Решение № 1215 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100115073 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от В. Ч. Т. против Прокуратура на Република България.

В исковата молба се твърди, че производството по ДП № 513 ЗМК 55/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7076/2018 г. по описа на СРП е било водено срещу ищеца. По това производство с постановление от 02.03.2018 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 354а, ал.

1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С определение на Софийски градски съд - НО, 14 състав, от 04.03.2018 г. по НЧД № 1143/2018 г. спрямо В. Ч. Т. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. Тя е била отменена с определение от 13.03.2018 г. на горната инстанция и спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 3 000,00 лева. Последната мярка също е била отменена с постановление на наблюдаващия прокурор при СГП от 25.02.2020 г. След приключване на разследването с постановление от 07.06.2021 г. на прокурор от СГП, наказателното производство било прекратено по отношение на В. Ч. Т. и за двете обвинения, за които е бил привлечен като обвиняем, поради това че той не е извършил деянието, за което е бил обвинен.

Ищецът сочи, че разследването срещу него е продължило 2 години и 2 месеца, в които той е бил задържан за 24 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ 12 дни. Повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление се е отразило негативно върху психическото здраве и личността 1 на ищеца, както и върху всички аспекти на живота му. Ищецът бил арестуван в дома си, когато непознати лица са нахлули вътре, заплашили са го с оръжие и са го заставили да легне по корем. Последвали са физически удари, заплахи и психологически натиск да свидетелства срещу друг обвиняем, като през целия процес му била отказвана храна, вода и достъп до тоалетна. Ищецът твърди, че по време на престоя в ареста е бил физически малтретиран, пребит и ритан, заплашван бил многократно, а условията, в които е бил държан, са били крайно лоши и нехигиенични. Поради преживяното е получил синини и физически травми, както и значителен психически дискомфорт. Престоят му в ареста е бил съпътстван с особено голям физически и психически дискомфорт, тъй като е бил поставен при лоши условия и хигиена, изпитвал е силни притеснения относно шанса си за пълноценен живот. Общественото отношение към него като обвиняем за престъпление се е отразило негативно на личните му контакти и отношения с приятели, довело до изолация, загуба на доверие и промяна във възприятията на близките му. Ищецът страдал и в личен и професионален план, пострадало правото му на добро име, накърнен бил личният и професионален авторитет, претърпял е изключителен душевен и психически дискомфорт. Привличането му като обвиняем и участието в наказателния процес породили значително страдание, чувство на възмущение, раздразнение, огорчение, срам, унижение, гняв и притеснение за честта, достойнството и бъдещата личностна и професионална реализация. В резултат на обвинението и наказателното производство срещу ищеца последвали подигравки и обиди от хора от неговото обкръжение, проявено е неодобрение в семейния и приятелския кръг, а семейството му е изпитало срам, което е довело до допълнителни душевни страдания. Неприятно са засегнати личните и семейните отношения на ищеца, който е заживял в страх, напрежение и очакване за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер между две и осем години, изпитвал е силен стрес, тревожност, отчуждение, загуба на способност за комуникация, промени в образа и самооценката, социална изолация и недоверие към хората.

При повдигане на обвинението ищецът бил на 24 години. Обвинението се отразило негативно на психиката му, преживял е стрес, страх, не е могъл да работи и да се препитава, нито да ходи в университет или обучения. В резултат на процесното производство се било увредено доброто му име и той се затворил в себе си. Поради това претендира обезщетение за претърпените от незаконните му обвинения неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лева. Претендира и лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България е депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Оспорва исковата молба като нередовна, а по същество - неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото не можело да се направи извод дали постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Затова искът е недоказан и неоснователен. Същевременно липсвали доказателства за 2 твърдените неимуществени вреди, както и за връзката между наказателното производство и сочените негативни изживявания. Не били посочени доказателства и за разгласяване на обвинението по начин, че да накърни авторитета на ищеца. Прокуратурата смята, че производството е приключило в разумен срок, в който ищецът търпял ограничения в нисък обем. С оглед на всичко това ответникът счита иска за неоснователен, каквато е и акцесорната претенция за лихва за забава. Евентуално, смята претендираната сума за завишена и неотговаряща на критерия за справедливост.

В съдебно заседание ищецът не се явява, чрез адв. Т. поддържа предявените искове. Ответникът, чрез прокурор Райнов, оспорва исковете.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С постановление от 02.03.2018 г. по досъдебно производство № 513 ЗМК 55/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 7076/2018 г. по описа на СГП В. Ч. Т. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 1 изр.

1 пр. 5 алт. 1, вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Посочено е, че на 01.03.2018 г., в лек автомобил марка „Фиат", паркиран пред магазин „Кауфланд", обвиняемият — като помагач, в съучастие с друго лице — е разпространявал чрез продажба на Г.И.И. за сумата от 50 лева високорисково наркотично вещество — коноп, включен в Списък I на вещества с висока степен на риск за общественото здраве, разпределен в три обекта с нето тегло 0,92 гр., 0,93 гр. и 0,92 гр. По второто обвинение е прието, че на 01.03.2018 г., на адреса в гр. София, ул.

