез юрисконсулт С. П., против разпореждане № 21353/16.09.2022 г., постановено по ч.г.д.№ 8065/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е обезсилена заповед № 4006/02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на атакувания акт, доколкото в случая не са налице предпоставките по чл. 415, ал. 5 от ГПК. Сочи се, че в действителност жалбоподателят е депозирал на 17.08.2022 г. в служба „Регистратура“ на ПРС искова молба, с която е предявен иск за установяване на вземането по издадена в настоящото производство заповед, като на същата дата – 17.08.2022 г. е депозирал и молба по ч.г.д.№ 8065/2022 г., 13-ти гр. с-в, с която уведомява заповедния съд, че е предявен в срок иск за вземането, като е представено доказателство за това – екземпляр от исковата молба, по която е образувано г.д.№ 11876/2022 г., 20-ти гр. с-в по описа на РС Пловдив. Изложени са обстоятелства, че жалбоподателят се е снабдил с екземпляри от посочените молба и екземпляр 1 от искова молба, върху които е удостоверено от служител в служба „Регистратура“ при РС Пловдив, депозирането на уведомителната молба по ч.г.д.№ 8065/2022 г., както и на приложения към нея екземпляр от искова молба, като върху всеки от документите е поставена датата на тяхното входиране – 17.08.2022 г. и е положен подписа на служителя. Сочи се, че на 20.09.2022 г. при справка по г.д.№ 11876/2022 г., 20-ти гр. с-в на РС Пловдив, представител на жалбоподателя установил, че посочените молба и искова молба, адресирани до заповедния съд, не са приложени по ч.г.д.№ 8065/2022 г., а се намират в кориците на г.д.№ 11876/2022 г., 20-ти гр. с-в – образувано по предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Към жалбата са представени заверени копия на посочените два документа. Направено е искане да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Производството по ч.г.д. № 2524/2022 г. по описа на РС Пловдив е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД против Т. А. Г., ЕГН ********** за вземания, както следва: 394,94 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г., по партида на длъжника, с клиентски номер № 1010199800, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „З.
П.“№ .., вх. .., ап. .., ведно със законната лихва за периода от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането; 38,37 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 01.06.2022 г., както и държавна такса от 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.
Искането е уважено и за посочените вземания е издадена заповед № 4006/02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С оглед връчване на заповедта до длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, до заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че може да 2 предяви установителен иск за вземането си и да представи доказателства за това в едномесечен срок от съобщението, като в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. Това е сторено с разпореждане №18394/05.08.2022 г., връчено на 11.08.2022 г.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което издадената заповед № 4006/02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 е обезсилена, а производството по делото прекратено, заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 от ГПК, доколкото в дадения срок, изтекъл на 12.09.2022 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл. 415, ал. 5 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
Действително в кориците на ч.г.д.№ 8065/2022 г. на РС Пловдив, не се съдържат доказателства, че заявителят е изпълнил указанията, дадени му с разпореждане № 18394/05.08.2022 г.
Към частната жалба обаче са представени във вид на заверени копия, адресирани до РС Пловдив, молба по ч.г.д.№ 8065/2022 г., 13-ти гр. с-в, съдържаща изявление, че е предявен в срок иск за вземането по издадената заповед по чл. 410 от ГПК и като приложение към нея препис от искова молба срещу Т. А. Г., с петитум да се признае за установено по отношение на ответника дължимостта на сумите, предмет на заповедта, издадена по ч.г.д.№ 8065/2022 г., 13-ти гр. с-в. И двата документа съдържат отбелязване на дата – 17.08.2022 г. и саморъчен подпис в горния им десен ъгъл, над посочения за адресат „Районен съд Пловдив“. Поради това следва да се приеме, че на датата 17.08.2022 г. тези два документа са постъпили в Районен съд Пловдив.
Каквато и да е причината, по която молбата, ведно с приложения към нея екземпляр от исковата молба, не са постъпили по ч.г.д.№ 8065/2022 г. и не се намират в кориците на заповедното дело, тя не може да бъде възложена в тежест на жалбоподателя и да доведе до неговото санкциониране. Като е депозирала на 17.08.2022 г. в РС Пловдив посочената молба, с отбелязване, че се подава по ч.г.д.№ 8065/2022 г., 13-ти гр. с-в, ведно с приложение исковата 3 молба от същата дата, с която са предявени установителните искове за вземанията по издадената заповед, страната заявител е изпълнила в срок задължението за представяне на доказателства пред заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. С това жалбоподателят е изпълнил и дадените му указания и законовите си задължения. Поради посоченото частната жалба се явява основателна и предпоставките по чл. 415, ал. 5 от ГПК не са налице.
Не до този правен извод е достигнал решаващият състав на РС Пловдив, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 21353/16.09.2022 г., постановено по ч.г.д.№ 8065/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4