Решение № 854 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120105957 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. В. Г.-Р., срещу Е. Я. М., иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата следните суми: сумата от 1712,01 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването, съответно на притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД – 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес гр. *** и върху поземлен имот с идентификатор ***36 по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД – 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес гр. ***, за периода от 01.09.2022 г. до 01.08.2025 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда – на 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 290,78 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2022 г. до 31.07.2025 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че ищцата притежава право на собственост върху 1/6 ид. ч. от описаните по-горе имоти, а ответницата 5/6 ид. ч. Сочи се, че ответницата лишава ищцата от ползване на имотите, поради което на 30.08.2022 г. на същата е връчена покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. в размер от 75 евро, считано от 01.09.2022 г. Изложено е, че след поканата ответницата е плащала обезщетение на ищцата в по-малък размер - 75 лева месечно в периода от м.09.2022 г. до м.11.2024 г., вкл. след което е преустановила плащанията.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата по делото е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на 1 предявените искове. Оспорва се твърдението на ищцата, че ответницата е лишила от ползване същата по отношение на поземления имот. Сочи се, че дължимото обезщетение за периода от 01.09.2022 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 75 лева месечно, поради което ответницата е заплащала обезщетение в този размер в полза на ищцата. Изложено е, че ответницата е пропуснала да заплати обезщетението за м.12.2022 г., но същото е платено през м.08.2025 г., ведно с лихвите. Поддържа се, че с покана от 02.01.2025 г., изпратена от ищцата чрез адв. М. М. по ел. поща до ответницата, същата е заявена нова банкова сметка за преводи на обезщетенията, при което ответницата в отговор на тази покана от 12.01.2025 г., изпратен по ел. поща /доколкото към нея е нямало приложено пълномощно от ищцата в полза на адв. М. М./, е поискала от ищцата да заяви изрично дали това е банковата сметка, по която иска да бъдат преведени обезщетенията за м.12.2022 г. и м. 12.2024 г., но отговор от ищцата е изпратен едва на 26.06.2025 г., но не лично на ответницата, а на неактуален адрес на адвоката на ответницата, а актуална сметка по която ответницата да плаща обезщетенията е узната от същата едва м.08.2025 г. Твърди се, че след получаване на преписа от исковата молба, на 17.08.2025 г. ответницата е заплатила в полза на ищцата 75 лева за обезщетение за м.12.2022 г. и лихва върху него, сумата от 75 лева за обезщетение за м.12.2024 г. и сумата от 600 лева за обезщетение за периода от м.01.2025 г. до м.08.2025 г.

Възразява се, че обезщетенията за периода от м.12.2024 г. до м.08.2025 г. са погасени, поради плащане от страна на ответницата в полза на ищцата.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявените искове. Депозират се писмени бележки от 12.03.2026 г.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа отговора на исковата молба. Депозират се писмени бележки от 12.03.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С неоспорения от страните съдебен доклад е обявено за безспорно, че страните по делото притежават апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД – 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес гр. *** и върху поземлен имот с идентификатор ***36 по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД – 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес гр. ***, при квоти: 1/6 ид. ч. за ищцата и 5/6 ид. ч. за ответницата.

По делото не е спорно, а и се установява от представените по делото нотариална покана и обратна разписка /л. 18 и л. 19/, нотариална покана /л. 20/ се установява, че на 30.08.2022 г. на ответницата е връчена по постоянен адрес гр. ***, изпратена от ищцата покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съответно на притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас и поземлен имот с идентификатор ***36 по КККР на гр. Бургас, в размер от 75 евро, считано от 01.09.2022 г., като досежно отношенията на страните във връзка с обезщетението за лишаване от ползване е посочен адв. М., неговият адрес за кореспонденция гр. *** и мобилният му номер ***. В отговор на поканата, на 05.09.2022 г. на ищцата е връчена, на посочения от нея адрес за кореспонденция гр. ***, изпратена от ответницата нотариална покана, в която е заявено, че ответницата ще заплаща на ищцата обезщетение за лишаване от ползването на жилището в размер от 75 лева, като ищцата е поканена в тридневен срок от получаване на отговора да представи банкова сметка за заплащане на дължимите от ответницата суми и досежно отношенията на страните във връзка с обезщетението за лишаване от ползване е посочен адв. Т. И., нейният адрес за кореспонденция гр. *** и мобилния номер ***.

2

Страните по делото не спорят, а и от представената по делото нотариална покана /л.

21/ се установява, че на 09.09.2022 г. на ответницата е връчена по постоянен адрес гр. ***, изпратена от ищцата покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съответно на притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас, в размер от 75 евро, считано от 01.09.2022 г., като досежно отношенията на страните във връзка с обезщетението за лишаване от ползване са посочени банкова сметка ***, в КВС Bank и е посочен същият адрес за кореспонденция и мобилен номер на адвокат на ищцата, както и ответницата е поканена да посочи електронна поща за връзка.

