Решение № 3241 от 21.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София 21.05.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен

Димитров при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 14351 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството по делото е образувано по предявени отА.А.М., ЕГН ********** и Т.Т.М., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.Р.И.против „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София искове с правно основание чл. **, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 600 евро, представляваща получена от Банката без основание възнаградителна лихва по Договор за банков кредит от 19.08.2008 г., за периода от 25.11.2011 г. до 25.10.2016 г. ведно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба - 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

В исковата молба ищците твърдят, че на 19.08.2008 г. са сключили с ответника Договор за банков кредит, по силата на който „Р. (Б.) ” ЕАД им е предоставила кредит в размер на 63 973,24 евро за срок от 22 години. В чл. 3.1 от договора било уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят ще заплаща на Баката лихва в размер на 6.** % за целия срок на кредита, както и че лихвата представлява СБР за евро (Стойността на банковия ресурс, определен от банката), който към датата на сключването на договора е бил 5,40 % и надбавка 1,25 %. Съгласно чл. 3.1 „Стойността на банковия ресурс е определена като „Лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и Инвестиции “ при Банката. В чл. 3.3 било предвидено, че „При промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до Кредитополучателя “.

Излагат, че клаузите на чл. 3.1 и чл. 3.3 от договора са нищожни на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 147 ал. 1 ЗЗП, чл. 143 т. 3, т. 10, т. 12 от ЗЗП и чл.58 ал.1 т.2 ЗКИ, а също така и поради противоречие с морала и добрите нрави и поради липса на предмет и липса на съгласие. В тази връзка се сочи, че посочените разпоредби от Договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП, т.к същите са изготвени предварително от банката и те не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Наред с това не е посочен прозрачен механизъм за формиране на СБР, а при формулирането на чл. 3.3 е използван неопределеният термин „пазарни условия“. С оглед на изложеното считат, че липсата на определяемост на двата компонента на СБР и на конкретна формула, по която се изчислява, каква е тежестта на всеки компонент и съответно методологията за изчисляване доказват по несъмнен начин, че клаузата на чл. 3.1 е в противоречие с чл. 147 ал. 1 ЗЗП и на това основание е нищожна, а липсата на дефиниция и яснота на понятието „пазарни условия“ показва, че клаузата на чл. 3.3 също е в противоречие с чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и на това основание е нищожна.

На следващо място сочат, че посочените разпоредби се отнасят до формирането на ГЛП и предвид факта, че същите са нищожни е невъзможно да се определи колко е ГЛП, поради което договорът не би могъл да се приложи без тях и следователно е нищожен, а в случай, че съдът приеме, че не е считат, че определеният от банката СБР, не обосновава ГЛП, който е заплащан от тях и на това основание заплатените суми също са недължими.

В тази връзка твърдят, че през периода от 25.11.2011г. до 25.10.2016 г. са заплатили възнаградителна лихва в размер на 15 600 евро, която е изчислена на базата на нищожни клаузи и следователно е получена без основание и следва да им бъде възстановена. В тази връзка молят съда да уважи предявения иск и претендира разноски по делото.

Ответникът „Р. (Б.)“ ЕАД оспорва предявените искове. На първо място се излага, че е неоснователно твърдението на ищците, че посочените разпоредби от договора не са индивидуално уговорени по см. на чл. 146 ЗЗП. В тази връзка излага, че уговореният лихвен процент и конкретно непроменяемата в него част - надбавката са индивидуално договорени между двете страни, а с така уговорената лихва е пряко обвързана и уговорката за правото на банката да променя лихвата при промяна на пазарните условия на компонента СБР.

На следващо място се сочи, че посочените разпоредби от договора не са неравноправни клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП поради липса на предпоставките за това като се излагат подробни съображения в тази насока. Ответникът излага, че дори и да се приеме от съда, че клаузите на чл.

3.1. и чл. 3.2. от договора са неравноправни и следователно нищожни, няма основание да се приеме, че целият договор е нищожен, тъй като в този случай в отношенията между страните ще следва да се прилага договореният процент в чл. 3.1., изр. 1 от Договора за кредит. В тази връзка може да се приеме, че няма никаква пречка да се приложи чл. 26, ал. 4, пр. 2 ЗЗД, тъй като сделката би била сключена и без недействителните й части. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че на 19.08.2008 г. между ищцитеА.А.М. и Т.Т.М. – като кредитополучател и съдлъжник и ответникът „Р. (Б.)“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит, по силата на който Банката им е предоставила кредит в размер на 63 973,24 000 евро за финансиране покупката на недвижим имот, с краен срок на погасяване до 25.08.2030 г.

В чл. 3.1. от договора било предвидено, че „За ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годищна лихва в размер на 6.65 % за целия срок на кредита. Лихвата представлява СБР за евро (Стойността на банковия ресурс, определен от Банката*) + 1.25 % пункта надбавка годишно. Стойност на банковия ресурс - „Лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и Инвестиции“ при Банката“.

Съгласно чл. 3.3. от договора при промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР. Новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до Кредитополучателя.

