Определение № 23992 от 11.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 57711/2023
- Вид
- Определение № 23992
- Подписан
- 11.06.2024
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23992 гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Частно гражданско дело № 20231110157711 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С определение от 14.02.2024г. по ч.гр.д.№ 57711/2023г., съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, тъй като заявителят не е предявил иск за установяване на вземането в указания срок, предвид постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С молбата се иска в полза на адвоката на длъжника бъде присъдена сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по реда на чл.38 от ЗАдв по договор за безплатна правна помощ и съдействие.
Насрещната по молбата страна – заявителят „ФИРМА“ АД, взема становище за неоснователност на молбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните доказателства, намира, че молбата е основателна.
С определение от 14.02.2024г. съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, тъй като заявителят не е предявил иск за установяване на вземането в указания срок, предвид постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по своевременното направено искане от длъжника за присъждане на разноски – с възражението по чл.414 от ГПК, на каквито длъжникът има право, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Представени са доказателства договор за безплатна правна помощ и съдействие от 08.12.2023г., в който изрично се уговаря, че защитата на длъжника се поема от адв. С.Л. по реда на чл.38 от ЗАдв, като се сочи, че основанието за това е „материално затруднено лице“, поради което молбата следва да бъде уважена.
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при 1 приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. При това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. С.Л. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение, постановено на 14.02.2024г. по ч.гр.д.№ 57711/2023г., по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, като ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД с ЕИК ....., да заплати на адв. С.Г.Л. – САК , сумата от 100 (сто) лева – съдебни разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2