Решение № 51 от 19.02.2015, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 51 / 19.02.2015год. град Перник

В И М Е

Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска колегия, в публично заседание на 19.11 .2014 год / деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година /в следния състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Красимир Маринов

Рени Ковачка

Секретар: Емилия Иванова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно гр.дело № 903 по описа за 2012год. , за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 114/17.05.2012год., постановено по гр.дело № 23/1995год.., Р. районен съд е признал за установено по отношение на Б.С.Т. ***, А.Т. *** и И.Т. ***, че ищците- Н.С. Р. ***, И.Т.С. ***, В.Н.Й. ***, Н.Б. ***, Е.Д.

***, Д. ***, Б.Н.Т. ***, С.И.А. и А.И.Н. , и двете със съдебен адрес *** са собственици на следните недвижими имоти, а именно: НИВА с площ от 0.533дка , седма категория, находяща се в м. ***, представляваща имот *** по картата на землището на с.Е., общ.Р. при граници: имоти ***, както и ЧАСТ ОТ НИВА, съставляваща имот *** по картата на землището, седма категория, в м.***, която част е с площ от 77 кв.м. и е с граници: имот *** и от три страни имот *** като съдът е осъдил ответниците да предадат владението върху имотите на ищците.

Със същото решение съдът е осъдил Б.С.Т. ***, А.Т. *** и И.Т. *** да заплатят на Н.С.Р. ***, И.Т.С. ***, В.Н.Й. ***, Н.Б. ***, Е.Д. ***, Д. ***, Б.Н.Т.

***, С.И.А. и А.И.Н. сумата от 100.60лева разноски по делото, както и да заплатат на А.И.Н. сумата от 600 лева разноски за адвокатски хонорар и на Д.Н.И.

–сумата от 10 лева разноски за адвокатски хонорар.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците- Б.Т., А.Ч. и И.Т., който го обжалват изцяло. По изложените в жалбата оплаквания, жалбоподателите молят първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения иск, ведно с произтичащите от това последици.

Ответниците по жалбата, оспорват същата, считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди като такова, с присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и оплакванията на страните намира за установено следното:

През 1995год., ищците В. Т. / починала в хода на производството по делото/ , Н.Р., В.Й., И. С. / починал в хода на производството по делото /, Е.М., Н.Н., Д.Д., Б.Д. и Б. С.- починал в хода на производството по делото и заменен от наследниците си- С.А. и А.Н. са предявили иск по чл.108 от ЗС пред Р. районен съд, с който са поискали да бъде признато за установено по отношение на Б.Т. и Т. Т./ починал в хода на производството по делото и заменен от наследниците А.Ч. и И.Т.

/, че са собственици на нива с площ от 0.500дка, седма категория, находяща се в м.*** в землището на с.Е. при граници: от изток-собствен имот, запад- н-ци на Н.

С. Я., север- О. и Д. Б., юг-С.И.А. и парцел XIV по плана на селото, н-ци на Д. В. К. и 0.100 дка, представляващи част от ливада, цялата с площ от 0.400 дка, в м.***в землището на с.Е. при граници: от изток-собствен имот, от запад-собствен имот, север-О. и Д. Б., юг-н-ци на Д.К. и н-ци на Б. С. и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху процесите имоти. В с.з. на 30.11.1999год., ищците са конкретизирали , че процесните 100 кв.м. от ливадата в м. *** , са при следните граници: от изток-наследници на Н. С. , от север-Д. и О. Б. и от юг- Д. В..

Ищците претендират да са собственици на процесния имот на основание земеделска реституция, позовавайки се на Решение ***год. на П. к.–гр.З. , с което на същите , като наследници на починалия собственик- Н. С. С. е възстановено правото на собственост върху двата земеделски имота в съществуващи стари реални граници.

В хода на производството по делото и в изпълнение указанията на първостепенния съд, ищците са направили допълнителна индивидуализация на процесните имоти и това е станало с молба вх. ***год. и молба вх. ***год.

