Решение № 115 от 15.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Перник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА

Въззивно гражданско дело № 20241700500114 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1227/30.11.2023 г. по гр.д. № 2419/2023 г. Районен съд - гр. Перник е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.

Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на Ц. Б. Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в арзмер на 723,79 лева, представляваща получена сума без правно основание от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, за сметка на Ц. Б. Н., относно преизчислена сметка по реда на чл. 50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ, за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г. по констативен протокол за партида кл. № ***, за електроснабден обект – къща, находяща се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяване на иска - 02.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

С депозираната в установения от закона срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрк. В. А., е обжалвало решението като 1 счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че в производството пред първата инстанция категорично е доказано, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция, както и че е спазен ПИКЕЕ при проверката и начисляването на процесната сума. Навеждат се твърдения, че районният съд е достигнал до неправилни изводи относно съществуването на облигационна връзка между страните в настяощото производство, което от своя страна е довело до постановяването на неправилен съдебен акт. С жалбата се правят оплаквания срещу констатациите на първата инстанция, че дружеството не е ангажирало достатъчно валидни и безспорни доказателства в защита на своята теза, като се излагат подробни съображения в обратна насока. В продължение се прави категорично възражение срещу твърдението, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ изисква наличието на нерегламентирано въздействие и манипулации върху СТИ. На следващо място се отбелязва, че тъй като в процесния случай нормата на чл. 55, ал. 2 не намира приложение, то единствената възможност за дружеството при наличието на извършена метрологична експертиза в БИМ е да извърши корекция на осн. чл. 50, ал. 1, б. „а“ или б. „б“ от ПИКЕЕ.

Допълва, че съгласно ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност доставчикът на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия. Сочи, че извършената корекция представлява способ за отстраняване на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена електрическа енергия и компенсиране на разпределителното дружество за направените от него разходи. Допълва, че отговорността по ПИККЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение на потребителя в определен момент. В подкрепа на изложените съображения се цитира съдебна практика.

С оглед изложеното „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Претендира се заплащането на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Ц. Б. Н., чрез адв. Б. В., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като недоказана, неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Заема становище, че съдът правилно е приел и посочил, че видно от представения от ответника констативен протокол от 18.03.2022 г., проверката на СТИ отчитащо консумираната ел. енергия в електроснабден имот, находящ се на съответния адрес е извършена на 18.03.2022 г. и преизчислението е направено за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г., което е установено и от приетата по делото експертиза. На следващо място за правилно се сочи и приетото от първата инстанция, че по делото не са представени доказателства, че между страните има сключен договор за доставка но електроенергия, като допълва, че такива твърдения не са и направени от ответната страна в отговора на исковата молба. Намира за правилно приетото от районния съд, че дори и да приеме, че ищцата е направила признание, че е собственик на процесния имот, то това извънсъдебно признание е направено от същата към дата 14.02.2023 г., а проверката на СТИ е извършена от служителите на дружеството на 18.03.2022 г. По подробно изложени съображения се твърди правилност на анализа на наличните по делото материали, правилност на изводите до които е достигнала първата инстанция и правилност на атакуваното решение. С отговора на въззивната жалба са направени твърдения за неотносимост на цитираната в нея съдебна практика, като се излагат аргументи в тази насока. Намира, че ответното дружество не е доказало облигационната връзка с потребителя, респективно настъпилата възможност да се породи правото на дружеството да извърши едностранна корекция на сметката. Сочи, че от 2 приложения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване е установено, че е констатирано отсъствие на видими дефекти по електронната платка и детайли на електромера. Допълва, че заключението на специалистите от БИМ е, че електромерът е дефектирал, от което и правилния извод, че процесното СТИ е дефектирало, като няма външна намеса, която да доведе до неотчитане на електроенергията. Отбелязва, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 52 от ПИКЕЕ, но е приложен редът за преизчисление на електроенергията по чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, поради което следва да се отрази, че сумата определена за плащане е начислена незаконосъобразно, въз основа на което предявеният с исковата молба иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Намира, че по делото категорично е доказано, че неизмерването на СТИ за процесния имот не се дължи на външна намеса, а на друга неустановена причина. Счита, че ответникът не е доказал наличие на предпоставките по чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, поради което намира, че не е доказано основание за начисляването на процесната сума, както и, че същата е дължима в търсения от ответника размер. В подкрепа на изложените твърдения се сочи съдебна практика. С отговора по подробно изложени съображения се твърди, че първоинстанционният съд се е съобразил с всички събрани в хода на производството пред него и относими към казуса факти и обстоятелства, извършил е правилен и задълбочен анализ на наличните по делото доказателства и е постановил правилен и законосъобразен акт.

Въз основа на изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – гр. Перник решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Перник е било образувано производство по искова молба, подадена от Ц. Б. Н. против Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за платена по фактура № *** сума в размер на 723,79 лв., която се твърди, че платена при начална липса на основание, като начислена служебно по констативен протокол № *** от 18.03.2022 г. по партида кл. № *** за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г. за обект – къща на адрес ***.

В срока по чл. 131 от ГПК Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са оспорили иска по основание и размер по изложени подробно съображения за законосъобразността и реда за начилсяване на процесната сума след извършена техническа проверка на средтсво за търговско измерване с фабричен № ***, обслужващ обект – къща, находяща се на адрес ***.

Приложена е с исковата молба разписка № *** от 12.07.2022 г. за заплатена сума в размер на 723,79 лв. по фактура № *** към Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по кл. № ***.

Във връзка с установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е назначил съдебно техническа експертиза относно средството за търговско измерване, неговата годност, както и количеството потребявана енергия за адреса и размерите на евентуално начисляване на суми при различните хипотези и условията на ПИКЕЕ.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, подадена от Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, се явява редовна и е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу 3 обжалваем съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предходно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД) притежава лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР (понастоящем КЕВР), изменена с решение на същия орган № И2- Л-135/09.12.2013 г., за дейността „разгределение на електрическа енергия“ на обособената територия, определена в приложение № 1 към нея за срок от 35 г., която да бъде осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната част на лицензията и приложенията към нея. Установява се също, че обекта, в който е монтиран електромера, въз основа на чиито показатели се формира исковата претенция е присъединени към електроразпределителна мрежа в съответната лицензионна територия на ответника.

Установи се също, че общите условия на ответника са надлежно публикувани в един централен и един местен всекидневник на 26.11.2007 г., поради което са надлежно разгласени и влезли в сила.

Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали ищецът е потребител на ел. енергия за партида с абонатен № *** и адрес на обекта - къща, находяща се на адрес ***, за който е издадена фактура № фактура № *** за корекция (преизчисление) на изразходваната от него електроенергия на стойност 723,79 лева, въз основа на проверка, за която бил съставен констативен протокол № *** от 18.03.2022 г. Не се спори, че Ц. Б. Н. е заплатила сумата по фактурата.

В представения и приет като писмено доказателство констативен протокол № *** от 18.03.2022 г. се удостоверява, че при проверката на процесното СТИ на посочената дата е установено липсваща пломба на щита на таблото; електромерът е с тъмен дисплей и при реален товар от 9,55А индикаторът за натоварване на електромера не мига. СТИ е демонтиран и изпратен за анализ в БИМ, за което също е съставен констативен протокол № ***., съгласно който при подаване на напрежение в интервала от 230 V до 264,5 V и ток от 0,025 A до 60 A, дисплеят остава тъмен , а индикаторът не свети и не мига; измервания не могат да бъдат извършени по т/4.1., т. 4.2., т. 4.3.1., т. 4.4., т. 4.5., т. 4.6., поради което електромерът не съответства на метрологични и технически характеристики.