Решение № 162 от 05.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234100500180 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Национална агенция по приходите, чрез пълномощник – гл.експерт по приходите в Отдел „Частни държавни вземания“ Д. П., срещу Постановление от 23.01.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 1086/2018г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, с район на действие ВТОС. Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е неправилно. Излага доводи, че с молба от 13.04.2018г. е направил искания за извършване на определени действия по принудително изпълнение, които съдебният изпълнител нито е осъществил, нито е отказал извършването им по предвидения за това процесуален ред. Твърди, че въпреки, че няма задължение да иска повторно вече правомерно изискани изпълнителни действия, с молба от 11.01.2023г. е сторил това. Доколкото счита, че не е налице бездействие от негова страна, в качеството му на взискател в изпълнителното производство, намира, че не е настъпила перемпция по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради което прави искане за отмяна на обжалваното постановление.

Ответникът по жалбата – П. Б. Н., длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл.436 ал.3 ГПК е заел становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания.

Съдебният изпълнител излага мотиви за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Счита за законосъобразно атукуваното постановление за прекратяване на принудителното изпълнение на соченото в него основание.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване съобщението на взискателя 1 за прекратяване на изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.1 т.3 ГПК, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателна по следните съображения:

Производството по изпълнителното дело е б и л о образувано по молба с вх. № 06747/17.04.2018г. на Национална агенция по приходите срещу П. Б. Н. въз основа на издадени в полза на Държавен фонд „Земеделие“ изпълнителни листи от 02.02.2018г. по ч.гр.д. № 97/2018г. и по ч.гр.д. № 98/2018г., и двете по описа на Районен съд-Павликени, за събиране на парични вземания, произтичащи от договори за предоставяне на кредит на животновъди. С подадената молба взискателят е поискал проучване и установяване имущественото състояние на длъжника и е посочил предпочитаните от него начини за изпълнение – запор върху банкови сметки на длъжника и опис, оценка и публична продан на притежавани движими вещи. В хода на изпълнението на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с преписи от издадените заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи. Съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и е наложил запор върху банкови сметки на същия в „Б.“ ЕАД, „У.“ АД, „.“ АД и „Ю.“ АД, до които търговски банки са изпратени запорни съобщения, надлежно връчени на 28.05.2018г. и на 29.05.2018г. На 08.02.2019г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, връчена на 19.02.2020г., с която същият бил уведомен, че ще бъде предприет опис на намиращи се в дома му движими вещи.

С молба с вх. № 01490/16.01.2023г. взискателят е поискал за събиране на вземанията на длъжника да бъдат извършени поисканите с молбата от 17.04.2018г. изпълнителни действия, както и да бъде извършена справка в Регистъра на БНБ за наличие на активни към този момент банкови сметки и съответно наложен запор върху тях.

С обжалваното постановление от 23.01.2023г. съдебният изпълнител е констатирал, че в продължение на две години взискателят не е депозирал молба за посочване на изпълнителен способ, поради което е прекратил принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Гореизложеното налага следните изводи:

Съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, когато взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия за период от две години, а съдебният изпълнител прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят не е загубил интерес.

В настоящия случай, изпълнителното дело е било образувано по молба на Национална агенция по приходите на 17.04.2018г., с която е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, а след това нова молба е подадена едва на 16.01.2023г.

Въпреки изтичането на срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, обжалваното постановление на съдебния изпълнител е неправилно. Изтичането на този срок не води до погасяване на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист и не погасява правото на принудително изпълнение за събиране на вземането, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес. Затова когато по изпълнителното дело е неправено искане за прилагане на изпълнителен способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като той дължи подчинение на 2 представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. В случая, това е направил взискателят с подадената от него на 16.01.2023г. молба, с която е поискал да бъдат установени активни банкови сметки на длъжника и наложен запор върху тях, както и да бъдат извършени поисканите с първоначалната молба изпълнителни действия. Напрактика, при настъпилото прекратяване на изпълнителното производство, взискателят е поискал образуване на нов изпълнителен процес. При това положение съдебният изпълнител следва да приложи искания изпълнителен способ, като преди това образува новото искане в ново дело. Доколкото не съществува изрично изискване в такива случаи да бъде образувано задължително ново дело, то съответните действия могат да бъдат извършени и по преписката по прекратеното изпълнително производство. Във всички случаи съдебния изпълнител е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Като не е съобразил изложеното, съдебният изпълнител е постановил неправилно постановление за прекратяване на процеса.

По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Постановление от 23.01.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 1086/2018г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, с район на действие ВТОС.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за образуване на ново изпълнително дело по молба на взискателя от 16.01.2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3