„********, обвиняемият, без надлежно разрешение и с цел разпространение е държал високорискови наркотични вещества — коноп, включен в Списък I.

С определение от 04.03.2018 г. по НЧД 1143/2018 г. на СГС, 14 с-в спрямо В. Т. е взета мярка за неотклонение задържане под стража. С определение от 13.03.2018 г. по ВНЧД 330/2018 г. на САС е отменена мярката за неотклонение и определена парична гаранция в размер на 3000 лв. Съдът е приел, че на този етап е налице обосновано предположение В. Т. да е извършил деянието разпространение на високорискови наркотични вещества като помагач в съучастие с Л. като помагач и Х. като извършител. Отчел е, че липсва опасност обвиняемият да се укрие, тъй като е с установен адрес, работи и е неосъждан. Отчетена е ниска опасност да извърши престъпление.

С постановление от 07.06.2021 г. по ДП 513 ЗМК 55/2018 по описа на СДВР, пр.пр. № 70706/2018 г. на СГП наказателното производство срещу В. Ч.

Т. е прекратено и е продължило срещу И. Х. Х.. Изложени са мотиви, че събраните при разследването доказателства не са в необходимия обем, за да обосноват по категоричен и несъмнен начин съпричастност на В. Т. като помагач към разпространяването от страна на И. Х. (извършител) наркотични вещества, тъй като не можело да се свърже, че свид. И.ов е разговарял именно с В. Т., мобилният номер бил с ползвател А.Ч.. Наред с това е отчетено, че двата обекта представлявали коноп с нетно тегло 1,21 грама с левова 3 равностойност 7,26 лв., намерено в помещение, обитавано от Т. на адрес: гр.

София, ул. „********. Прието е, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 пр. 1 НК. Постановено е връщане на веществени доказателства – банкноти, дрехи.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.

Л.. Свидетелят сочи, че през 2018 г. с ищеца заедно живеели в апартамента на свидетеля гр. София, ж.к. „********. През зимата на 2018-та година свидетелят бил задържан, полицаите претърсили и апартамента на свидетеля.

В жилището бил ищецът, който по това време спял. От споделеното от ищеца и приятелката му София свидетелят знае, че ищецът и София били събудени „с пистолет до главата“. Ищецът тръгнал да се изправя, но бил ударен с пистолета и му казали да лежи по корем. Три часа по-късно пристигнал свидетелят и било извършено претърсване в апартамента. В панталоните на ищеца открили 0,8 грама марихуана. Ищецът бил задържан, поставили му белезници, прекарал 24 часа в СДВР. След това бил задържан за нови 72 часа и останал в ареста още 12 дни с мярка за неотклонение задържане под стража.

Свидетелят сочи, че в този период, от стрес, ищецът отслабнал 14 кг. Делото продължило 4 години, през което време той бил в неизвестност за крайния изход. Ищецът бил треньор по водна топка на деца в „Локомотив-София“, изгонили го от работа поради делото. Разделил се и с приятелката си за известен период от време. В семейството майката на ищеца била много разочарована от него. Ищецът се притеснявал от евентуална присъда и изтърпяване на наказание в затвора и как това ще се отрази на бъдещето му.

След 4 години, тъй като не намерили в какво да го обвинят, производството било прекратено.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

В периода 02.03.2018 г. – 07.06.2021 г. е образувано и водено досъдебно производство за извършени от страна на ищеца престъпления по чл. 354а, ал.

1, изр. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл.

354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за разпространение и за държане на наркотични вещества. Нормативно предвиденото наказание за престъплението е от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Ограничаването на свободата на ищеца е за срок от 12 дни общо, от момента на задържането за 24 часа на 01.03.2018 г., вкл. задържане за 72 часа, до отмяната на мярката „задържане под стража" на 13.03.2018 г. Впоследствие на ищеца е наложена гаранция.

Ограничението на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно производство за извършено от престъпление е законосъобразно и оправдано само доколкото соченият за извършител действително е извършил 4 престъплението. В този случай лицето следва да понесе съответни ограничения на личната си сфера, като последица от и като санкция за извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е прекратено поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху личната му сфера не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по време на наказателното производство са спазени всички изисквания на процесуалните закони. Въпросните изисквания на процесуалните закони съставляват единствено гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати други негови права и няма да претърпи други неоправдани ограничения и вмешателства в личната си сфера. Те обаче не представляват основание за изключване на отговорността на държавата и на съответните нейни органи за вреди от това, че необосновано са приели едно лице да е извършило престъпление. С прекратяване на производството прокуратурата признава, че липсва извършено престъпление и че съответните органи на съдебната система неоснователно и незаконосъобразно са предприели наказателно преследване с посочване на ищеца като извършител.