Представени са погасителен план към договора за кредит от 19.08.2008 г. за сумата от 63 973,24 евро при годишен лихвен процент 6.65 %, Справка № 1 за движението по договора за банков кредит /л. 35-36/, както и извлечение от сметката на ищцата Т.Т.М..

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че кредитът е следвало да се погасява първоначално с една първа изравнителна вноска в размер на 438,26 евро, дължима на 25.09.2008г. и 263 равни вноски в размер на 461,90 евро, дължими на всяко 25-то число.

От експертизата се установява, че съгласно предоставената от „Р. (Б.)“ ЕАД информация през периода 15.11.2011г. до 25.10.2016 г. ищците са заплатили възнаградителни и просрочени лихви по процесния договор в размер на 14 856,47 евро.

В заключението е посочено, че съгласно чл. 3.2 от Договора - „лихвата се изчислява на база 360 дни, за реалния брой дни на използване на всяка сума по Кредита, вкл. първия и без последния ден от този период, а съгласно чл. 3.3 „при промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до Кредигополучателя. Експертът е уточнил, че при направената справка в сайта на Банката е установил следните пояснения:

По отношение на Лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“:

Междубанковите депозити са израз на междубанковото финансиране. При изчисление на разходите за междубанкови депозити, основен референтен индекс е най-широко използваният пазарен индекс за съответната валута - за евро. Това е 12-м. Euribor.

EURIBOR е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро.

Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия и се обявява ежедневно в 11.00 ч. централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца.

EURIBOR се използва като референтен процент за високоликвидни банки, базирани в страни с малък риск от неизпълнение, поради което банките в Б. при заемане на парични средства в евро заплащат застраховка за кредитен риск (CDS) на Б.. Този показател се налага като надбавка над Euribor, когато паричните средства се отпускат на банка, базирана в Б., за да отрази повишения кредитен риск от оперирането на институцията, породен от нейното местоположение.

Съгласно експертното заключение това са основните елементи при формиране на стойността на банковия ресурс и основни референти при изчисляването на разходите за междубанковите депозити в евро.

Видно е от експертизата, че Относно

“съответния период”, указан в дефиницията на СБР - „Р. Б.“ ЕАД следва политика на съотнасяне на срочността по активите и пасивите, като елемент от управлението на ликвидния риск за Банката. Експертът е уточнил, че това е указано и в договора на ищците, където се коментира съответствие между използвания пазарен индекс и срочността на кредита.

Максималната срочност на междубанковото финансиране, като част от пасива е 1 г., докато кредитният портфейл на Банката, както и кредитът на ищците (със срок от 22 г.) е със значително по-голяма срочност. Така, срочността на 12-м. Euribor в изчислението на СБР е значително по-ниска от срочността на кредитите в РББГ. Хипотетично, стойността на Euribor при срочност над 12 м. би била по-висока и би довела до по-висок СБР, в случай че такава стойност на Euribor съществува. Това се дължи на т.нар. премия за ликвиден и лихвен риск, която отразява по-големия риск, който кредиторът носи с оглед разсрочването на вземането му в по-дългосрочен план. Но тъй като срочност на Euribor за повече от 12-м. не съществува, Р. използва максималната достьпна срочност на междубанковия пазар, а тя е 12 месеца. Така на практика може да се каже, че Банката се отказва от полагаемата се ликвидна премия за риска, който поема при отпускането на дългосрочни кредити, финансирани от краткосрочни задължения.

По отношение на Разходи за

Фонд за Гарантиране на Влоговете в Банките и Минимални Задължителни Резерви:

“Р. Б.” ЕАД заплаща разходи за гарантиране на влоговете, а също държи на сметка в БНБ фиксиран процент от привлечените средства, според изискванията на Наредба 21 на БНБ. Вноската за Фонда за Гарантиране на Влоговете (ФГВ) се изчислява като 0.5% от привлечените средства. Държаните в БНБ средства не се олихвяват и ефективно намаляват разполагаемия ресурс и повишават разхода на Банката за лихва по разполагаемия ресурс. Така изчисленият от Банката допълнителен разход за лихва, заради МЗР и ФГВ, се прилага само към срочните депозити, поради което е претеглен с отношението на депозитите в ресурсната база за евро на „Р. (Б.)“ ЕАД.

При изчисление на СБР за евро „Р.

(Б.)“ ЕАД използва средните месечни стойности на Euribor и CDS, извлечени съответно от официалния сайт на Euribor (http://www.euribor-ebf.eu/) и от платформата за инвестиционна и парична търговия Bloomberg.

Експертът сочи, че от това следва, че СБР за евро е изчисляван като сбор от компонентите: Лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ (12-м. Софибор + CDS 2Y) + разходи за МЗР + разходи за Фонда за гарантиране на влоговете, който сбор представлява формулата, по която се изчислява СБР.

Съгласно експертното заключение посочената в договора дефиниция на СБР описва формулата за изчисление на СБР като законоустановените разходи са изброени изрично в дефиницията на СБР в договора за кредит и това са разходите за МЗР и ФГВ, като експертът посочва, че други разходи не са включвани при определяне на СБР.

Разпечатката съдържа 40 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41d0a6d9-a3e3-4d3a-9d42-bf2754a294e9