Определение № 633 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Варна, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20253100900147 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес ***********, чрез пълномощник адв. В. Г. АК Варна, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 с ъс седалище и адрес на управление гр.София, бул. Витоша 89Б, представлявано от Коста Чолаков – гл.изп. директор и Бистра Василева – изп. директор, с която е предявен иск с правно осн. чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 500 лева, частичен иск от 34 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица № *********** за л.а. Мерцедес Бенц Е 200, бледо жълт, рег.№ *********** за настъпил на 20.11.2023г. за времето от 16.00 до 17.00 часа покрит застрахователен риск кражба по щета № 44010312308217, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2024г.

(датата, на която изтича 15-дневния срок, по арг. от чл.108, ал.1 във вр. чл.

405, ал.1 от КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил претенцията.

По допустимостта на претенцята:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие облигационна връзка между тях с характера на договор за имуществена застраховка, изпълнението на задълженията на застрахователя, по която е предмет на предявения иск. Сезиран е компетентен съд с оглед цената на иска и адреса на ищеца. Съдът приема, че предявения иск е допустим.

По предварителните въпроси:

Спорът подлежи на разглеждане по Общия ред, по арг. от чл. 113 от ГПК във вр. чл. 2, ал.2 от КЗ.

При преглед на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и на представените писмени доказателства, се констатира несъответствие в изписването на регистрационния номер на автомобила, предмет на исковата претенция в ИМ и доказателствата – застрахователна полица, свидетелство за регистрация, уведомление за щета и др. Посоченото 1 налага ищецът изрично да посочи правилния регистрационен номер на автомобила, за който се претендира заплащане на застрахователното обезщетение, предмет на исковата претенция.

Във връзка с заявеното от ответника възражение, въз основа на което се отказва плащане по щетата, изразяващо се в неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, значително с оглед интереса на застрахователя и което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на щетата, на ответника следва да се укаже да формулира ясно и точно конкретното задължение, на което се позовава, като въведе подробни фактически твърдения, посочи начин и проявление на съответното действие и/или бездействие.

В същия срок ответникът следва да поясни ясно и подробно кои са обстоятелствата, декларирани при завежданото на щетата, които не съответстват на установените факти и събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования лек автомобил, във връзка с въведеното второ възражение за липса на основание за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.

По доказателствените искания:

Съдът преценява, че всички представени от страните документи представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети като доказателства.

Допустимо и относимо към предмета на доказване е искането на ищеца за събиране на гласни доказателства посредством разпита на един свидетел при условие на водене за установяване на факти и обстоятелства по настъпването на застрахователното събитие – кражба.

Основателно е искането на ищеца за представяне на цялата преписка по образуваната при застрахователя щета в заверен от ответника препис, като същата следва да бъде придружена с опис на съдържащите се документи.

Като основателно се преценява искането на ответника за служебно изискване на ДП № 582/2023г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна.

Назначаването на САТЕ със задачи, поставени от ищеца и ответника, съдът счита за основателно и необходимо с оглед изясняване на съществени факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по иска и въведените възражения от ответника.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

Съдът намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.140, ал.3 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, заявен от В. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес ***********, чрез пълномощник адв. В. Г. АК Варна срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Витоша 89Б, представлявано от Коста Чолаков – гл.изп. директор и Бистра Василева – изп. директор, за осъждане на ответника на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ, да заплати сумата от 25 500 лева, частичен иск от 34 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица № *********** за л.а. Мерцедес Бенц Е 200, бледо жълт, рег.№ *********** за настъпил на 20.11.2023г. за времето от 16.00 до 17.00 часа покрит застрахователен риск кражба по щета № 44010312308217, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2024г.

(датата, на която изтича 15-дневния срок, по арг. от чл.108, ал.1 във вр. чл.

405, ал.1 от КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Общия исков процес.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в исковата молба, че ищецът има с ответното застрахователно дружество сключен договор за застраховка „Каско” полица №*********** от 26.07.2023г. за собствения си автомобил марка „Мерцедес" Е 200 Блуетек със срок на действие от 00.00 часа на 26.07.2023г. до 24.00 часа на 25.07.2024г.

Застрахователната стойност била определена в размер на 35 000лв., а дължимата застрахователна премия в размер на 1 836 лв., платима на 4 разсрочени вноски, от които са заплатени две от вноските, т.к. падежът на третата е настъпил след противоправното отнемане на МПС.

Твърди се, че на 20.11.2023г. около 16.00ч. ищецът паркирал автомобила на паркинга на Картинг писта „Варна" до кв. „Виница", където имал среща с трима свои познати, с цел да се състезават с малки автомобили тип картинг.

