Решение № 1376 от 22.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110111828 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * срещу Д. Х. С., ЕГН **********, адрес: с. *, община * установителна искова претенция с правно основание чл.

422 ГПК във връзка с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ с искане да се признае за установено, че Д. Х. С., ЕГН ********** дължи на „*“ АД, ЕИК * сумата от 493,88 лв. представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № *, със срок на валидност от 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г. обезщетение по образувана щета № *, във връзка с настъпило ПТП на 09.07.2023 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «*» с рег. № *, причинени от управлявания от Д. Х. С., ЕГН ********** лек автомобил марка «*» с рег. № * като последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.02.2024 г. /п.к./ до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2234/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 09.07.2023 г. по време на движение по бул. „*“, с. *, до магазин „*“, при извършване маневра изпреварване на колона от автомобили и предприемане маневра за връщане в напуснатата лента, водачът на л.а. „*“ с рег. № * не осигурява достатъчно дистанция и реализира ПТП с т.а. „*“ с рег.

№ *. Съставен е протокол за ПТП № */14.07.2023 г., в който за виновен е посочен водача * Х. С.. Управляваният от него автомобил „*“ с рег. № * е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ *. Постъпва 1 искане за оценка на нанесените щети на т.а. „*“ с рег. № * като е образувана и ликвидационна преписка № *. Ремонтът е възложен на автосервиз „*“ ООД и за него е издадена фактура № */25.01.2024 г. на стойност 493.88 лева. Същата е изплатена от страна на ищеца на 29.01.2024 г. Твърди, че водачът на л.а. „*“ с рег. № * е нарушил чл. 42 от ЗДвП. Предприел е извършването на маневрата при наличието на колона от автомобили и движещи се такива в насрещната посока. Твърди, че виновният водач е напуснал местопроизшествието преди пристигането на органите за контрол на движение по пътищата. Заявява, че е изпратил покана за доброволно уреждане на възникналия между тях правен спор, но ответникът не е открит на адреса и телефона, посочени при застрахователя. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на сторените в производството разноски, както за исковото, така и за заповедното.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника като посочва, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Твърди, че протоколът за ПТП от 14.07.2023 г. е съставен в отсъствието на двамата водачи. Същият е опорочен и не отразява действителната фактическа обстановка. Издаденото наказателно постановление е атакувано пред Районен съд – град * и е постановено решение № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град *, с което е отменено наказателното постановление на Д. С., посочен като виновен водач в протокола за ПТП от 14.07.2023 г. В съдебното производство като свидетел е разпитан Г. К., който е посочил, че описаното в протокола не отговаря на истината, тъй като е правил обратен завой в момента, когато се е случило ПТП-то. Въпреки това е представил протокола за ПТП пред застрахователя, настоящ ищец и е повторил описаната обстановка.

Застрахователят е въведен в заблуждение като виновността и механизма на ПТП са установени с влязлото в сила решение № 19/22.04.2024 г. по АНД № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град *. Оспорва и необходимостта от оставане на мястото на ПТП, тъй като е налице крайна необходимост – осигуряване охрана на плажната ивица и опазване на човешки живот. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство е приет протокол за ПТП от 14.07.2023 г., от който се установява, че на 09.07.2023 г., в с. *, ул. „*“ до магазин „*“ Д. Х.

*, управлявайки л.а. * голф с рег. № * изпреварва колона от автомобили като при прибирането си в лентата не осигурява достатъчно странична дистанция от управлявания от Г. К. К. автомобил „*“ с рег. № *, който се включва в движението. Отразено е, че участникът в ПТП Д. Х. * напуска местопроизшествието.

От полица № * за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е видно, че същата е сключена между „*“ АД и Д. Х. С.

2 като същата е срок на валидност 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г. и се отнася до л.а. „* голф“ с рег. № *.

От искане за оценка на вреди по имущество от 10.01.2024 г. се доказва, че същото е депозирано от Г. К. К. като е посочил, че събитието е настъпило на 09.07.2023 г. в с. *, но поради трудова ангажираност и възможност да бъде извършен оглед го заявява с отправеното искане. Отразено е, че собственик на увреденото имущество е „*“ ЕООД, ЕИК * – автомобил „*“ с рег. № *.

Като писмено доказателство е приет опис на претенция № */10.01.2024 г., от който се установява, че увредените детайли на автомобил „*“ с рег. № * са ъгъл предна броня ляв. От възлагателно писмо от 12.01.2024 г. се доказва, че ремонтът на автомобила е възложен на „*“ ООД. Същият е извършен, видно от представените и приети по делото доказателства – приемо – предавателен протокол от 13.01.2024 г. и декларация от собственика на увреденото имущество „*“ ООД, както и фактура № 00* от 25.01.2024 г. на стойност 493.88 лева. Последната е изплатена от страна на ищеца, видно от ликвидационен акт № */26.01.2024 г. и банково бордеро от 29.01.2024 г.

