Решение № 12 от 10.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20228002200759 по описа за 2022 година

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения В. Д. Д., чрез упълномощения му защитник адв. Г. К. за възобновяване на н.о.х.д № 979/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол и за отмяна на постановената по същото дело присъда № 25/13.02.2019 г., влязла в сила на 01.03.2019 г., с която Д. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по 354а, ал.3 от НК и на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода по присъда по н.о.х.д. 636/2008 г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол и е определен първоначален общ режим на изтърпяване.

В искането за възобновяване се сочи, че съдебното производството по делото е протекло изцяло без участието на осъденото лице и с участието на служебен защитник.

Осъденият не е получил препис от обвинителния акт по делото и не е бил редовно уведомен за насрочените съдебни заседания, като връчването на съдебните книжа и уведомлението за делото са получени от неговата баба, която поради напредналата си възраст, 75 г. и болестно състояние, прекаран инсулт не го е уведомила за връчването им чрез нея. Посочва се, че след постановяване на присъдата, за която Д. не е бил уведомен, по повод изпълнение на ЕЗА, издадена с цел предаването му за изтърпяване на наложеното по същата наказание, 1 осъденият е бил задържан на територията на Великобритания и предаден на българските власти на 20.07.2022 г., като от 25.07.2002 г. търпи наказанието лишаване от свобода в Затвора-гр. Бургас. Защитата на осъденото лице твърди, че по делото липсват доказателства за укриването на подзащитния й от наказателно преследване и неучастието му по делото е поради липса на получено уведомление. Отделно счита, че с оглед липсата на документи за производството по предаването му пред съда на изпълняващата държава, е налице неяснота предоставени ли са гаранции по смисъла на чл.423, ал.5 от НПК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият Д. и упълномощеният защитник, адв. К. поддържат искането за възобновяване по изложените в същото съображения. Упълномощеният защитник на осъдения акцентира върху обстоятелството, че от приложените по делото документи по екстрадиционната преписка може да се направи извод за предоставени гаранции за преразглеждане на делото от страна на Великобритания, с оглед писмо на ВКП 6539/23.07.2022 г., в което е посочен акт за определяне на условията на гаранцията от 30.07.2021 г., за което осъденият е бил уведомен от представляващите го адвокати пред чуждата държава. Алтернативно се позовава на ненадлежното уведомяване на осъденото лице за образуваното съдебно дело и получаването на книжата от неговата баба, която не му ги е предала и не го е уведомила за тяхното приемане. В същата посока разглежда и писмото на ВКП относно установяването и задържането на Д. на територията на чуждата държава, на 30.11.2020 г. , когато той за пръв път е узнал за водения задочен процес и обстоятелството, че е приключил с присъда.

Осъденият Д. поддържа лично искането да се възобнови производството по делото. В последната си дума пред ВКС моли делото да се върне за ново разглеждане, поради липса на уведомление и предоставени гаранции за това от изпълняващата държава.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради липса на предоставени гаранции при предаването на лицето за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда. Счита, че с оглед данните по делото за личното участие на осъдения като обвиняем по досъдебното производство, което е проведено и приключило с негово участие, може да се направи извод, че той се е укрил от органите на наказателното производство, поради което сам е станал причина за задочното производство спрямо него.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирано лице, осъдено с вляза в сила присъда за съдебен акт от посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК, постъпило във ВКС в рамките на шест-месечния срок от предаването на 2 осъдения с ЕЗА. /искането е депозирано на 23.09.2022 г. чрез РС - Ямбол, а лицето е предадено на 20.07.2022 г. /.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е неоснователно по следните съображения:

Наказателното производство по същото дело е било образувано под формата на бързо полицейско производство, ДП 543/2018 г. по описа на РУ-Ямбол, на 05.09.2018 г. с първото действие по разследването, разпит на свидетел, за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, съгласно постановление от 12.09.2018 г. на наблюдаващ прокурор при РП-Ямбол.

В хода на образуваното бързо полицейско производство с постановление за привличане на обвиняем от 21.09.2018 г. / л. 26 от сл.д. / осъденият В. Д. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Със същото постановление на Д. е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Постановлението за уличаване на лице е изготвено от компетентен орган, ст. разследващ полицай и е подписано лично от осъдения Д. и от разследващия орган. По делото е приложен и протокол за разпит на обвиняемото лице от същата дата, подписан лично от Д., съдържащо обяснения по повдигнатото му обвинение и изявление, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. Досъдебното производство е приключило със заключително мнение на водещия разследването от 21.09.2018 г. за предаване на съд на осъдения В. Д. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и е изпратено на Районна прокуратура – Ямбол.

