Решение № 283 от 07.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. гр. Добрич, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500398 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 3022/12.02.2024 год. (постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо 08.02.2024 г.), ведно с уточняваща молба с рег. № 13271/05.7.2024 г., подадени от М. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Д. ул. „***, чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр. Д. срещу решение № 35/15.01.2024 год. по гр. Дело № 1009/2023 год. по описа на Добричкия районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че М. В. Д. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., по заповед за изпълнение на парично задължение с № 105/02.02.2023 г., издадена по ч. гр.д. № 306/2023 г. по описа на Добрички районен следните суми: 1 500 лева, представляваща неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта без депозит № ****/ 02.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 01.02.2023 г. до окончателното изплащане; 2 591,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2014г. до 26.01.2023 г. включително;

1

136,70 лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т.6.1 от договора за овърдрафт и анекс към него, дължима за периода от 08.05.2014г. до 20.07.2015 г. включително.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване дължимостта на сумите от: горницата над 136,70 лева до претендираните 170,68 лева; 2,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2023г. до 31.01.2023г. включително и сумата от 60 лева, представляваща такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Добричкият районен съд е осъдил М. В. Д. да заплати на Първа инвестиционна банка“ АД разноски в производството по ч. гр.д. №306/2023 г. по описа на Добрички районен в размер на 85,81 лева, представляваща държавна такса и 49,60 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и сумите, представляващи разноски в производството по гр.д. № 1009/2023 г. на Добрички районен съд, а именно: 225,36 лева, представляваща платена държавна такса, 396,81 лева, съставляваща възнаграждение за вещо лице, и 99,20 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 08.02.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 25.01.2024 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Според жалбата решението на Добричкия районен съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните и материални норми.

Оспорва се извода на съда, че в случая не е изтекла погасителна давност за процесното вземане. В тази връзка самият ищец, настоящ въззиваем, в исковата молба е посочил, че вземането на банката е възникнало на 08.05.2014 г., откогато кредитът е в просрочие. От този именно момент ищцовото вземане е изискуемо, респ. тече погасителна давност за всички, произтичащи от договора вземания на банката-кредитор. На следващо място договорът за кредит е прекратен и не поражда правни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощник юрисконсулт П. З. Б., в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е 2 отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Оспорва се извода на въззивника, че вземането на банката е възникнало на 08.05.2014 г., доколкото кредитът е обявен от ищеца за изцяло и предсрочно изискуем, ведно със задължението за лихва, на 27.01.2023 г., поради и което вземането на ищеца не е погасено по давност към момента на сезиране на съда.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по ч.гр. дело № 306/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по заявление с вх. № 2020/01.02.2023 год. на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез упълномощения юрисконсулт П. З. Б., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката, срещу М. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Д. ул. „***, за сумите от: 1 500 лева, представляваща неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта без депозит № ***/02.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 01.02.2023 г. до окончателното изплащане; 2 591,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2014 г. до 26.01.2023 г. включително; 170,68 лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т.6.1 от договора за овърдрафт и анекс към него, дължима за периода от 08.05.2014 г. до 20.07.2015 г. включително; 2,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2023 г. до 31.01.2023 г. включително; 60 лева, представляваща такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

3

Със заповед № 105/02.02.2023 г. издадена по посоченото дело Добричкият районен съд е разпоредил на длъжника да заплати на кредитора заявените суми, ведно със сторените по делото разноски в размер на 136,50 лева, от която: 86,50 лева – платена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 1866 от 07.04.2023 г. заповедният съд е указал на заявителите, че могат да предявят искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесат пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 306/2023 г./.

Производството по гр.д. № 1009/2023 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, град С., чрез упълномощения юрисконсулт П. Б., с която срещу М. В. Д. от гр. Д. е предявен иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение с № 105/02.02.2023 г., издадена по ч. гр.д. № 306/2023 г. по описа н а Добрички районен за описаните по-горе суми. Ищецът претендира и сторените разноските в заповедното производство и в производството по установителното производство.

В срока и по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани, като се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането на кредитора.

Предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от процесуално легитимирано лице в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за дадените указания на заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

4

Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит /ЗПК - Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем има характера на договор за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 12 от ЗПК /отм./ за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 6, ал. 2 от ЗПК /отм./. В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на „финансова услуга“ и ответникът има качеството потребител по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗПК /отм./: потребител е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Действително договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Като страна в едно равнопоставено гражданскоправно отношение, кредитополучателя носи отговорност, която не следва да противоречи на принципа на равнопоставеността на правните субекти в гражданския оборот. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от опредЕ. своя парична сума, предоставяйки я на трето лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем

5

На 03.04.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор, и М. В. Д., като кредитополучател, е сключен Договор за издаване на кредитна карта без депозит № ****, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1 500 лева. Съгласно договора срокът за ползване на овърдрафта е до 02.04.2009 г.Предвидено е той да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за този вид услуга. Същите са представени на ответника, който е приел действието им в отношенията по сключване и изпълнение на договора, удостоверено с подписа му. Оправомощеният държател се е задължил да погасява кредита при условията и начина , уговорени в Общите условия.

С анекс от 23.10.2007 г. договорът за кредитна карта е изменен, въз основа на искане от страна на клиента да му бъде заменена издадената кредитна карта без депозит с револвираща международна кредитна карта с чип MasterdCard Standart. Съгласно т. 4 от анекса титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно т. 3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е до 02.04.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.