С последната, ищците са уточнили , че процесните имоти са : НИВА с площ от 0.533 дка , седма категория , в м. ***, имот *** по картата на землището имоти ***, както и ЧАСТ от НИВА, съставляваща имот *** по картата на землището, седма категория, в местност *** , която част е от 77 кв.м. и е с граници: имот *** и от три страни: имот ***. При тази последна индивидуализация на процесните имоти, ищците са се позовали на Решение ***год. на О. с. п. з. –гр.З. , с което, като наследници на Н. С. С., им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 0.533 дка в м.***, представляваща имот *** по картата на землището и върху нива с площ от 0.747дка в м. *** , представляваща имот *** по картата на землището.

Именно относно индивидуализираните с молба вх.***год. районният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, като е приел че те са собственост на ищците и че ответниците ги владеят без правно основание .

Според жалбоподателите обжалваното решение е недопустимо и молят съда да го обезсили като такова. Настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд не се е произнесъл по преждевременно предявен иск, поради неприключила процедура по възстановяване на процесните земеделски земи към момента на предявяване на иска по чл.108 от ЗС – ***год, каквато е позицията на жалбоподателите .

Няма спор че съдебната практика е наложила виждането, че за да е допустим иск по чл.108 от ЗС, с предмет земеделски имоти, следва да е налице приключила процедура по възстановяване на собствеността.

Последното предпоставя наличието на решение на компетентния административен орган – ОС „ ЗГ” за възстановяване на собствеността върху земеделския имот и скица към него, за да е налице годен обект на собственост , респ. на правна защита .Процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.108 от ЗС не е влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за същите имоти.

Действително, в конкретния случай, не е била приключила административната процедурата по възстановяване на собствеността върху двата процесни имота към момента на предявяване на иска по чл.108 от ЗС. Към момента на постановяваване на административният акт , на който се позовават ищците- Решение ***год. на ПК- гр.З., няма законово изискване за издаване на скица на възстановения имот, поради което липсата й не го прави невалидно. Има обаче изискване за индивудуализация на имота с граници, каквито липсват в решението. В този смисъл, при липса на решение на компетентния административен орган по ЗСПЗЗ, което да съотвествува на закона, то не е налице и приключила по възстановяване на собствеността върху процесните земеделски имоти. Това прави предявеният иск по чл.108 от ЗС недопустим към момента на предявяването му , но не и към настоящия момент. Това е така ,тъй като в хода на производството по делото, административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесните имоти е преключила с влязло в сила Решение ***год. на О. сл. п. з. –гр.З., към което са издадени скица ***год. и ***год. Доколкото, недопустимият към предявяването му иск по чл.108 от ЗС не е бил своевременно прекратен, то към настоящия момент са налице новонастъпили факти и обстоятелства в процеса, които съдът е длъжен да съобрази.

Ищците са направили последната индивидуализация на процесните имоти по Решение ***год. на О. с. п. з. –гр.З. и по отношение на така индивидуализирани имоти районният съд се е произнесъл с обжалваното решение. Въпреки доводите на ответниците-жалбоподатели в настоящото производство за противното, настоящият състав, счита че в случая е налице процесуално допустимо уточнение на исковата претенция, а не предявяване на нов иск- за нови имоти. Ищците са уточнили / индивидуализирали/ процесните имоти към настоящия момент, като независимо от обстоятелството, че се позовават вече на ново решение на ОС „ ЗГ” гр.З. / ***год./, те не са променили основанието на което претендират собственост върху тях. Както от изложеното в исковата молба, така и в уточняващата молба , чрез представяне на решение ***год., е видно, че ищците основават правата си на собственост на земеделска реституция.

Предвид на горното, съдът намира, че районният съд е разгледал допустим иск по чл.108 от ЗС и постановеното по него решение не подлежи на обезсилване.

