Решение № 2057 от 02.07.2024, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 99/2023
- Вид
- Решение № 2057
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Галена Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 1б · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 137, ал. 1, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 147, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 147, ал. 1, т. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 1, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.151, ал. 1, т. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 161 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 46, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 49 · Закон за устройство на територията
- чл. 50 · Закон за устройство на територията
- § 16 · Закон за устройство на територията
- § 1, ал. 3, предложение първо · Закон за устройство на територията
- § 4 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 43 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 42 · Закон за устройство на територията
- чл. 12 · Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи
- чл. 70 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
РЕШЕНИЕ
№ 2057
Русе, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 99 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопро- цесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила е жалба от М. Д. Р. от гр. Русе, подадена чрез процесуален представител адв. О. Б., против Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе, с която е наредено на М. Д. Р., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ /шеста/: „Сграда на допълващото застрояване с тоалетна“, намираща се в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ-1525, кв.85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с адм. адрес: [улица], с. Червена вода, общ. Русе.
Излагат се твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски.
Ответникът в производството - Заместник-кмет по УТ на Община Русе оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:
По фактите
Заместник-кметът по УТ на Община Русе, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г., като видно от представената по делото Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г. на Кмета на Община Русе, на инж. М. И., на длъжност Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория /л. 3 д./.
С процесната заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на М. Д. Р., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ (шеста): „Сграда на допълващото застрояване с тоалетна“, намираща се в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица], с. Червена вода, общ. Русе / л. 7 - 9 от пр./.
Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.
Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа – разрешение за строеж, което определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да постанови оспорената пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от Община Русе Констативен акт № НС-16 от 21.10.2022 г. /л. л. 19 - 22 от преписката/, е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:
[УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица], с.Червена вода, общ. Русе, е собственост на П. М. Ц., Р. Д. Р. и М. Д. Р., съгласно Удостоверение за наследници № 199 от 08.12.2015 г. на Д. Р. Ц. /починал/ – л.40 от преписката и Договор за доброволна делба на недвижим имот Акт № 193, том I от 07.06.2012 г., вписан в Службата по вписвания вх. № 6806 от 07.06.2012 г., № 162, том 5, дв. входящ регистър: 6621 /л. 39 от преписката/.
Възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ са П. М. Ц., Р. Д. Р. и М. Д. Р..
Строител/Извършител е М. Д. Р..
Строежът е изпълнен през пролетта на 2021 г., съгласно декларация, представена с Писмо вх. № 94И-8942-1#9 от 17.10.2022 г., с която Р. декларира, че през пролетта на 2021 г. по стопански начин в имот [УПИ], намиращ се в с. Червена вода, обл. Русе, ремонтирал намиращата се в имота му тоалетна, тъй като я заварил там във влошено състояние, като извършил това с цел безопасното й използване по предназначение, като никой от останалите съсобственици не е участвал в ремонта на тоалетната /л.23-24 от пр./.
В приобщената към делото административна преписка се съдържа и друга, предходна декларация, представена с Писмо вх. № 94И-8942-1#3 от 01.09.2022г., с която Р. също е декларирал, че през пролетта на 2021 г. по стопански начин извършил ремонт на дворната тоалетна, която заварил в имота, това се наложило поради влошеното й състояние, като извършил ремонт на стените и покрива с цел безопасното й ползване /л.35 и 36 от пр./.
Строителен надзор: не се изисква.
Строежът е описан по следния начин:
Едноетажна сграда на допълващото застрояване с тоалетна с размери в план 3,75/1,80 м. Изпълнени са нови стени със зидарски блокчета, върху които е изпълнена нова стоманобетонова плоча на височина 2,40 м. от прилежащия терен. Върху плочата е изпълнена нова дървена конструкция на покрива.
Същият е ситуиран в югоизточната част на [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, съгласно приложената в т.III в КА схема за разположение. Незаконната постройка е разположена на около 5,1 метра от североизточната реализирана ограда на [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, и на около 7,55 метра от югоизточната реализирана ограда на същия имот.
При направения оглед е установено, че строежът не е захранен с електрическа енергия и вода.
Длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Приели са, че строежът е VI /шеста/ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Направили са извод, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо издаването на разрешение за строеж.
