Решение № 12121 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12121 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110114901 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ........ против Г. Б. Т., О. Б. Т. и С. И. Т..

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр. ............ Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 128, 97 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 210, 19 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2020 г. – 02.12.2022 г.; с у м а т а 25, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 02.12.2022 г., които се дължат от ответниците в условията на разделност, както следва: Г. Б. Т.

– 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.01.2023 по ч.гр.д. № 70692/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са възразили.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. Б.

Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди и наличието на облигационно правоотношение с ищеца за исковия 1 период. Счита, че не се дължи цена на дялово разпределение, доколкото в сградата не съществува техническа възможност за извършването на такова. Оспорва исковете за мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.

И. Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди и наличието на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Счита, че не се дължи цена на дялово разпределение, доколкото в сградата не съществува техническа възможност за извършването на такова. Оспорва исковете за мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата О.

Б. Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди и наличието на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Счита, че не се дължи цена на дялово разпределение, доколкото в сградата не съществува техническа възможност за извършването на такова. Оспорва исковете за мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 23.12.2022 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Г. Б. Т., О. Б. Т. и С. И. Т. за: сумата 1 128, 97 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 210, 19 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2020 г. – 02.12.2022 г.; сумата 25, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 02.12.2022 г., които се претендират в условията на разделност, както следва: Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3 от всеки от длъжниците.

С разпореждане от 04.01.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 27, 39 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците.

В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

С нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 ЗПИНМ от 22.05.1971 г. О. ....... е призната за собственик, на основание покупка от СГНССтопанска дирекция за изграждане на София, на апартамент № 39, находящ се в .........., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 76, 99 кв.м.

Представен е акт № 428/15.04.1949 г. за сключен граждански брак между Г. Т.

......... и О. .........., което лице страните не спорят, че е идентично с лицето О. ........

Видно от представена от ищеца справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за ......... Г.ев Т., като негов баща е посочен Г. Т. ........., за 2 когото е посочено, че е починал.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........., том .........., дело № 22639/96 г. от 29.10.1996 г. О. ....... дарява на своя син ......... Г.ев Т. собствените си 3/4 ид.ч. от техния съсобствен недвижим имот: жилище, находящо се в гр. ............, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 76, 99 кв.м. Видно от представения нотариален акт, дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на процесния имот. Сред представените при съставяне на нотариалния акт документи е описано и удостоверение за наследници на Г. Т. ........., починал на 26.04.1992 г.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 19.06.2023 г., О. ....... е починала на 27.12.2001 г.

Със заявление-декларация от 09.10.2008 г. ......... Г.ев Т. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район „Триадица“, ......... Г.ев Т. е починал на 04.04.2018 г., като е оставил наследници по закон: С. И. Т. – съпруга, О. Б. Т. – дъщеря и Г. Б. Т. – син.

По делото е представен от страна на ищеца констативен протокол № 2213/28.12.2007 г., че в сградата на адрес .......... не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно 3 правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установи се от представения нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 ЗПИНМ от 22.05.1971 г., че О. ....... е придобила собствеността на процесния имот, като видно от акт № 428/15.04.1949 г., към момента на придобиването му същата е била в брак с Г. Т. ........., с оглед на което имотът е придобит в режим на СИО. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........., том .........., дело № 22639/96 г. от 29.10.1996 г., сред представените при съставянето му документи е описано удостоверение за наследници на Г. Т. ........., починал на 26.04.1992 г., като обстоятелството, че последният е починал, се потвърждава и от представената от ищеца справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за .........

Г.ев Т., в която като негов баща е посочен Г. Т. ........., за когото е отразено, че е починал. С оглед изложеното след смъртта му съпругата му О. ....... и синът му .........

Г.ев Т. са се легитимирали като съсобственици при дялове, както следва: О. ....... – 3/4 и ......... Г.ев Т. – 1/4.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........., том .........., дело № 22639/96 г. от 29.10.1996 г. О. ....... е дарила на сина си ......... Г.ев Т. собствените си 3/4 ид.ч. от техния съсобствен недвижим имот, с което последният е придобил собствеността на целия имот, като си е запазила вещно право на ползване и е починала на 27.12.2001 г., а със смъртта й вещното право на ползване се е погасило по арг. от чл.59, ал.1 ЗС.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район „Триадица“, ......... Г.ев Т. е починал на 04.04.2018 г., като е оставил наследници по закон: С. И. Т. – съпруга, О. Б. Т. – дъщеря и Г. Б. Т. – син.

С оглед изложеното съдът намира, че ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти: Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3. От качеството им на съсобственици произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. По изложените съображения неоснователни се явяват възраженията на ответниците в обратен смисъл.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – 4 потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.