От приложеното по делото Удостоверение ***год. се установява, че ищците в първоинстанционното производство са наследници на Н. С. С.-б .ж. на с.Е., починал през 1977год. Със заявление ***год., Б. С. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на земеделски имоти в землището на с.Е., общ. З., а именно:

Нива с площ от 0.500 дка в м. *** и ливада с площ от 0.400дка в м. ***. Към заявлението е представено Удостоверение ***год. , с което се удостоверява, че горепосочените два земеделски имота са били вписани в емлячния регистър на името на общия наследодател на ищците /партида ***/. По така постъпилото заявление е постановено Решение ***год., с което е възстановено правото на собственост на наследници на Н. С. върху горепосочените земеделски имоти в стари реални граници.

От приложените по делото Удостоверения за наследници ***год. и ***год. се установява , че ответницата Б.Т. е наследник на Н. С.Т.-*** , починала през 1973год, както и на С. Я. П. – бивш жител ***, починал през 1952год. Със заявление ***год. ответницата Т., като наследник на Н. Я. и С.П. е заявила за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху ливада от 0.500дка в м. *** и ливада от 0.500дка в м. *** . По така подаденото заявление, П. к.-гр.З. е постановила Решение ***год., с което е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху заявените имоти в м. ***. В производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ /приложеното гр.дело № 78/1994год. на РРС /е постановено решение от 10.02.2000год., с което отказът е потвърден.

Видно от приложеното гр.дело № 428/99год. на РРС , ответницата Б.Т. е предявила иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение ливада с площ от 1.200 дка в м. *** в землището на с.Е., като с влязло в сила Решение ***год., РРС искът е уважен. Признато е за установено по отношение на ПК-гр. З., че Б.Т. има право да възстанови земеделска земя, останала й в наследство от Н.Я. , а именно ливада от 1 .200дка в м. *** в землището на с.Е.. С Решение ***год., ОС „ ЗГ” гр.З. е възстановила правото на собственост на наследници на Н. Я. върху пасище-мера от 0.715 дка в м. *** , съставляващ имот *** по картата на землището, за който имот е издадена и скица ***год. С друго Решение , а именно ***год., на същите наследници ПК- З. е възстановила правото на собственост и върху ливада от

1.200 дка в м. *** в землището на с.Е., както и върху ливада от 0.500дка в м. *** и такава от 0.500дка в м. ***.

Предвид така постановените решения за възстановяване собствеността върху имоти в м. *** , в землището на с. Е. на наследници на Н. С., както и на наследници на Н. Я., наследниците на Н. С. са предявили против наследниците на Н. Я. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на два имота, а именно: нива с площ от 0.500дка в м. *** и ливада с площ от 0.400дка в същата местност. С решение ***год., постановено по гр.дело № 179/2000год., РРС е признал за установено, че процесните два имота, посочени по-горе са били собственост на Н.

С. към момента на внасянето им в ТКЗС. Така постановеното решение е потвърдено от ПОС с Решение № 113/31.05.2005год., постановено по възз. гр.дело № 1239/2004год. Постановеното въззивно решение е отменено от ВКС с Решение № 300/18.05.2007год., постановено по гр.дело № 2212/2005год. като делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, окръжният съд е постановил решение №

181/16.07.2008год. , по възз. гр.дело № 506/2007год. , с което е обезсилил Решение № 81/25.06.2004год. в частта му относно имот от 0.400дка в м. *** и е потвърдил решението по отношение имот от 0.500 дка в същата местност. Така постановеното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, тоест към ***год. е налице е влязло в сила съдебно решение- Решение № 81/ 25.06.2004год., постановено по гр.дело № 179/2000год. на РРС, с което е признато за установено, че наследодателят на ищците в настоящото производство, а именно Н. С. е бил собственик на нива от 0.500дка в м. *** в землището на с.Е. към момента на внасянето й в ТКЗС.