Прието по делото е решение № 19/22.04.2024 г. по АНД № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град *, от което се установява, че е отменено изцяло наказателното постановление № * от 04.08.2023 г. на началника на РУ – * към ОД на МВР – *, с което на Д. Х. Станове е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушаване на правилата за движение по пътищата и е лишаване право да управлява МПС за 1 месец за виновно нарушаване на чл. 123, ал.1, т.3, б „в“.

От приобщеното АНД № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град * е видно, че постановеният краен съдебен акт е влязъл в сила на 15.05.2024 г.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 389/17.07.2023 г., от която се установява, че трудовото правоотношение между Д. Х. С. и „*“ АД е прекратено с изтичане срока на изпитване. От него е видно, че работникът е заемал длъжността спасител на морски плаж. Този последен факт се установява и от приетото по делото копие от трудовата книжка на С..

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. К. К., от които се установява, че си спомня, че на 09.07.2023 г. е зареждал магазин, който е до входа на с. * и искал да направи обратен завой, за да влезе в селото. Когато пуснал левия мигач, колите от двете страни, със светлинен сигнал му дали знак да тръгне и в същия момент на тръгване се чуват спирачки и кола го удря отпред като изобщо не спира. Последната обръща на кръстовището за * и се връща като управляващият си взема бронята, поставя я в колата и си тръгва. Уточнява, че е управлявал автомобил „*“ с рег. № * и когато е чул спирачките заявява, че и той набил спирачки, но другият автомобил го ударил. От двете страни, на двете пътни платна, са били спрели коли, които са го изчаквали да направи обратен завой. Управляващият „* голф“ не го е изчакал да направи маневрата. Уврежданията са настъпили отпред в ляво на автомобила „*“ – предна броня. ПТП се е случило сутринта и 3 в този момент трафикът не е бил интензивен. Възприел е л.а. „* голф“ след удара. На мястото е пристигнал полицейски патрул, който свидетелят извикал.

Не е разговарял с другия участник, тъй като той е напуснал. Протоколът за ПТП е съставен след седмица, като при пристигането на полицията е имало свидетели, които са останали и чрез тях се е установил механизма на настъпване на ПТП. Заявява, че неговият подпис е срещу участник номер 2.

От приетата по делото САТЕ се установява, че е налице изпреварване от страна на управляващия л.а. „* голф“ с рег. № * на колона от автомобили и при връщане в лентата за движение със задната си странична част на бронята удря управляващия л.а. „*“ с рег. № *. Посочва, че е налице причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и имуществените вреди на автомобил „*“. Увреденият детайл ъгъл на предна броня следва да бъде подменен с нов. Отразено е, че увреденият автомобил „*“ към датата на ПТП е гаранционен. Стойността на вредите, определени съгласно Наредба № 49/14.10.2014 г. е в размер на 411.57 лева без ДДС, а с ДДС 493.88 лева.

Вещото лице е отразило, че това е и действителната стойност за възстановяване на уврежданията в следствие на ПТП като се вземе срокът на експлоатация на МПС. В съдебно заседание в.л. уточнява, че ПТП е било предотвратимо, ако управляващия л.а. „*“ не е бил предприел маневра изпреварване. Ако автомобилите от двете ленти, не са били давали светлинен знак на управляващия автомобил „*“ същият е нямало как на извърши маневрата. Вещото лице посочва, че при изпреварването е настъпил удара със задната част на увреждащия автомобил. Бронята следва да се подмени с нова, а не да се поправя, защото ако се поправя няма да може да поеме по същия начин кинетичната енергия на удара.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна:

Депозирано е заявление по реда на чл. 410 ГПК, което е уважено от страна на съда като в законовопредвидения срок е постъпило възражение, по реда на чл. 414 ГПК от страна на длъжника, настоящ ответник. Съдът е дал надлежни указания за предявяване на искова претенция, съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК като в указания срок е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, с оглед на което предявеният установителен иск се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен 4 деликт от застрахованото лице, което е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В тази хипотеза се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност. В изрично предвидени в закона хипотези, разписани в нормата на чл. 500 КЗ, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице.

От приетия по делото протокол за ПТП от 14.07.2023 г. и полица № * се установява, че ответникът е застраховано лице, доколкото е управлявал МПС, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на законово основание, аргумент от чл. 477, ал.2 КЗ, която посочва, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.