Решение № 72 от 24.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500044 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч е допълнено Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч, а именно:

Постановено е детето Н. ИВ. да живее заедно със своята майка КР. Т. ИВ., на адреса, на който тя живее: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.

Предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Н. ИВ. на неговата майка КР. Т. ИВ., с постоянен адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.

Определен е на бащата В. К. АД. следният режим на лични контакти с детето Н.

ИВ.:

След приключване на подготвителния период (около два месеца от влизане на решението в законна сила), първите пет срещи между бащата и детето да бъдат осъществявани в Контактния център на ЦОП Ловеч в присъствието на психолог;

1

След провеждане на петте срещи в Контактния център и по преценка на наблюдаващия психолог, детето и бащата да започнат контакти чрез средства за комуникация от разстояние със следната честота и продължителност: два пъти месечно (втора и четвърта събота от месеца), с продължителност до един час – през първия месец, а след това – всяка събота, с продължителност до един час;

При негов престой в България с продължителност до един месец, в рамките на престоя бащата има право на две лични срещи с детето (втора и четвърта седмица от престоя), като срещите да се осъществяват чрез Контактния център на ЦОП Ловеч или извън него, по преценка на наблюдаващия психолог;

При положителна оценка от социалната услуга, към която детето и родителите са насочени към ЦОП Ловеч, и след навършване на седемгодишна възраст от детето бащата да осъществява контакт с детето един път месечно (от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с преспиване), като го взема от и го връща на адреса по местоживеене при майката. През второто шестмесечие от навършване на седемгодишна възраст контактите да се увеличат на два пъти месечно (от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с преспиване);

След навършване на осемгодишна възраст през време на престоя в България, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, бащата да взема детето да преспива в дома му или да го води на почивка (планина или море) в страната, като детето се взема и връща от бащата в дома на майката;

Извън изброените непосредствени присъствени контакти бащата и детето да контактуват и чрез средства от разстояние, с честота всяка събота.

Определено е ползването на задължителни социални услуги от КР. Т. ИВ., В. К.

АД. и Н. ИВ. (родителите и детето) според изготвената индивидуална оценка на техните потребности, съобразно целите и задачите на подготвителния период за изпълнение на определения от съда режим на лични контакти.

С посоченото решение В. К. АД. е осъден да заплаща на детето Н. ИВ. чрез неговата майка КР. Т. ИВ. месечна издръжка в размер на 200 лева от 11.02.2020 година (влизане в сила на решението относно произхода от бащата), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка.

Със същото решение е постановена промяна в бащиното и фамилно име на детето Н. ИВ. – Н. В. А.а.

С посоченото решение В. К. АД. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Ловеч сумата 288 лева – държавна такса за присъдената издръжка на детето, 50 лева – допълнителна държавна такса за предявения иск.

2

В законния срок е постъпила въззивна жалба от КР. Т. ИВ. против Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е постановено: „След навършване на осемгодишна възраст, през време на престоя в България, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, бащата да взема детето да преспива в дома му или да го води на почивка (планина или море) в страната, като детето се взема и връща от бащата в дома на майката; Извън изброените непосредствени присъствени контакти, бащата и детето да контактуват и чрез средства от разстояние, с честота всяка събота.“ Във въззивната жалба се излага, че в обжалваните части решението е необосновано и незаконосъобразно. Първостепенният съд е отчел специфичните обстоятелства, които са необичайни и различни от практиката за личните контакти между родител и дете; все още баща и дъщеря не са се виждали, не се познават. Не са изложени мотиви въз основа на какво е заключено, че след навършване на осемгодишна възраст на детето между него и бащата всичко ще бъде наред. КР. Т. ИВ. недоумява дали е длъжна тя, детето и настоящото им семейство да се съобразява винаги при „престоя на бащата в България“, без дори да е посочено кога да бъде, през кой сезон, месец и за колко време. Как да е сигурен съдът, че след изминаването на три години от решението нещата ще се променят и ще се породи някаква близост между бащата и детето? Няма никаква логика и е прието производно КР. Т.

ИВ. да предоставя детето да „преспива в дома му и да го води на почивка“, не е ясно кога и за колко време. Същевременно при наличие на такава голяма пандемия от заболели жалбоподателката не би посмяла да си даде детето на така наречения баща, когато на него му хрумне. Същите аргументи са валидни и относно задължението на КР. Т. ИВ. извън посочените контакти да осигурява възможност бащата „всяка събота да контактува с детето от разстояние…“. Детето е много малко, за да може жалбоподателката да му обясни причините, поради които се налага да контактува с този непознат мъж например по телефона. КР. Т. ИВ. не може да прецени дали осъществяването на този режим на лични контакти няма да се отрази за в бъдеще на психиката на детето. Последното нарича татко настоящия съпруг на своята майка. От 11.02.2020 година В. К. АД. не е потърсил детето, не е пожелал да се срещне с него, до момента не е изплащал никаква издръжка.

