Решение № 296 от 14.07.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е № 296 гр.Стара Загора, 14.07.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ касационно административно дело №292 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София и М.А.Ш., срещу Решение № 88 от 10.03.2021г., постановено по адм. дело №518/2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С оспореното решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София e осъдена да заплати на М.А.Ш.:

1. обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди от престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 30.12.2013г. до 30.06.2017г. в размер на 1000 лева, като е отхвърлен иска за периода от 11.08.2013г. до 29.12.2013г. и до размера до 15 хиляди лева, като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано от 24.08.2020г. до окончателното й изпащане;

2. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 09.05.2018г. до 01.09.2019г. в размер на размер на 500 лева, като е отхвърлен иска за периодите от 01.04.2018г. до 04.05.2018г. и за периода от 01.09.2019г. до 24.08.2020г., като неоснователен и до размера от 3000лв., ведно със законната лихва върху главницата от 500 лева, считано от 24.08.2020г. до окончателното й изплащане.

С решението са отхвърлени предявените от М.А.Ш. искове срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение:

3. в размер на 8 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 05.08.2009г. до 28.11.2010г., поради погасяването на вземането по предявения иск по давност, като за периода от 01.04.2009г. до 04.08.2009г. и за периода от 29.11.2010г. до 19.11.2011г. искът е отхвърлен като недоказан;

4. в размер на 3 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за времето на престоя му в Ареста гр.Стара Загора за периода 08.08.2013г. до 11.08.2013г., като недоказан.

Със същото решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е осъдена да заплати на М.А.Ш. разноски в размер на 10 лева, както и съдебно деловодни разноски на пълномощника на ищеца адв.Г.Г.М., съобразно с уважената част на исковете в размер на 70 лева.

В жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София се сочи, че важен фактор, заедно с материалните условия, е режимът на изтърпяване на наказанието, който в случая е „строг“ и „общ“, предвид което изцяло на преценката на лишеният от свобода е било всеки ден във времето от 06:00ч. сутрин до 20.00ч. вечер, да пребивава само в спалното помещение или да се придвижва свободно във всички общи помещения, други спални помещения в групата, двор на общежитието и др., както и да ползва неограничено и свободно санитарния възел и течащата вода в общото санитарно помещение, разположено в коридора на групата. Твърди се, че претенцията на Ш. за неоснователни действия на затворническата администрация, поставящи го в унизителното положение да ползва през нощта раздадени кофи и туби за удовлетворяване на физиологичните си нужди, действително попада в квалификацията на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и на чл.3, ап.2, т.3 от ЗИНЗС и следващите от такова нарушение неимуществени вреди се предполагат по силата на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Но в случая се обосновава, че от ЗОЗТ „Черна гора“ е предоставена информация, че спалните помещения и общежитието не са разполагали със самостоятелен санитарен възел до 01.09.2019г., което обаче съвсем не означавало, че в общежитието е бил въведен ред за ползване на кофи и туби за тоалетни нужди през времето от 20:00ч. до 06:00ч., а напротив, в Докладна записка изх.№ 659/11.02,2021г. било посочено, че и през тази част на денонощието е бил осигурен достъп до намиращите се в салоните на всички групи общи санитарни възли, при необходимост. Алтернативно се оспорва размера на присъденото обезщетение като се сочи, че в проведеното първоинстанционно производство от събраните писмени доказателства е установено, че пребиваването на Ш. *** е поредното такова, като е логично в случай, че лишения от свобода се е чувствал толкова унизен и че битовите условия са толкова неблагоприятни за него, същият да коригира престъпното си поведение, а не да продължи да извършва престъпления, които отново да го връщат в тези условия.

Сочи се, че по делото нямало данни за по-добри условия на живот на лишеният от свобода извън затворническото общежитие, което наред с факта, че Ш. не постъпвал за първи път в ЗОЗТ „Черна гора“, изключвало наличието на стрес и страдания, водещи до дълбочинно засягане на психическата сфера, до разрушаването на цели значими комплекси от създадени психоемоционални връзки, като по делото не се е установило и увреждане на здравето на Ш. в резултат на битовите условия в общежитието.

Заявява се, че по време на престоя в мястото за лишаване от свобода, Ш. бил на пълна държавна издръжка и не е изразходвал никакви свои парични средства, за да посреща своите основни жизнени потребности. По тези съображения се моли съда да отмени оспореното решение в осъдителните части спрямо ГД „ИН“ или алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение.

