Решение № 2 от 05.01.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Димитровград, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100776 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

Ищецът ЗК“Л.“АД поддържа в искова молба, че на 03.10.2017г., около 11.45 часа, в гр.С., на бул.“***, ответникът Е. В. И. при управление на влекач марка „**“,модел „**“, с рег.***, собственост на ЕТ“***“ с прикачено ремарке с рег.№*** поради неспазване на достатъчно странично разстояние реализирал ПТП, като ударил и съборил носеща бетонна колона. При инцидента били причинени щети на носещата бетонна колона, метална порта и част от оградата на склад, собственост на „Електроразпределение Юг“ЕАД. За настъпилото произшествие бил изготвен Протокол за ПТП №1641671/08.01.2018г., в който било посочено, че виновния водач Е. И. е напуснал местопроизшествието. Посочва, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на горепосочения влекач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ищцовото дружество с полица №BG/22/117002148392, със срок на валидност от 05.08.2017г. до 04.08.2018г. Във връзка с причинените щети по съоръжението при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №0000-1000-06-18-7341. По нея застрахователят определил за плащане застрахователно обезщетение от 676,50 лева, което било преведено на „Електроразпределение юг“ЕАД с преводно нареждане на 10.10.2019г.

Във връзка с така изплатеното обезщетение, на основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, ищецът придобил право на регрес към виновния водач- ответника Е. В. И. до размера на сумата от 676,50 лева. Ответникът бил поканен с писмо изх.№L-3057/22.11.2019г. да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение, но към момента това не било направено.

На 06.04.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Е. И.. Образувано било ч.гр.д.№472/2022г., по което на 11.04.2022г. съдът издал Заповед №225 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 1

ГПК. С нея разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 676,50 лева главница, ведно със законна лихва от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата 156,55 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от 24.12.2019г. до 05.04.2022г., държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева. В заповедта е посочено, че сумата от 676,50 лева представлява платено от заявителя застрахователно обезщетение на пострадало в ПТП лице, като виновен за причинените щети е водача на застрахованото МПС Е. И.. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в законоустановения срок депозирал възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на визираното в нея парично вземане. Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против ответника. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. В. И. дължи на ищеца сумите, посочени в Заповед №225 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.04.2022г. по ч.гр.д.№472/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното производство деловодни разноски.

Ответникът Е. В. И. поддържа, че предявения иск е допустим, но оспорва същия по основание и размер. Твърди, че на 03.10.2017г. извършвал превоз на стоманобетонни стълбове до склада на „Електроразпределение Юг“ЕАД, КЕЦ-С.. Въпреки, че портала бил с малки размери и било много трудно извършване на маневри с дългата автокомпозиция, за да не се претоварват стълбовете, ответника влезнал в двора. При излизане от обекта обаче закачил с ремаркето металната врата. Не чул шум от удар, а видял единствено, че колоната паднала. Свидетел –очевидец на случая бил **- МОЛ, който заявил, че това е пореден случай при който въпросната колона била съборена, като не предявил никакви претенции към ответника. Казал, че след предишни падания вдигали колоната и отново я поставяли на фундамента. Твърди, че редовно превозвал стълбове до въпросната база и познавал работниците, като отрича да е напускал местопроизшествието или да се е укривал. За случилото се веднага уведомил своя работодател, който му казал, че след като няма разногласия относно обстоятелствата и няма претенции, да се прибира, защото трябвало да изпълни нов курс. Заявява, че не отговаря на истината твърдението, че предизвикал ПТП, като съборил част от оградата на склада, заедно с метална врата и носеща бетонна колона.

Нямало щети по металната врата и по оградата. Самата колона била поставена върху фундамент без да е здраво закрепена за него. За твърдяното ПТП на ответника били съставени АУАН №Д-251059/08.01.2018г., Протокол за ПТП и Наказателно постановление №18-0804-000532/18.04.2018г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С..

По жалба на ответника, с Решение на РС-С., постановено по АНД №1008/2018г., същите били отменени изцяло като необосновани и незаконосъобразни. Наред с това, посочва, че по искова молба на „Електроразпределение Юг“ЕАД с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу него бил предявен иск за сумата от 2908,44 лева, като пред РС-Димитровград било образувано гр.д.№661/2019г. Първоначално исковата претенция била уважена частично, но след подадена въззивна жалба, ОС-Хасково отменил първоинстанционното решение в уважителната част и отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.

ЗК“Л.“АД била своевременно уведомена за образуваните съдебни производства, като до 2 влизане в сила на съдебните актове по тях не следвало да изплаща на „ЕР юг“ЕАД обезщетение за причинени материални вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената по делото Застрахователна полица за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите №BG/22/117002148392 от 03.08.2017г., ЕТ“Г***“ е застраховал в ищцовото дружество МПС влекач „**“,модел „**“, с рег.***, като срока на договора е бил от 05.08.2017г. до 04.08.2018г.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №1641671 от 08.01.2018г., съставен от служител на ПП при ОД МВР-С., на 03.10.2017г., в 11.45ч., в гр.С., бул.“***, т.а.“** **“ с ДКН ***, управляван от ответника, не оставил достатъчно странично разстояние, като при преминаване край бетонна колона я блъснал и съборил. По този начин причинил на „Електроразпределение Юг“ЕАД материална щета, събаряйки носещата бетонна колона, метална порта и част от ограда на склад. В Протокола е посочено, че след възникналото ПТП, водачът на т.а. е напуснал местопроизшествието. Протоколът не съдържа схема на ПТП, като е подписан от ответника, представител на „Електроразпределение Юг“ЕАД и съставилия го полицейски служител.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.12.2017г. прокурор при РП-С. отказал образуването на досъдебно производство и прекратил преписка вх.№3119/2017г. на РП-С.. В мотивите на своето постановление приел, че не са налице данни за извършено от Е. В. И. престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр.чл.342 от НК.