Мероприятието продължило около час, след което при връщане на паркинга на пистата, където оставили преди това личните си МПС, установили, че това на ищецът липсвало. Последният веднага подал сигнал на телефон 112 и се обърнал към служителите на пистата за предоставяне на записи от видеонаблюдението, но се оказало, че в процесната част на спорното съоръжение не се извършва такова. Местопроизшествието било посетено от служители на Пето РУ на ОД на МВР – Варна. Ищецът уведомил застрахователя за настъпилото събитие на посочения в полицата телефонен номер.

Уведомление за настъпилото събитие било подадено пред застрахователя на 21.10.2023г., като била образувана преписка по щета ***********, по която били представени от ищеца документи изброени в приложение 2 - СРМПС част I и II, лична карта, 1 бр. ключ.

Твърди се, че въз основа на подадения сигнал за извършено престъпление било образувано ДП №582/2023г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна, като с постановление от 05.06.2023г. на прокурор при РП Варна, наказателното производство било спряно, т.к. авторът на деянието не 3 бил открит. На 20.06.2024г. застрахованият представил акт за спиране на ДП пред ответното дружество, както и удостоверение за банкова сметка.

Сочи се, че въпреки изпълнението на всички задължения по застрахователния договор, свързани с плащането на застрахователната премия, своевременното уведомяване за настъпилата щета и представяне на необходимите документи, на 03.07.2024г. ищецът получава отказ за изплащане на обезщетение, на осн. Раздел I, т. 9.1.9 от ОУ, поради деклариране от застрахования на обстоятелства, които са различни от действително случилото се. На 12.08.2024г. било подадено заявление за преразглеждане на отказа на застрахователя с цел посочване ясно и точно какви факти са невярно декларирани, но с писмо от 16.08.2024г. отказът бил потвърден само с отбелязване, че основанието е Раздел I, т. 9.1.9 от ОУ.

Сочи се, че по искане на ищеца на 12.08.2024г. регистрацията на процесният автомобил била прекратена от МВР.

Ищецът се мотивира, че на осн. чл.409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.З КЗ. Конкретно се сочи, че доколкото на 20.06.2024г. от застрахования е представена банкова сметка, съответно и преди това всички доказателства, по арг. на чл. 108, an. 1 КЗ вр. чл.405 КЗ, след изтичане на 15 работни дни от тази дата ответното дружество дължи лихва за забава върху претендираното за заплащане застрахователно обезщетение, т.е. считано от 12.07.2024г.

Посочена е банкова сметка, по която следва да бъде преведена присъдената сума по иска.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и основателността на иска. Оспорва иска по основание и размер.

Не се оспорва наличието на валидно сключена имуществена застраховка с ищеца за процесния автомобил, като неразделна част от договора са Общите условия, протокол за оглед на автомобил, анекси и документи за платена застрахователна премия. Не се оспорва заведена след подадено от ищеца уведомление щета под № Т23 4401031597637. Не се оспорва, че с писмо изх.

№ 0-92-8856/03.07.2024г. ищецът е уведомен за взето решение за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, предвид наличието на обстоятелства, декларирани при завежданото на щетата, които не съответстват на установените факти и събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования лек автомобил. Излага се, че след постъпило на 12.08.2024г. възражение от застрахования с искане за преразглеждане на отказа на застрахователя, до молителя е изпратено становище от 16.08.2024г., с което същият е потвърден.

Оспорват се всички елементи от фактическия състав, пораждащ вземането на ищеца. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, което съгласно сключения договор да е риск, който застрахователят има задължение да покрие, в конкретния случай противозаконно отнемане на МПС, вкл. по посочените в ИМ начин, дата, час и място.

Въвежда се правоизключващо възражение за проявена „груба небрежност“ по смисъла на Раздел I Общи условия 9. Общи изключения, т.

9.1.8 Общите условия. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си по т. 10.1 и т. 10.3, раздел I от ОУ да ползва застрахованото МПС с грижата на 4 добър стопанин и да предпазна същото от преки и непосредствени източници на вреди. Това дава основание на застрахователя, съгласно текста на т. 10.8 от ОУ да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

В условие на евентуалност, в случай, че искът се намери за основателен, се въвежда възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, като се позовава на разпоредбите на чл. 386, ал.2 от КЗ и текста на т. 12.5, Раздел II от ОУ.

На осн. т.5.5, Раздел I от ОУ въвежда възражение за прихващане на дължимите две вноски по процесната полица в общ размер от 918 лева.

Настоява се, че на осн. чл. 348 от КЗ във вр. с чл. 298 от ТЗ ОУ към договора са неразделна част от същия и са задължителни за страните.