Решение № 1474 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20251100506285 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3608/04.03.2025г. по гр.д.№ 66552 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 177-ми състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 357890/07.11.2024 по регистъра на СРС на Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 срещу „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 0,72лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от 07.11.2024г. до изплащането й, представляващи получена от ответника без основание сума, к а т о Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 е осъдено да заплати на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100 лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 88387/12.03.2025г. по регистъра на СРС, изпратена на 08.03.2025г. от ищеца Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че процесната сума съответствала на издаденото кредитно известие към фактурата, тази сума била платена и до момента не била възстановена на ищеца. Така плащането по фактурата била прието и признато частично сторниране на фактурираната сума. Неправилно било прието от СРС че не било установено плащането на сумата от ищеца. Той бил 1 задълженото лице по фактурата, плащането било прието от ответника . Дори самото плащане да било извършено от 3-то лице, то било използвано за погасяване на задължение на ищеца към ответника. Без значение били отношенията между ищеца и това 3-то лице. Ответникът пред Районна прокуратура – Бургас бил признал задължението си към ищеца, издал е кредитно известие , задържал сумата, ползвал данъчен кредит. Всички тези факти установявали ответникът е приел, че следва да възстанови сумата на ищеца. Плащането по фактурата било направено от името и за сметка на ищеца с фискален бон, който бил избледнял и негоден като доказателство, но дори и да бил годен, той не сочел физическия платец. Кредитното известие установявало, че плащането е от името и за сметка на Минолби“ЕООД.

Всички документи съставени от ответника сочели като задължено лице ответника, платецът нямал задължение да съхранява касовия бон след като напусне обекта. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете –„А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че не било установено че точно ищецът е платил сумата, задълженото лице по фактурата бил ищецът, но това не доказвало че той бил платецът на сумата. Така не било установено имуществото на ищеца да е намаляло с процесната сума. Декларациите на ищеца пред НАП установявали, че от 2020г. ищецът е посочил, че не бил правил разходи, включително и за плащането по процесната фактура, нямал служители, които биха могли да платят фактурата с фирмени пари.

Издаването на кредитното известие не било признание, че платец на сумата по фактурата е ищецът. Фискалният бон не сочел платец, но непредставянето на такъв от ищеца било още едно доказателство, че плащането не било направено от ищеца. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№

357890/07.11.2024г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 21.01.2025г. на Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 срещу „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 0,72лв. с включен ДДС, представляващи платена без основание сума по фактура №

442082025/04.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021 за мобилна услуга по телефонен номер ****, издадена на основание на договор № 503554975, за което е издадено кредитно известие № 652959291. Посочило е за този период начислените с фактурата месечни абонаментни такси за телефонни номера от 18,40лв. без ДДС, но дължимите били с 0,60лв. без ДДС по-малко. Провел многократни опити да получи съдействие от ответника като се преустанови неправомерното фактуриране, но същите били неуспешни.

Плащал всички суми по фактурите в срок и навреме, независимо че не бил съгласен със сумите, защото обратното щяло да доведе до прекъсване на 2 доставката на мобилните услуги. Претендирало е разноски.

Ответникът „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че страните са били обвързани от договор за мобилни услуги, начислил по процесната фактура претендираната сума от 0,72лв. с ДДС, като тази сума била платена. Телефонния номер по услугата № **** бил в приложенията към договора. В процесната фактура било отразено предоговарянето на тарифния план . Начислените суми били дължими. Отделно, не било установено ищецът да бил платил процесната сума. Договорът бил сключен за предоставяне на 2161 услуги, но ищецът бил с персонал под 10 човека, което доказвало, че ищецът не бил ползвател на всичките 2161 услуги. Тези услуги били ползвани от други лица, които не били служители на ищеца, нито били свързани с него. Така платената сума била платена от друго лице, поради което ако имало нещо неправомерно в начисляването на сумите, то право да иска обратно платеното имало това 3-то лице, а не ищецът . Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

С определение от 10.02.2025г. . районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е издадено кредитно известие 652959291 за сумата от 0,60лв. без ДДС по фактура № 442082025 за услуга по телефонен № ****.

Прието е приложения № 1 от 14.10.2019г.. към договор № 503554975/ 14.10.2019,г., носещи подписи на страните сочещо такси за планове клас М“ - 2XL и промоционални условия, съгласно които месечна такса е 31лв., а при включена отстъпка – 11,47лв. без ДДС.

Прието е приложение № 1 от 03.12.2021г. към договор № 503554975/ 14.10.2019, носещи подпис за страните по него съгласно които страните са се съгласили на тарифен за М клас „VIP“, месечна такса е 13,20лв. без ДДС след отстъпката, На последната му страница е посочено, че ако абонатът не подпише това заявление, то тогава условията по същото влизат в сила след 7 дни.

Приета е фактура №0442082025/04.01.2022г. издадена от ответника на ищеца за сумата от общо 25,79лв. с ДДС за период от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. от които общо такси от 18,40лв. без ДДС , от които 16,72лв. без ДДС са такси по тарифен план, и таксувано потребление от 3,09лв. без ДДС.