Жалбоподателката няма възможност да търси издръжката, тъй като В. К. АД. работи в чужбина. КР. Т. ИВ. има съмнения, че В. К. АД. има намерение да бъде баща на детето в добрия смисъл на думата.

Направено е искане да се отмени Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д.

№ 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части. При условие, че В. К. АД. прояви достатъчно интерес и загриженост докато детето стане на осем години, тогава би могъл да иска изменение на режима за лични контакти с детето.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Ц.Т. – особен представител на малолетното дете Н. ИВ., с който не се оспорва въззивната жалба.

3

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Р.М. – пълномощник на В. К. АД., в който са изложени доводи за нейната неоснователност.

С писмено становище адвокат Р.М. – пълномощник на В. К. АД., оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 65/2019 година по описа на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявен от В. К. АД., представляван от адвокат Р.М., против КР. Т. ИВ., действаща лично за себе си и като майка на малолетната Н. ИВ., иск с посочено правно основание чл. 66, ал. 2 от Семейния кодекс.

С Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч е признато за установено на основание чл. 66, ал. 2 от Семейния кодекс, че В. К. АД. е баща на детето Н. ИВ., с ЕГН **********, родено на 21.09.2015 година от майка КР. Т. ИВ..

С посоченото решение е прекратено производството по делото относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето – искове, попадащи в обхвата на делата за родителска отговорност, поради липса на компетентност на българския съд.

С Определение № 98/4.06.2020 година по в. гр. д. № 64/2020 година на Апелативен съд Велико Търново е отменено Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е прекратено производството по делото за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Н. ИВ. – искове, попадащи в обхвата на делата за родителска отговорност, поради липса на компетентност на българския съд; делото е върнато на Окръжен съд Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество съгласно чл. 70 от Семейния кодекс относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето Н. ИВ., родено на 21.09.2015 година.

Пред първостепенния съд адвокат Р.М. – пълномощник на В. К. АД., е заявил, че до четвъртия месец от влизане в сила на решението личните контакти на бащата с детето следва да се осъществяват в присъствието на социален работник или друго лице, на което Н.

ИВ. има доверие, посочено от майката, тъй като последната не желае да общува с В. К. АД..

Впоследствие да се даде възможност на бащата да има контакти с детето в гр. Ловеч, без присъствие на трети лица. След преминаването на този етап детето да пребивава в гр.

4

Луковит два пъти в месеца без преспиване, а след това и с преспиване. При добро стечение на обстоятелствата от лятото на 2022 година детето да остава и по един месец през лятото при бащата по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.

Адвокат Р. Б. – процесуален представител на КР. Т. ИВ., след даване ход на устните състезания пред Окръжен съд Ловеч е посочила, че нейната доверителка повече от шест години е прекъснала всякакви връзки с В. К. АД.. Изразила е становище, че бащата следва да вижда детето два пъти в месеца – всяка събота от 10.00 часа до 14.00 часа в продължение на година; при нормално развитие на отношенията същият режим да се прилага още една година. В бъдеще бащата има възможност да иска промяна в режима на лични контакти с детето и в съответното производство ще се изясни по какъв начин са се развили отношенията между него и детето Н. ИВ..

Според адвокат Ц.Т. – особен представител на малолетното дете Н. ИВ., оптималният вариант на режима на лични отношения е да се даде възможност на детето да общува с бащата два пъти в месеца за един или два часа в присъствието на майката, на място, извън дома, в който живее, както и в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“, евентуално и на психолог, в продължение минимум на една година с оглед адаптиране на детето към В. К. АД..

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч за допълване на Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които:

Постановено е детето Н. ИВ. да живее заедно със своята майка КР. Т. ИВ., на адреса, на който тя живее: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.

Предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Н. ИВ. на неговата майка КР. Т. ИВ., с постоянен адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.

Определен е на бащата В. К. АД. следният режим на лични контакти с детето Н.

ИВ.:

След приключване на подготвителния период (около два месеца от влизане на решението в законна сила), първите пет срещи между бащата и детето да бъдат 5 осъществявани в Контактния център на ЦОП Ловеч, в присъствие на психолог;