Решение № 246 от 05.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Враца, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 153/19.06.2025 г. по гр. д. № 313/2025 г. по описа на Районен съд Козлодуй е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София да заплати на М. В. К., с ЕГН ********** и адрес *** сумата 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно водено срещу М. В. К. наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 НК – досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на РУ –Козлодуй, прокурорска преписка № 2146/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено с прокурорско постановление от 20.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на 29.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът на М. В. К. за разликата до пълния предявен размер от 3000,000 лв., като недоказан и неоснователен. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. К. сумата 236,70 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България, 1 който обжалва решението в частта му ,в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв. Счита, че постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до нарушение на материалния закон, както и необосновано. Присъденото обезщетение било прекомерно, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Съдът не отчел в достатъчна степен обективните критерии, относими към размера на присъденото обезщетение.

В мотивите съдът отчел, че не е повдигнато обвинение, но делото било водено за престъпление, което не било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК.

Общият период не надвишил „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. По време на производството спрямо ищеца не била вземана мярка за неотклонение, в резултат, на което той не търпял ограничения на правата и свободите си. Не било установено наказателното производство да се е отразило негативно и да попречило в работата на ищеца, тъй като същият бил безработен към момента. Съдът приел, че липсват доказателства, че участието в наказателното производство да е увредило значително или трайно здравословното и психическото му състояние. Не били налице доказателства за настъпване на съществени трайни и психични последици или здравословни проблеми. Не се събрали доказателства ищецът да се е дискредитирал пред близки и познати. Прокуратурата на Република България не била оповестявала официална информация за воденето срещу ищеца наказателно производство и по този начин тази информация да е била станала известна в обществото и да предизвика коментари, негативни за ищеца. Ищецът не установил по делото неимуществени вреди включително накърняване на честта и достойнството,болки и страдания над обичайно преживените от всеки човек.

Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля Р. Л.,че ищецът от случая много се е променил - спрял да се вижда и среща с приятели, търпял неудобство от свалените номера и отнетото свидетелство за управление на МПС, като се налагало по работа свидетелят да го вози. В пълно противоречие били тези твърдения с това, че ищеца спрял да излиза, а същевременно се нуждаел от превоз като излизал, както и че не се срещал с приятели с това, че почти всеки ден се виждал със свидетеля Л. , който се определял като приятел. При тези противоречиви твърдения, съдът направил извод ,че същите били правдиви и обективно отразявали факти релевантни за производството, а именно състоянието на ищеца след започване на наказателно производство.

По същия начин били кредитирани като правдиви показанията на св. С. П.. Същата твърдяла ,че познава ищеца от 20 години. На такава възраст бил ищецът към момента на разпита на свидетелката. Близка била на семейството и го определяла като скромно и добро дете. След случая се бил изолирал и не се срещал с приятели въпреки, че тя се е срещнала с него след деянието. Определяла себе си като близка на семейството.За случая научила именно от тях. Заявила, че родителите не вярвали на ищеца, че не употребява наркотици и отношенията били влошени.

Неправилен бил изводът на съда, че ищецът е доказал вреди в размер на 1 000 лв., тъй като съдът неправилно кредитирал изцяло като безспорни показанията на свидетелите 2

С. П. и Р. Л. ,приемайки, за установено, че са настъпили нарушения на психическото и емоционалното равновесие на ищеца, притеснения, да излиза извън дома във връзка с воденото наказателно производство.

Цитира се възприетото в т. II на 111IBC №4/1968 г. Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Присъденото обезщетение е прекомерно по смисъла на чл.52 ЗЗД, не било съобразено и с общественоикономическото развитие.

Иска се отмяна на обжалваното решение на Районен съд гр. Козлодуй в частта му, с която са уважени исковете на ищеца М. В. К., ЕГН ********** от ***, за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лв., от предявените 3 000,00 лв. ,като се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който да бъде определен при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, както и да се произнесе съдът по въпроса за разноските съобразно постановеното решение В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. В. К. чрез адв. М. С..

Счита жалбата за допустима, но неоснователна, иска се същата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение на Районен съд – Козлодуй да бъде потвърдено.

От събраните писмени и гласни доказателства се доказало наличието на неимуществени вреди, които били в пряка и непосредствена връзка с предприетите действия срещу ищеца. Не се споделят твърденията в жалбата, че съдът кредитирал неправилно показанията на свидетелите относно психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Прибързаното отнемане на свидетелството за правоуправление и свалянето на регистрационните номера на лекия автомобил на ищеца довели до значителни вреди за лицето, изразяващи се в увреждане на доброто му име в обществото и промяна в отношението на близки и приятели към него, а това се отразило и на психиката му.