След приключването на досъдебното производство по делото е бил внесен обвинителен акт от прокурор при РП-Ямбол от 27.09.2018 г., с който осъденият Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и е било образувано н.о.х.д. 979/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол.

За първото съдебно заседание по делото Д. е бил редовно призован чрез неговата баба М.В., на която е бил предаден и препис от обвинителния акт по делото и уведомлението по чл.247б от НПК. Осъденият не се е явил на насроченото за 31.10.2018 г. съдебно заседание, при което същото е било отложено, като съдът е назначил служебен защитник на Д. и е постановил принудително довеждане на осъдения за следващото съдебно заседание. За следващото съдебно заседание осъденият е бил нередовно призован. От докладната записка за невръчена призовка се установява, че Д. не е бил намерен на посочения от него адрес, за да бъде призован, като по сведение на неговия дядо В.Т.В., живущ на същия адрес е напуснал страната за период от преди един месец и е заминал в чужбина. От извършената адресна справка за настоящ адрес е установено, че Д. има нова адресна регистрация по настоящ адрес в /адрес/, откъдето също не е могъл да бъде призован, поради ненамирането му на адреса/налична е докладна записка с данни от охраната на общежитието Б.В., че Д. не живее на адреса в /жк//. По делото е изготвена справка за пътуванията на лицето, от която се установява последно излизане от Р България на 08.10.2018 г. в 14.17 часа.

С оглед изложеното се установява, че обвинителният акт не е бил връчен на Д. и 3 задължението по чл.247в от НПК не е било изпълнено, поради отсъствието му от страната и липсата на данни за известен адрес, на който да бъде изпратен. В хода на съдебното производство районният съд е положил активни процесуални усилия да установи местонахождението на осъденото лице и да го уведоми за обвинението и делото. Поради неустановяване на актуалното му местонахождение и напускане на известния по делото адрес, без надлежно уведомление до органите на наказателното производство, районният съд е разгледал делото в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.“а“ от НПК и с участието на служебен защитник. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с присъда № 25/13.02.2019 г., с която на Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим за извършено от него престъпление по 354а, ал.3 от НК и с която на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода по присъда по н.о.х.д.

636/2008 г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол. Присъдата на Районен съд-гр. Ямбол не е била обжалвана от служебния защитник на осъдения Д., адв. Д. и е влязла в сила на 01.03.2019 г.

След влизане в сила на присъдата спрямо осъдения Д. е издадена ЕЗА Р-52/30.05.2019 г. от прокурор при РП – гр. Ямбол за предаването му с цел изтърпяване на наложеното по същата наказание лишаване от свобода. Във връзка с нейното издаване Д. е бил задържан първоначално на 30.11.2020 г. в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за изпълнение на ЕЗА и след приключване на производството по ЕЗА пред съда на чуждата държава е бил предаден на българските власти на 22.07.2022 г. и приведен в Затвора гр. Бургас за изтърпяване на наложеното му наказание, считано от 25.07.2022 г.

При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. От материалите по воденото бързо полицейско производство се установява, че осъденият е привлечен лично в качеството на обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „подписка“, за което е бил изрично уведомен с постановлението за привличането му като обвиняемо лице. След приключването на бързото полицейско производство /Д. изрично е заявил при разпита след привличането му като обвиняем, че не желае да му бъдат предявявани материалите по същото/ осъденият е нарушил определената му мярка за неотклонение „подписка“ по същото досъдебно производство, като първоначално е променил е известния по делото адрес за призоваване без да уведоми съответните органи, и впоследствие се е укрил, като е напуснал пределите на страната без да спази законовото изискване по чл.60, ал.1 от НПК да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. С това свое поведение осъденото лице е препятствало възможността на съдебните органи да го уведомят за обвинението, по което е предаден на съд и за хода на наказателното производство, за да участва в съдебното производство по делото. Неизвестното местонахождение на осъдения извън пределите на Р България е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие. Привеждането в изпълнение на 4 наказанието по влязлата в сила присъда спрямо Д. е реализирано в резултат на задържането му в чуждата държава по повод издадена ЕЗА с цел предаването му за изтърпяване на наложеното по същата присъда наказание.

При тези данни се налага извода, че осъденото лице Д. се е лишил по своя воля от правото си да участва в наказателното производство, за което е бил уведомен чрез личното му привличане като обвиняем, поради което не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на образуваното досъдебно производство осъденият е привлечен лично в качеството на обвиняем, с което надлежно и в достатъчна степен е бил информиран за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, както и за задължението му да не напуска местоживеенето си без разрешение на компетентния орган, като част от определената му мярка за неотклонение „подписка“. Съдът от първата инстанция е положил необходимите усилия за издирването на Д., с цел да обезпечат участието му в съдебното производство, но въпреки това не е могъл да издири лицето и е разгледал делото в негово отсъствие.