На 21.08.2018г. в ищцовото дружество постъпило писмо от „Електроразпределение Юг“ЕАД относно нанесени на последното имуществени вреди на 03.10.2017г. в следствие на настъпило ПТП реализирано от Е. В. И. при управление на „**“,модел „**“, с рег.***, застраховано в ЗК“Л.“ЕАД. Претендира се застрахователя да заплати разходите за възстановяване на нанесените имуществени щети, в резултат на настъпилото ПТП, които възлизали на 2423,70 лева без ДДС.

Във връзка с горепосоченото писмо в ищцовото дружество била образувана преписка по щета №0000-1000-06-18-7341/21.08.2018г., като съгласно Доклад, изготвен от служител на застрахователя, на „Електроразпределение Пловдив“АД следвало да се заплати обезщетение в размер на 676,50 лева.

Видно от представеното от ищеца Преводно нареждане, на 10.10.2019г. ЗК“Л.“АД превело по банкова сметка на „Електроразпределение Пловдив“АД сумата от 676,50 лева обезщетение по щета №0000-1000-06-18-7341.

Съгласно Покана за доброволно изпълнение от 22.10.2019г., ответникът бил поканен от застрахователното дружество, на основание чл.500 ал.21 т.3 от КЗ, в срок от 10 дни да му изплати сумата от 676,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, която застрахователя изплатил преди това на собственика на пострадалото имущество в следствие на горепосоченото ПТП. В поканата се посочва, че регресното искане към 3 ответника произтича от обстоятелството, че той напуснал мястото на ПТП, като виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Въпросната покана е била връчена на Е. И. на 23.11.2019г.

Същевременно, от изисканото и приобщено към настоящото дело НАХД №1007/2018г. по описа на РС-С. се установява, че по отношение на Е. В. И. от служител на ОД на МВР-С. бил съставен Акт №000532/08.01.2018г. за установяване на административно нарушение. Въз основа на него, на 18.04.2018г., служител на ОД на МВР-С. издал Наказателно постановление №18-0804-000532, с което за нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, наложил на Е. И. административни наказания „Глоба“ в общ размер на 300 лева и „ЛПУМПС“ за срок от 2 месеца. По отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, изрично посочил, че то се състои в това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП И. напуснал местопроизшествието, като не уведомил за него службата за контрол, както и неизпълнил указанията й. Ответникът обжалвал в срок това наказателно постановление, като с Решение №44/30.01.2019г. по НАХД №1007/2018г. по описа на РС-С., съдът отменил същото, като незаконосъобразно. В мотивите на това си решение, съдът е приел, че в случая не се касае за управление на МПС по път, а за маневриране в двора на търговското дружество, което от своя страна обезсмисляло ангажирането на отговорността на водача за това, че е напуснал местопроизшествието. В конкретния казус, налице била причинена материална щета в двор на търговско дружество, който по смисъла на ЗДвП не е път и поведението на водача на МПС не може да се счита за такова на участник в движението. Доколкото Е. И. не бил участник в движението, съдът счита, че не следва да бъде ангажирана и административната му отговорност по чл.123 от ЗДвП, доколкото случилото се не представлява ПТП по смисъла на закона и не обуславя задълженията, визирани в разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, още повече, че по делото не се установило разногласие между участниците в ПТП. Въпросното решение е влязло в сила на 21.02.2019г.

Видно от изисканото и приобщено към настоящото дело гр.д. №661/2018г. по описа на РС-Димитровград е, че с Решение №406/23.11.2018г., съдът е осъдил Е. В. И. да заплати на „Електроразпределение юг“ЕАД сумата от 710,34 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени от него на „Електроразпределение Юг“ЕАД имуществени вредиразходи за ремонт на съборени на 03.10.2017г. стомановобетонна колона и метална врата, като иска за сумата над 710,34 лева, до пълния предявен размер от 811,80 лева отхвърля като неоснователен. Със същото решение, съдът отхвърли като неоснователен, предявения от „Електроразпределение Юг“ЕАД против Е. В. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2096,64 лева, представляваща обезщетение за причинени от И. имуществени вреди- платена физическа охрана, в следствие на извършено увреждане. Това решение било обжалвано пред ОС-Хасково. С Решение №135/17.04.2019г. по В.гр.д.№57/2019г. той отменил Решение №406/23.11.2018г. по гр.д.№661/2018г. на РС-Димитровград в частта, в която Е. И. е осъден да заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД сумата от 710,34 лева, като отхвърлил изцяло предявения от ищцовото дружество иск.

4

На 08.04.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д.