Несъстоятелен бил доводът на Прокуратурата за противоречие със залегналия в чл.52 от ЗЗД „принцип на справедливост“. В хода на производството пред Районен- Козлодуй се събрали множество доказателства, установяващи пряката връзка между предприетите незаконосъобразни действия и настъпилите негативни последици за ищеца. По делото били разпитани свидетелите Р. Л. и С. П., които заявили, че познават ищеца от дълги години. Чрез техните показания се доказали твърденията в исковата молба, че ищецът приел изключително тежко предприетите срещу него репресивни мерки и действия. Свидетелите заявили, че действията на органите на досъдебното производство станали обществено достояние, тъй като автомобилът бил паркиран пред дома на ищеца със свалени номера.

Свидетелите също така заявили, че тези действия станали достояние на приятелския му кръг и най - вече на родителите му, които коренно пременили поведението си спрямо него.

Безспорно, положителния тест за наркотици, отнетата книжа и дългия, период на разследване довели до влошаване на отношенията между ищеца и баща му, който загубил доверие в сина си. Отделно, свидетелите посочили, че предприетите действия срещу ищеца не можело да се скрият от хората живеещи в Козлодуй, тъй като градът бил малък и всичко 3 се разнася много бързо. От показанията им се доказвало, че резултатът от теста и обвинението, че употребява наркотици довело до това, че М. К. загубил част от приятелите си, които започнали да го отбягват и странят от него. Това довело до затварянето му в себе си и последващо отчуждение дори от семейството му. Безспорно, тези действия са оказали своето отрицателно отражение върху ищеца, независимо от начина му на живот и без значение дали бил публична личност или водел изолиран начин на живот. По делото се събрали доказателства, че ищецът е млад човек, който се ползва с добро име в обществото.

Същия не бил осъждан, нямал криминални регистрации, ползвал се с добро име в общество, работел на постоянен договор в „Електрохолд България'’ ЕАД, като твърдението, че употребява наркотици повлияло негативно на работата му и в отношенията му с колегите.

Не се споделя изводът на жалбоподателя, че досъдебното производство се е провело в разумни срокове, след като същото продължило шест месеца. От страна на органите на досъдебното производство за период от половин не били предприемани действия и не били извършвани процесуално-следствени действия, но въпреки това лицето търпяло негативите от лошата организация на работа в МВР и прокуратурата. В случая от отнемането на свидетелството за правоуправление и сваляне на регистрационните табели на лекия автомобил до окончателното приключване на делото и тяхното връщане били изминали повече от шест месеца. През този период ищецът не само бил лишен от възможност да управлява лек автомобил, но бил лишен и от възможността да ползва собствеността си като я предостави на друго лице, което да го закара при нужда. Жалбоподателят игнорирал обстоятелството, че без вина и въпреки твърденията си, че не е употребил забранени вещества, ищецът бил задържан за срок от 24 часа, което за лице на тази възраст било изключително стресиращо.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд – Козлодуй, както и се претендират разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Козлодуй ищеца М. В. К. е предявил срещу ответника Прокуратурата на Република България, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца М. В. К. наказателно преследване по досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на РПУ - гр. Козлодуй (прокурорска преписка № 2146/2023 г. на Районна прокуратура гр.

Враца, ТО - Козлодуй), приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.

4

В исковата молба се посочва, че при управление на МПС ищецът бил спрян за проверка от полицейски патрул. Бил изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като пробата се оказал положителна за амфетамини. Бил му съставен акт за административно нарушение, било му отнето СУМПС и талонът към него, както и регистрационните табели на автомобила му. Ищецът дал кръвна проба, бил задържан за 24 часа. След задържането дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие и повишено кръвно налягане. Била му връчена призовка за явяване като обвиняем по досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на РПУ - гр. Козлодуй. Била му връчена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която му било отнето СУМПС, както и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с ковто била прекратена регистрацията на лекия му автомобил. Това се отразило на ищеца изключително негативно, тъй като колата му била докарана на репатрак със свалени номера и това станало достояние на всички съседи. След това ищецът се затворил в себе си, избягвал да излиза извън дома си и да контактува с негови познати. Негативните чувства се засилили от дългото и ненужно забавяне на наказателното производство. На 20.09.2023 г. – половин година след задържането му, получил по пощата постановление за прекратяване на наказателното производство, като от прокурорския акт се установявало, че от дадените в него биологични проби не било установено наличие на наркотични и уповайщи вещества и поради това били налице липса на данни за извършено престъпление. След изтичане на срока за обжалване на постановлението – на 02.10.2023 г. отишъл в КАТ- Враца, за да му върнат книжката и регистрационните табели.