Определение № 1266 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1266 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500945 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. И.Н. против Разпореждане с рег.№ 5932/26.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2294/2025г. на ПРС - XXIV чрез отхвърляне изцяло на заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 срещу Р. В. К. от гр.Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите: 299,97 лв – главница, 52,64 лв - договорна лихва за периода 10.01.2020г – 16.04.2024г., 52,59 лв – законна лихва /обезщетение за забава/ за периода 11.11.2020 г – до подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по делото до окончателното му изплащане.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК след извършена служебна проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК на представения договор за кредит „Бяла карта“ от 10.11.2020г., сключен с праводателя на заявителя „Аксес Файненс“ АД.

Констатациите по обективираните в представения Договор за кредит „Бяла карта“ от 10.11.2020г. с първоначалния кредитор „Асес Файнанс“ ООД“ с параметри на договора по отпускане на револвиращ кредит сочат на отпуснат такъв в максимален размер от 100 лева, 1 при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43,2 % и ГПР 45,9% . Мотивирана е недействителност на договора на посочените основания по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно с материално правно основание чл.22, вр.с члц11, ал.1, т.10 ЗПК поради наличието на неравноправна клауза във връзка с договорената неустойка за неизпълнение на задължението на заемателя да представи обезпечение по заема / чл.20 от договора/ в определен тридневен срок. Мотивирано е , че предвидената неустойка за предоставяне на обезпечение по договора, е неизпълнение, което поначало не е свързано с реални вреди на кредитора, а с повишаване на кредитния риск, за което може да се предвиди възнаградителна липва , но не и неустойка. За това е прието в съответствие са практиката на настоящия съд и състав, че с процесната неустойка се цели постигане на по-голряма печалба за кредитора, без нейното обявяване като възнаградителна лихва, но не обезщетява вреди, като това вземане следва да се включи в ГПР и за което се налага извод, че не е включен след тълкуване на чл.4, ал.1, т.4.1. от договора. Приета е недействителност и на основание чл.146, ал.5, вр. с ал.1 ЗЗП поради неравноправност на изследваната клауза, съответно нищожност поради въвеждане на заблуждение у потребителя.

Относно приложението на правната последица по чл.23 ЗПК за присъждане на чистата стойност на кредита и законната лихва такава не е присъдена поради неясен точен размер, вкл. с оглед чл.7, ал.6 от договора за това, че разполагаемият остатък от кредита се намалява освен със сумата по транзакцията, но и с таксите и комисионните за трансакцията, което следва тяхното съотнасяне към главницата и което не дава възможност за извод каква част от претендираната главница реално е ползвана – чистата стойност и каква част се състои от такси.

По отношение на правния извод относно наличието на неравноправност на клаузата относно претендираните и от други кредитни институции неустоечни задължения, изводът е в съответствие с приеманото и от настоящия въззивен състав при аналогични казуси относно претендираните по описания начин формирани размери на уговорените неустоечни задължения за това, в случая „ 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. “ Длъжникът по искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г/ относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В случая посоченият разход за бъдещо вземане за неустойка по арг. от Директива 2008/ 48 на Европейския парламент на съвета относно договорите за потребителски кредит, не отговаря 2 на изискването за достатъчност на предвидените допускания за ГПР/ посочен само като цифрово изражение общо от 45,9% като „начисление на лихвата и другите разходи в съответствие с усвояването и погасяванията на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит“ – чл.4.3. от договора. Въззивният съд препраща към съдебна практика на общностното право, доразвиваща изискванията в тази насока с оглед яснотата при предвижданията от страна на потребителя, свързани с допусканията за евентуални бъдещи разходи, които формират цената на крайния продукт и обосноваността на цената за потребителя към момента на усвояване на финансовия продукт, така именно решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove. В цитираните решения се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо се и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.

Поради това процесната клауза се приемат от съдебната практика и на настоящия състав за нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), а в заповедното производство във всеки случай е налице обоснова вероятност в тази насока, за което в изискването за тази преценка на заповедния съд е въведено с изричната разпоредба на чл.411, ал.2, пр.ІІ, т.2 и т.3 ГПК като законово правомощие. В рамките на тези правомощия заповедният съд е извършил проверката и относно клаузата по чл.21, ал.5 от договора, вменяващо задължение на потребителя за заплащане на разход, който от една страна не е ясно дали е включен в обосновката на посоченият в процентно отношение ГПР като разход.

На следващо място по заявление по чл.410 от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 не е присъдена на дължимата част от чистата стойност на кредита по главницата, по изложените констатации на заповедния съд, които кореспондират на съдържанието на представения договор с първоначалния кредитор „ Аксес Файненс“АД относно липсата на условия за определяне на остатъчния размер от главницата след съотнасяне на недължими вземания, произтичащи от неравноправни /нищожни клаузи по договора/. Действително в случая със заявлението е посочено, че длъжникът не е извършил плащания по дължимия на дружеството паричен заем, независимо от което по делото не са представени доказателства от заявителя за качеството си на цесионер спрямо първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД чрез представяне на цесионен договор, легитимиращ заявителя на претендираните вземания, вкл.за целите на претендираната за присъждане на чистата стойност на кредита при прилагане на правната последица по чл.23 3

ЗПК.

По така изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ 5932/26.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2294/2025г. на ПРС – XXIV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против Р. В. К. от гр.Пловдив Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4