В жалбата на М.А.Ш. е посочено, че първоинстанционният съд е установил нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, като по същество не се оспорва приетото от първоинстанционния съд, че тези нарушения се изразяват единствено в неосигуряване на достъп до постоянно течаща вода и санитарен възел в килиите, както и тяхната пренаселеност. С жалбата се оспорва само размера на присъденото обезщетение като се обосновава, че същото е занижено и не кореспондира с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че не са взети в достатъчна степен продължителния период, през който Ш. е престоял в пенитенциарното заведение, както и кумулативното наличие на няколко нарушения, извършени от органите на затворническата администрация. Твърди се, че първоинстанционният съд е установил, че лишеният от свобода е бил поставен при унизителни и нечовешки условия за един продължителен период от около 1 800 дни, през които е установено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като за този период е присъдено обезщетение в общ размер на 1 500 лева, а при изчисляване на средното обезщетение, което е присъдено за един ден се установява, че то се равнява на 58 стотинки за всеки изтърпян ден при посочените унизителни условия. В заключение се обоснова, че по този начин съдът е постановил съдебен акт, който по никакъв начин не отговаря на принципа на справедливост и справедливо репариране за понесените неимуществени вреди. Моли се съда да отмени оспореното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи в цялост иска, предявен от М.А.Ш. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не изпращат представители.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и моли съда да остави в сила решението на АС – Стара Загора.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и са процесуално допустими.

По основателността им настоящият състав приема касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неоснователна, а касационната жалба на М.А.Ш. за частично основателна предвид следните съображения:

Производството пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по искова молба на М.А.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение в следните размери: за сумата от 8 000 лв., за претърпени от Ш. неимуществени вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 01.04.2009г. до 19.11.2011г.; за сумата от 15 000 лева, за присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени реди за времето на престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 11.08.2013г. до 30.06.2017г.; за сумата от 3000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 01.04.2018г. до 24.08.2020г. и за сумата от 3000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от М.Ш. неимуществени за престоя му в Ареста – гр.Стара Загора за периода от 08.08.2013г. до 11.08.2013г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.

Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции, се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на минимално изискуемата свободна жилищна площ в ЗОЗТ „Черна гора” за трите периода, която не надхвърляла 3 кв.м., като в килиите липсвало вентилация, нямало и санитарен възел в тях, а през нощта килиите са заключвали и се използвали кофи и туби за задоволяване на физиологичните си нужди. Санитарните възли вътре в килиите били изградени едва през 2019г., а дотогава общата тоалетна била в лошо състояние, неподдържана и мръсна, а плочките били изпочупени; банята до ремонта била със счупени прозорци, а в нея имало неработещи душове и лишените от свобода се къпели в бетонни корита; нямало достатъчно светлина в килиите поради малкия размер на прозореца; изолация на външните стени на килиите липсвала до ремонта през 2019г., вследствие на което отоплението било много лошо и поради ниските температури в стаята ищецът не можел да заспи; не му били осигурявани одеяла и завивки; мебелировката в килията била оскъдна; липсвали достатъчно шкафове, маси и столове за затворниците; малкото мебели, които били налични били изтърбушени и потрошени; в килиите имало дървеници и хлебарки, мухъл и плесен, мишки и плъхове; спрямо ищеца не се била водила никаква корекционна работа и това довело до поведенческа и личностна криза; храната била с много лошо качество, рядко получавали плодове, яйца или млечни продукти; лишеният от свобода нямал достъп до течаща вода в килиите. По отношение на Ареста в гр.Стара Загора за исковия период се твърди, че санитарно битовите условия били лоши; не му било предоставено достатъчно жилищно пространство; килиите имало плесен, мухъл и дървеници; не му била осигурявана достатъчно слънчева светлина; нямал самостоятелен санитарен възел в килиите, като достъпът до тоалетните бил ограничен през нощта, когато са раздавани кофи и туби за задоволяване на физиологичните нужди на лишените от свобода. По тези съображения се сочи, че бил нарушен чл.3 от ЗИНЗС вследствие на бездействието на администрацията на ЗОЗТ „Черна гора” и Ареста гр.Стара Загора.

Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка. С решението си по делото административният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София да заплати на М.А.Ш.:

1. обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди от престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 30.12.2013г. до 30.06.2017г. в размер на 1000 лева, като е отхвърлен иска за периода от 11.08.2013г. до 29.12.2013г. и до размера до 15 хиляди лева, като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано от 24.08.2020г. до окончателното й изпащане;

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41cc1de7-50ad-45fb-8d03-66c5620dc1ba