Определение № 24 от 26.01.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. гр. София, 26.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира П. Костова

Членове:

Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600435 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

С протоколно определение от 18.11.2021 г. по НОХД № 2000/2021 г., на Специализирания наказателен съд, Х състав, постановено в разпоредително заседание, първата инстанция е прекратила съдебното производство по делото, поради допуснати на досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения и е върнала същото на Специализираната прокуратура.

Против определението е постъпил протест от прокурор при СП, в който се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост. В протеста се излагат подробни аргументи срещу констатациите на първостепенния съд за процесуални недостатъци и се твърди, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания за съдържание. В тази връзка се иска определението да бъде отменено, с оглед продължаване на съдопроизводствените действия в първата инстанция. Излагат се и доводи за предубеденост на съдебния състав, поради дадена предварителна оценка на доказателствата, като се моли, въззивната инстанция да установи наличието на основанията по чл.29, ал.2 от НПК и да отмени определението, като върне делото за произнасяне на друг състав на същия съд.

1

Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен.

НОХД № 2000/2021 г. на СНС, Х състав, е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Ц. М. П., К. А. В. и Д. В. Т., за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. с ал.2 от НК и за тримата, а за подс.П. и за престъпление по чл.302, т.1, б. „а“ вр. с чл.301, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Касае се за второ по ред връщане на делото, при абсолютно идентичен обвинителен акт, в чието съдържание процесуални нередности не са били констатирани в първото разпоредително заседание, а като основание за връщане е била приета неприключена процедура по прекратяване на наказателното производство за лице, извън кръга на подсъдимите, в рамките на същото ДП.

За да изпрати за втори път делото в досъдебната фаза, СНС е приел, че диспозитивът на обвинителния акт не произтичал логически от описаната фактология в обстоятелствената му част. Според първата инстанция, са налице разминавания между обстоятелствена част и диспозитив, които се отразяват на яснотата на обвинението и рефлектират на правото на подсъдимите да реализират адекватно защитата си, а именно:

При обвинението срещу подс.П. за престъпление по чл.302 от НК, в обстоятелствената част било посочено, че срещата на подсъдимия се е състояла на 25.06.2020 г. около 19.00 часа в пространството около „Захарна фабрика“ в гр.София, а в диспозитива, че същата се е състояла в 20.00 ч. в парково пространство около „Захарна фабрика“, от което следвало разминаване и не било ясно „дали е 19:00 часа или 20:00 часа“.

Пак във връзка с това обвинение, било посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, че срещата (има се предвид друга по-ранна среща) се е състояла в района на болница „Токуда“ на 12.06.2020 г., но в диспозитива на акта, било отбелязано само гр.София, без да се конкретизирало точното място, което било задължителен елемент от обективна страна на вмененото престъпление и се затруднявало пълноценното упражняване правото на защита на подс.П..

2

По обвинението по чл.321, ал.2 от НК, в диспозитива на обвинителния акт за начало на инкриминирания период на съществуване на ОПГ се визирало началото на 2017 г., а в обстоятелствената част било отбелязано, че тримата подсъдими провели среща през пролетта на 2017 г., при която подс.П. запознал подсъдимите Т. и В., или излизало, че според диспозитива, от началото на 2017 г. до пролетта на 2017 г. съществувала ОПГ с двама участници, което било в противоречие с разпоредбата на чл.93, т.20 от НК, относно понятието за ОПГ. СНС е изразил становище, че не бил уточнен „съществено обективен елемент от състава на престъплението по чл.321 от НК, а именно началото на периода на съществуване на тази ОПГ“.

Отделно в същото определение, СНС е приел, че обвинителното твърдение (неточно цитирано): „Ц.П. е имал нужда от пари, за да осигурява качество на живот, което искал, а заплатата му в МВР не можела да му осигури висок стандарт“, били „свободни съждения“, „неподкрепени с никакви доказателства“ и не били уточнени използваните категории какво означавало висок стандарт и качество на живот.

Въззивният съдебен състав намира, че констатациите за процесуални нарушения на проверяваното определение, не почиват на коректен прочит на обвинителния акт и в последния не се наблюдава несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив, като споделя наведените в протеста доводи в тази насока.

Досежно обвинението за участие в ОПГ:

Няма разминаване в очертания период на съществуване на инкриминираното престъпно сдружение и по-конкретно, относно началото му. Същият е фиксиран в диспозитива – началото на 2017 г. и е фактологично обоснован в обстоятелствената част без отлики. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, как в началото на 2017 г. подс.П. решил да предлага на лица, занимаващи се с наркоразпространение, протекция от ръководения от него отдел на ГДБОП-МВР, възмездно; как поради невъзможност да осъществи самостоятелно замисъла си, пак в началото на 2017 г. в гр.София, предложил на подс.В. да осъществяват заедно въпросната дейност, за да си осигуряват неправомерно доходи; как постигнали съгласие какво ще обхваща протекцията на лица от криминалния контингент срещу заплащане и начина, по който ще се осъществява; как се споразумели за 3 необходимост от привличане на трети човек в дейността, който да играе ролята на посредник между тях, като служители и „клиентите“, а подс.П. споделил на подс.В., че познава подходящ човек за тази роля – подс.Т.; и как отново в началото на 2017 г. подс.П. се срещнал с подс.Т. в гр.София, предложил му да посредничи между него и колегата му В. от една страна и криминално проявени лица – от друга, при заплащането на подкупи, вкл. и по физическото доставяне на парите, срещу заделяне на част от сумите, като възнаграждение за извършваната „работа“; и как подс.Т. приел предложението на подс.П., като се съгласил да участва в дейността на групата.