Представени по делото са Телепоща № 12/06.12.2024 г. и Телепоща № 12/06.12.2024 г., с покани и обратни разписки, изпратени от ищцата, до ответницата до адреса за кореспонденция посочен от ответницата и до постоянния адрес на същата, с които ответницата е поканена за заплати обезщетение за лишаване от ползването, съответно на притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас и поземлен имот с идентификатор ***36 по КККР на гр. Бургас, в размер от 95 евро, считано от получаване на поканите /л. 27 – л. 34/. И двете телепощи са останали „Непотърсени“.

Представено по делото на хартиен носител е извлечение от кореспонденция по ел. поща между страните, от което се установява, че на 02.01.2025 г. ищцата чрез адв. М. е изпратила на ответницата покана да заплати остатъка от дължимото обезщетение за лишаване от ползването, ведно с лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 30.11.2024 г., както и считано от получаване на тази покана по ел. поща да заплаща за ползването на апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас и върху поземлен имот с идентификатор ***36 по КККР на гр. Бургас, сумата от 95 евро, като за кореспонденция са посочени адв. М. и банкова сметка *** в „ОББ“ АД /л. 23/.

В отговор на започнатата от ищцата чрез адв. М. кореспонденция по ел. поща, ответницата е изпратила писмо от 12.01.2025 г., с което е изразена готовност за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на апартамент с идентификатор ***1 по КККР на гр. Бургас в размер на 75 лева и е направено искане за лично потвърждение на новата банкова сметка *** в „ОББ“ АД, посочена в ел. писмо от 02.01.2025 г., като ответницата е посочила нов адрес за кореспонденция с адвокатката гр. *** /л. 24 и л. 63/.

Представена по делото е Телепоща № 23/26.06.2025 г., с покани и обратни разписки, изпратени от ищцата, до ответницата до стария адрес за кореспонденция, посочен от ответницата с нотариалната покана, връчена на ищцата на 05.09.2022 г., с която ответницата е поканена да заплати задължения за обезщетение за минали периоди. Телепощата е останала „Непотърсена“ /л. 35 – л. 39/.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза от 20.10.2025 г. /л. 116/ се установява, че съобразно площта на апартамента по документи, за периода от 01.09.2022 г. до 01.08.2025 г., средният месечен пазарен наем за притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от апартамента възлиза на 1817,50 евро, от които след приспадане на плащанията, осъществявани от ответницата в периода от м.09.2022 г. до м. 11.2024 г. остават неплатени 249,02 евро, а незаплатената част за периода м.12.2024 г. до м.08.2025 г. възлиза на 549,50 евро или общо 798,52 евро. На 17.08.2025 г. /след завеждане на делото/ ответницата е заплатила на ищцата сумата от 383,47 евро за погасяване на задължението за обезщетение и сумата от 10,63 евро за погасяване на лихва.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза от 04.12.2025 г. /л. 127/ се установява, че в заключението от 20.10.2025 г. всички изчисления включват само средният месечен пазарен наем за апартамента, защото вещото лице счита, че за поземления имот не се дължи самостоятелно наем. Независимо от това, съобразно поставените въпроси и за целите на делото посочва, че средният месечен пазарен наем за поземления имот за притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. възлиза на 1,60 евро, за целия исков период – 56 евро.

3

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза от 24.02.2026 г. /л. 149/ се установява, че съобразно реално замерената от вещото лице площ на апартамента /73,60 кв.м./, средният месечен пазарен наем за притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от апартамента за периода от 01.09.2022 г. до 01.08.2025 г. възлиза на 1980 евро, от които след приспадане на плащанията, осъществявани от ответницата в периода от м.09.2022 г. до м. 11.2024 г. остават неплатени 356,35 евро, а незаплатената част за периода м.12.2024 г. до м.08.2025 г. възлиза на 599 евро или общо 955,35 евро.

По инициатива на ответника е разпитана свидетелката М. С. /л. 133/, от чийто показания се установява, че ответницата живее в чужбина и в периода от 2022 г. до 2025 г. е посещавала рядко апартамента, като дворното място не се ползва от никого и е затрупано с боклуци.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта.

Неоснователно е и възражението на ответницата, че претенцията на ищцата е нередовна, тъй като е предявена обща сума за обезщетение, без да е уточнено поотделно как се формира обезщетението за поземления имот и за апартамента, доколкото искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е един и е основан на института на неоснователното обогатяване, при което се изследва общият размер на обогатяването и обедняването, което в случая се претендира от ищцата в общ размер от 1712,01 евро.

Предявените от ищцата искове са с правно основание чл. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.

1 ЗЗД. За успешното им провеждане ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно, че в рамките на исковия период ответницата еднолично е ползвала имота, като е възпрепятствала ищцата да ползва общата вещ; че същата е поискала от ответницата чрез отправяне на покана заплащане на обезщетение или ползване на имота, поставянето в забава на ответницата и размера на претенциите си за главница и лихва. В тежест на ответницата е да установи изпълнение на задължението да заплати дължимото обезщетение, или наведените правоизключващи и правонамаляващи възражения.