Определение № 2200 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2200 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20268003901413 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ХоумТуЮ“ Инженеринг“ ООД против определение № 5742/12.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1975/2026г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 49141/27.11.2025г. постановено по гр.д. № 1271/2024г. по описа на Софийски районен съд. С първоинтанционното определение е оставена без разглеждане молба вх. № 329877/09.10.2025г., подадена по пощата на 03.10.2025г. от „ХоумТуЮ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 205120984, за изменение, в частта за разноските, на протоколно определение от открито съдебно заседание на 25.09.2025г. по гр. д. № 1271/2024 г. по описа на Софийски районен съд, обективирано в протокол № 21604/26.09.2025 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно, според него, съдът е приел, че не е спазен срока за депозиране на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. В тази връзка сочи, че процесуалният му представител - адв. Караиванов - действително е присъствал на проведеното заседание, но доколкото изготвеният протоколът бил с дата от следващия заседанието ден, тази техническа грешка го заблудила относно срока за обжалване на определението. Наведени са и доводи за това, че в конкретния случай разноските следва да се възложат в тежест на ответника по предявения иск, доколкото е дал повод за завеждане на делото. Според дружеството, от представените към исковата молба доказателства е видно, че ищецът е отправил покана за заплащане на процесната сума преди завеждане на делото, ответникът не е платил и е оспорил претендираното вземане. Твърди, че дори 1 и в хода на исковото производство да е отпаднал интереса на ищеца, това не означава, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна - „Дъки“ ООД.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

С определение от проведено на 25.09.2025г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд е прекратил, на основание чл. 232 ГПК / оттегляне на иска /, производството по гр. д. № 1271/2024г. на Районен съд – София и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищеца „ХоумТуЮ Инженеринг“ ООД да заплати на ответника „Дъки“ ООД сумата от 2 700 лева, сторени разноски по делото. С постановеното определение е указана на страните възможността да го обжалват, с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок, считано от деня на съдебното заседание, предвид присъствието на техни представители в същото. „ХоумТуЮ Инженеринг“ ООД е подало молба , по реда на чл. 248 ГПК, с вх. № 329877/09.10.2025г. и дата на изпращане 03.10.2025г., за изменение на определението от 25.09.2025г., като съдът измени диспозитива си за осъждане на страната за разноски от 2 700 лева в полза на ответника, като вместо това присъди разноски в полза на ищеца, в размер на 4 895,13 лева. С определение № 49141/27.11.2025 г. по описа на Районен съд - София е прието, че молбата по чл. 248 ГПК е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Депозирана е частна жалба срещу така постановеното първоинстанционно определение, в която са изложени мотиви идентични с тези в касационната жалба.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, изр. второ ГПК ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Съдът е приел, че в процесния случай срокът за заявяване на искане за изменение на постановеното протоколно определение, в частта за разноски, е едноседмичен и е започнал да тече от деня на проведеното открито съдебно заседание 25.09.2025г. Счел е, че наведеното в жалбата оплакване относно датата на протокола, е без правно значение, с оглед на това, че страните са присъствали в 2 съдебното заседание на 25.09.2025г.и са узнали съдържанието на извършените процесуални действия. Въззивният съд е приел, че срокът за депозиране на молба за изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 02.10.2025г., а видно от представената по делото разпечатка от пощенския оператор, е изпратена на 03.10.2025г., поради което е счел същата за просрочена.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли да се счита за спазен срокът за обжалване, когато страната е въведена в обективно заблуждение, вследствие на некоректно отразена дата на изготвяне на съдебния акт, различна от датата на съдебното заседание ? касаторът твърди, че по посочения въпрос не съществува уеднаквена съдебна практика; и 2/ Дължат ли се разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, когато ответникът е дал повод за завеждането му, а прекратяването се дължи на настъпили впоследствие обстоятелства, независещи от волята на ищеца? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, I г.о.

Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, сведен по същество до това, че при произнасяне в присъствие на страните, от достатъчно значение при преценката за спазен срок за обжалване, респ. за допълване на определението, по реда на чл. 248 ГПК, е действителната и известна на страните дата на произнасянето му. Последващото им опущение не е в причинност с въвеждане в заблуждение от трето лице, най-малкото от съда. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, въпросът възпроизвежда съображенията на касатора за спазени преклузивни срокове, но не кореспондира с правна норма или правен принцип, чрез тълкуването на които да би могло да се даде отговор, поради което не би бил удовлетворен и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Формалното позоваване на липса на съдебна практика не удовлетворява хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като е чужд на правния спор, провокиран с молбата по чл. 248 ГПК и отговор на същия не е от естество да промени правния резултат. Съдът не се е произнасял по същество за дължимостта на разноски на ищеца, а отказал такова произнасяне, поради неспазен преклузивен срок на молбата по чл. 248 ГПК.

Основание за допускане на касационното обжалване би бил само процесуалноправен въпрос относно така възприетата преклузия, какъвто 3 обаче, по вече изложените съображения, не е първият.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение

5742/12.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1975/2026 г. на Софийски градски съд.

№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4