Описанието, представено по-горе (в съкратен и преразказан вид за нуждите на настоящото произнасяне), е напълно достатъчно, за да обоснове фактологично, началния момент на участие и на тримата подсъдими в претендираната от държавното обвинение обща деятелност, подведена като ОПГ по см. на чл.93, т.20 от НК. Обстоятелството, дали към началото на 2017 г. двама от тримата подсъдими – в случая В. и Т., са се познавали лично и че първият им личен контакт се е състоял през пролетта на 2017 г. (според обвинителния акт) е без значение, защото чисто принципно, не е необходимо всички участници в ОПГ да се познават, а е необходимо всеки да има съзнание, че се причислява към сдружение с дадена противоправна насоченост, в което е наясно, че участват поне още две наказателноотговорни лица и обединява с тях воля и усилия за реализиране на престъпния предмет на дейност. Точно такава теза развива прокурорът в изложението си, основана на твърдението, че свързващото звено между тримата подсъдими е бил подс.П., който се е познавал с всеки от съпроцесниците си и е влязъл в контакт с всеки от тях.

Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт допълнително проведена по-късна обща среща между тримата подсъдими през пролетта на 2017 г., дори при допусната лексикална непрецизност при съотнасянето й спрямо началото на 2017 г. („няколко дни по-късно, на неустановена точна дата през пролетта на 2017 г.“), изобщо не създава неяснота в обвинителната теза – кой е моментът, от който прокуратурата приема започване на участието в инкриминираната група, като в този аспект между обстоятелствената част на акта и диспозитива му, различие не се наблюдава.

4

Досежно обвинението по чл.302, т.1, б. „а“ вр. с чл.301, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК:

Съгласно обвинителния акт, на подс.П. се вменява продължавана престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК, включваща две отделни прояви, осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, при първата от които на 12.06.2020 г. е реализирана формата на изпълнително деяние – приел предложение за дар (парична сума в размер на 10 000 лева), който не му се следва, а при втората на 25.06.2020 г. е реализирана формата на изпълнително деяние – приел дар, който не му се следва, като и за двете се твърди да са извършени в гр.София.

Конкретизацията на мястото на първото от деянията в диспозитива на обвинителния акт – гр.София, е напълно достатъчна, като не е необходимо тя да бъде подчинена и на други обстоятелствени пояснения (квартал, район, улица, обект и пр. подобни), като противното разбиране, вложено в проверяваното определение е израз не само на прекомерен формализъм, но и на поставяне на несъществуващи в закона изисквания към съдържанието на обвинителния титул.

Констатацията за разминаване във времевите параметри на второто деяние, е превратна. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че срещата на 25.06.2020 г. между подс.П. и свид.Р. К. се е състояла около 19.00 часа в гр.София (а не точно в 19.00 ч.), в парковото пространство между гара „Захарна фабрика“ и товарна гара „Захарна фабрика“, че двамата водили разговор на определени теми и в хода на този разговор П. приел от К. сума в размер на 5 000 лева. Възприетият в тази хипотеза, в диспозитива на обвинителния акт, приблизителен часови диапазон на приемането на дара – около 20.00 ч. е логично изражение на даденото в обстоятелствената част описание, от което е видно, че сумата не е взета веднага. Касае се за изключително близки часови интервали, посочени приблизително, които са един след друг и неяснота или объркване не се поражда.

Останалите възражения на защитниците, за фактологична недостатъчност на обстоятелствената част на обвинителния акт, заявени в съдебното заседание на СНС, са лишени от резон. За всяко от обвиненията, съставомерните признаци на инкриминираните деяния, имат съответното фактическо изражение в обстоятелствената част на акта, което съответства на 5 придадените от прокурора правни квалификации в диспозитива (словесни и цифрови). Освен това, описанието е ясно и разбираемо, а дали залегналите в обвинителния титул фактически положения – за време, място, начин на извършване на деянията, авторство и пр., отговарят на действителността, е въпрос по същество.

Преценката дали обвиненията отговарят на критериите за разбираемост и достъпност, се прави на база действителното съдържание на обвинителния акт (и на постановленията за привличане, съставени в досъдебното производство), а не върху субективни изявления, като въззивната инстанция счита, че не е било нарушено правото на подсъдимите да узнаят, за какво са били предадени на съд.

Настоящият съдебен състав не констатира такива процесуални недостатъци в хода на досъдебното производство, които да са неотстраними при съдебното разглеждане на делото и да налагат връщане на същото на прокурора.

Ето защо, протестираното определение следва да бъде отменено.

Що се отнася до искането в протеста, за отмяна на определението, поради изказване на съда, създаващо предпоставки по чл.29, ал.2 от НПК, мнозинството на въззивния съдебен състав счита, че в настоящата процедура няма предвидени правомощия за обсъждане и отмяна на претендираното основание, доколкото на преценката на съда стои въпроса за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство по чл.249 ал.4 НПК. За първи път доводи за предубеденост на съдебния състав, поради дадена предварителна оценка на доказателствата от СНС, се правят пред въззивната инстанция, като такива не са били наведени в разпоредителното заседание по делото. Първоинстанционният съдебен състав, по свой почин или по искане на страните, следва сам да прецени налични ли са основанията по чл.29, ал.2 от НПК.