Във фактурата е посочено, че за номер на услуги № **** дължима сума е по клас М - „VIP М“ в размер на 16,72лв. без ДДС. Посочено е, че до 20.12.2021г. е по стар тарифен план- клас М 2XL, а след това – по нов тарифен план клас VIP М .

Прието е писмо от ответника до директора на ОД на МВР - Бургас с приложена справка сочещо, че ищецът е подал оплаквания срещу начислени му суми до ответника, издадени били кредитни известия към фактурите от ответника, за процесната фактура 442082025 същото било с № 652959291 за сумата от 0,60лв.

3

Прието е удостоверение от НАП, съгласно което няма данни към 13.01.2025г. за регистрирани трудови договори от Минолби“ЕООД .

Приета е декларация от ищеца от 03.02.2020г., сочеща че за 2019г.

Минолби“ЕООД не е осъществявало дейност по Закона за счетоводството.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД .

Съдът приема, че о т приетите и неоспорени от страните писмени доказателства , по делото се установява, че за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. страните са били обвързани от валиден договор за предоставяне на електронни услуги № 503554975, съгласно който ответникът се е задължил да предоставя на ищеца, включително и за номера на **** , като първоначален план да тези услуги е бил „клас М-2XL“, а след това – по клас VIP М , че през процесния период ответникът е предоставил на ищеца достъп до далекосъобщителната си мрежа с оглед потребяване на електронни услуги чрез нея - телефония и интернет. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото доказателства. За датата на която са влезли в сила условията по приложенията от 03.1.2021г. съдът приема, че е установена че е 7 дни след сключването на съглашението за промяната , защото това изрично е посочено в последния абзац на приложение № 1/03.12.2021г.- заявлението за влизане в сила на условията незабавно не е подписано, което обосновава извод, че условията са започнали да обвързват страните 7 дни след постигане на съглашението от 03.12.2021г.

В случая преди 03.12.2021г. месечната абонаментна такса за процесните услуги е била с по-нисък размер от тази по съглашението от 03.12.2021г.

Ответникът твърди и е издал фактура, в която новите условия от 03.12.2021г. са съобразени от по-късна дата – 20.12.2021г. Това не е изгодно за ответника обстоятелство, същото е признато от него с издаването на фактурата и като такова му е противопоставимо. Така съдът приема за установено по делото, че едва на 20.12.2021г. за ответника е възникнало валидно вземане към ищеца за заплащане на по-високата месечна абонаментна такса за процесните услуги.

Установява се от приетите по делото неоспорени по делото приложения и фактура, че за процесния период ответникът е начислил по фактура № 0442082025/ 04.01.2022г. като задължение на ищеца като дължими общо 25,79лв. за месечни абонаментни такси и за потребени услуги, като от тази 4 сума по 18,40лв. без ДДС е месечна абонаментна такса за услуга по № ****.

Съдът приема за установено по делото, че сумата от 0,60лв. без ДДС начислена по процесната фактура не е била дължима. Този извод следва при съобразяване на съглашенията по Приложение № 1 от 14.10.2019г. и Приложение № 1 от 03.12.2021г. Последните сочат месечни абонаментни такси съответно от по 11,47лв. без ДДС и по 13,20лв. без ДДС за услугата по № ****. Фактурата , издадена от ответника на ищеца обаче сочи 16,72лв. без ДДС като месечна абонаментна такса. При съобразяване на обстоятелството, че процесния период обхваща месец, за част от който се прилага съглашението между страните от 14.10.2019г., а за друга част – съглашението им от 03.12.2021г., то съдът приема, че с процесната фактура ответникът е начислил в тежест на ответника сума не по-малка от 0,60лв. без ДДС , която не е била дължима като месечна такса за услугите по № **** за процесния период. Този извод следва при съобразяване на размер на договорените месечни такси при съобразяване на начина, по който ответникът е разделил периода – до 20.12.2021г. и след това. При пропорционално разпределяне на сумите за такси, то следва извод че сумата от 0,72лв. с ДДС е начислена без да има основание за същото. В подкрепа на извода на съда е издаденото от ответника по процесната фактура кредитно известие № 652959291, с което изрично се посочва, че по процесната фактура недължима е сумата от 0,60лв. без ДДС.

Не се твърди и не се установява това кредитно известие в последствие да е отменено от ответника. Приетата по делото справка към писмото на ответника до ОД на МВР-Бургас не е оспорена. С определението на СРС от о.с.з. от 10.02.2025г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че такова кредитно известие е издадено. Така съдът приема, че с така издаденото кредитно известие ответникът е признал, че тази сума от 0,72лв. с ДДС начислена по процесната фактура не е дължима. Това е така, защото същото е издадено от ответника на ищеца, кредитното известие се издава във връзка с намаляване на задължението, за което е издадена фактурата (арг. чл. 115, ал. 1 ЗДДС),