Установено е, че строежът е изпълнен без да е издадено изискващото се разрешение за строеж по предвидения от закона ред, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по действащите правила и нормативи.
Направен е извод и за това, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че е изграден през 2021 г., съгласно декларация, представена с Писмо вх. № 94И-8942-1#9 от 17.10.2022 г.
Въз основа на така констатираното длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и подлежи на премахване, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
С. К. акт № НС-16 от 21.10.2022 г. е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ (л. л. 10 – 15 от преписката).
По същия в законоустановения срок е постъпило Възражение вх. № 94М-10274-1 от 18.11.2022 г. от жалбоподателя / л. 16 и 17 от пр./.
Във възражението се излагат твърдения, че през 2021 г. Р. решил да направи ремонт на покрива на съществуваща в дворното му място външна тоалетна, както и текущ ремонт на части от помещението. Оспорва да е извършил вменените му нарушения по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като счита, че извършеният ремонт на тоалетната неправилно е категоризиран като нов строеж на „сграда на допълващото застрояване с тоалетна“ – категория шеста, а попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 1, т.1 от ЗУТ, в който случай не се изискват строителни книжа – инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
На 12.01.2023 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-125 на Заместник-кмет по УТ на Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Конст. акт № НС-16 от 21.10.2022 г./л.7-9 пр./.
В заповедта се съдържат мотиви по направеното от жалбоподателя възражение, като административният орган посочва, че потвърждава даденото с констативния акт становище, че извършеното строителство в имота не попада в определението за „текущ ремонт“ и не попада в хипотезата на чл.151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, с оглед същността на извършените дейности, следователно за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж. Сочи още, че доводите във възражението, че извършените дейности по тоалетната са съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, не са релевантни, тъй като съгласно посочения член е необходимо издаване на разрешение за строеж за същото. Предвид изложените съображения АО приема възражението за неоснователно и като такова не го е уважил.
С Писмо изх. № 94И-8942-1#12 от 23.01.2023 г. Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе е изпратена на жалбоподателя, на П. М. Ц. и на Р. Д. Р. /л.2 - 6 от пр./.
Заповедта е получена от жалбоподателя на 24.01.2023 г., от Р. Р. – на 30.01.2023 г. и от П. Ц. – на 24.01.2023 г.
В приобщената към делото административна преписка се съдържат още и документи касателно изградения в същия имот – в югозападната му част „Навес за селскостопански инвентар и външни ВиК връзки“ /л.37 и сл. от пр./.
Жалба до АС – Русе срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 06.02.2023 г. от М. Д. Р., като основното възражение на жалбоподателя се изразява в това, че отразената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, с оглед на което и органът е извел неправилни и необосновани правни изводи относно наличието на незаконен строеж. Твърди се, че не се касае за незаконен строеж, а за постройка – временна тоалетна с водоплътна изгребна яма, направени през пролетта на 2021 г., за които съгласно разпоредбата на чл.151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, с оглед на което и разпореденото премахване се явява незаконосъобразно /л. 4 от делото/.
По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора е назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението й /л. 22 – 33 от д./, както и от допълнително направените уточнения от в.л. в съдебно заседание /л.42–44 от д./ се установява следното:
В изпълнение на поставената задача, експертът е посетил отдел УТ на Община Русе, където извършил справка за издадени разрешения за строеж, одобрени проекти и др. строителни книжа за строежите в [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица], с. Червена вода, общ. Русе.
По време на посещението установил, че за строеж „Навес за лек селскостопански инвентар“, находящ се в югозападната част на [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица]са налични строителни книжа, в т.ч. одобрен проект, издадено разрешение за строеж, екзекутиви и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
За строежа, предмет на процесната заповед, не е установено наличието на каквато и да било строителна документация.
На 19.05.2023 г. в.л. е извършило оглед в присъствието на страните на място в [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, с административен адрес: [улица], с. Червена вода, като е направило измервания на размерите на строежа и отстоянията от регулационни линии. Измерванията извършил с 10 метрова рулетка.
На място установил строеж с правоъгълна форма в план и размери 1,75/3,78 м, както и височина Нбило=3,00 м.
Разстоянието на строежа до плътната част на съществуващата ограда по североизточната странична регулационна линия е измерено 5,00 м и 7,25 м до плътната част на съществуващата ограда по уличната регулационна линия.